Factotum (Момче за всичко)

САЩ, четирийсетте години на миналия век. По света се води война, но тя остава незабелязана за Хенри Чинаски, който води своята лична война. Отхвърлен индивидуалист и начинаещ писател, той кръстосва страната, от време на време си намира някаква работа - коя от коя по-затъпяваща, - но обикновено бива уволняван заради неспособността и нежеланието си да се нагажда към средата. Бягство от скуката и безнадеждността на битието той търси в алкохола и секса - от една жена към друга, от един бар в друг или самотно пиене в хотелски стаи и безпаметни нощи със случайни партньорки - живот на ръба в очакване на истинския живот, който за Чинаски е единствено в писането. Романът "Factotum", както и цялото творчество на Чарлс Буковски, е сплав от нежност и бруталност, откровеност и достойнство, без капка сантименталност или претенциозност. В събитие по световните екрани се превърна и филмовата версия на романа (2005), дело на режисьора Бент Хамер.

"У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят. Работил съм какви ли не гадни неща и знам, че писането е една от най-лесните дейности. Толкова много часове прахосваш, с толкова много жени се забъркваш, а най-хубавото е, че дори и не се замисляш дали си писател - просто изключваш и вампирясваш, и ето това е животът. Моята пияна от бира душа е по-тъжна от всички мъртви коледни елхи по света."
Чарлс Буковски

Жан-Пол Сатр го нарича най-големият поет на Америка, а Хемингуей казва просто: "проклетата гениалност..."

С поглед към абсурдите на живота, с любов към обществените низини, с отрицание на авторитетите - с това се отличава творчеството на Буковски. То е до голяма степен автобиографично и с него авторът сам си създава образа на аутсайдер на ръба на почтеността. Буковски не се стреми да се представи в добра светлина. Пише без извинения - по собствените му думи, за "победените, за побърканите и прокълнатите". В историите му често се срещат леки жени, алкохол и хазарт. И тъкмо с тези истории, в които няма табута, читателят се среща с един последователен и ярък стил. Триумф на безкомпромисния език, бързина и уравновесеност - в книгите на Буковски прозира голяма свобода на духа. Затова към тях не е трудно да се пристрастиш. А като плодовит автор, той ни оставя наследство от повече от четиридесет книги с поезия, кратки разкази и романи - пълни с емоции, опит и въображение. Буковски е страстен почитател на класическата музика и литература. Влияе се от Чехов, Хемингуей, Достоевски и Кафка. Е, със своето творчество и той си е извоювал място сред класиците - в американската и световната литература, като и в Европа е приеман изключително добре.

Всъщност, биографичната справка показва, че корените му са европейски. Баща му е американски военнослужещ от полски произход, а майка му е германка. Роден е през 1920 г. В Андернах, а истинското му име е Хайнрих Карл Буковски. Независимият характер на Буковски започва да се "калява" в трудното детство. Семейството живее бедно, бащата упражнява тормоз върху сина си. Връстниците му го подиграват заради силния немски акцент. След училище Буковски започва да следва журналистика - от това време датират и първите му опити в литературата. Личният и професионалният му живот са безразборни, често сменя работата. Лежал е в психиатрия и в затвора (заради пиянство). Започва да пише стихове през 50-те години, а първите публикува в началото на 60-те години в списанията "Outsider" и "Open City". Започва работа като пощенски служител и води седмична колонка в "Open City". От това време датират и разказите, публикувани в "Записките на стария мръсник". Чарлс Буковски се отдава единствено на писането чак през 1969 г. - от тогава се опитва да се издържа само като писател. Неподражаемият стил го превръща в един от творците, на които успехът се усмихва приживе. Буковски получава и възможността да участва в един от филмите, създадени по негов сценарий. Продуцент на "Barfly" е Франсис Форд Копола, участват Мики Рурк и Фей Дънауей. С времето личността на Буковски се превръща в обект на култ - той е възприеман като сложна фигура, която се изправя срещу съдбата. Ето и един интересен факт - песента на U2 "Dirty Day" е посветена на Буковски. Днес почитателите на поета-циник продължават да се увеличават, въпреки че той не е сред живите. Големият автор умира на 73 години през 1994 г. от левкемия в Калифорния.