Мария Полидури и Константинос Карьотакис живеят в началото на XX век и въпреки краткия си житейски път, успяват да отбележат значимо присъствие в гръцката поезия от това време. Не само лириката събира двамата млади поети, но и срещата им е съдбовна - голямата им любов бележи необратимо техния живот. Мария и Константинос влизат стремително и буреносно в гръцката литература, извървяват своя кратък път и загасват като падащи звезди. Краят им е трагичен, предопределен от странните светоусещания на двамата. С него се слага краят на една история за безумна любов между двама млади поети, които не могат да преодолеят различията ... |
|
|
Днес Рицос се приема за един от петимата най-големи поети на Гърция, редом до Константинос Кавафис, Костас Кариотакис, Георгиос Сеферис, и Одисеас Елитис. На едно място френският поет Луи Арагон казва, че Рицос е "най-големият съвременен поет". Неуспешно е предлаган девет пъти за Нобелова награда за литература. Когато печели Ленинската награда за мир (преди 1956 г. - Сталинска награда за мир) той заявява: "Тази награда е по-важна за мен от Нобеловата". Рицос е носител на Златния венец на Стружките вечери на поезията през 1985 г. ... |
|
|
"Антони Либера (род. 19.04.1949 г. във Варшава) е полски писател, литературен критик, режисьор, познавач на творчеството на Самюел Бекет (превел е почти цялото му творчество). Превеждал е също Уилям Шекспир ("Макбет"), Оскар Уайлд , трагедии на Софокъл ("Антигона", "Едип цар"), стихове на Фридрих Хьолдерлин и Константинос Кавафис ("Итака"). Автор на разкази, повести, есета и романа "Мадам", който излиза през 1989 г. и оттогава е обект на непрестанен интерес в Полша и чужбина (за 21 години - 21 издания на различни езици). Отличен е с няколко литературни ... |
|
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
|
Съставители: Силвия Минева, Валентина Кънева . ... Настоящият сборник в памет на проф. Недялка Видева е създаден по инициатива на българската философска колегия в знак на почит и уважение към нея като учител, колега и приятел. ... |
|
|
Книгата съдържа поезия на автори от страните членки и кандидат-членки на Европейския съюз. Текстовете са на родните им езици, но са преведени на английски и на български. ... Wall to wall project is a celebration of the European message of unity in diversity, It was initiated by the Royal Netherlands Embassy in Bulgaria but became a European project in which EU member states and candidate countries share their poetry with Sofia. Within the project each embassy adopted a wall in the centre of the city and decorated it with a poem in its national language as well as translations in Bulgaria and English, thus bringing Europe& ... |
|
|
Първата част на тома включва славянските балкански литератури, а втората - албанската, гръцката, румънската и турската литература. Балканските литератури, макар и всяка със своя специфика, не само не бягат от европейските тенденции, но, напротив, смятат най-често за своя гордост възможността да сътворят текстове в духа на европейските образци. Неслучайно теченията на романтизма, на реализма, на сюрреализма, на авангарда, на психологическия реализъм, на постмодернизма са откриваеми във всички балкански литератури през XIX и XX в. В контекст на близко, отвътре познаване на съседните литератури, в условия на търсене на ... |
|
|
Съставители: Хараламби Паницидис , Димитър Божков , Петър Горанов . ... За индивида тялото е поименна гранична зона, в пределите на която се простира вселената на неговата позната неизвестност. Тялото е първата и последната спирка на живота, стига този живот да бъде схванат в своя буквален, достатъчен и не-преднамерен смисъл. За образите на тялото от всекидневно и теоретично естество; за телесните идеологии от консумативен и аскетичен, от митичен и поетичен порядък; изобщо за усърдието и старанието на буквалния живот, съхранен в тялото, отваряме дума тук. ... |
