Пет от най-любимите приказки за момчетата по цял свят са събрани заедно в една богато илюстрирана книга. Текстът е с едър шрифт, подходящ за начинаещи читатели. ... |
|
|
Изненадващо симпатични и привлекателни лъжци, мошеници и пристрастени към секса представители на двата пола се подвизават в книгата на ирландската писателка Розмари Дженкинсън, номинирана за Европейската награда за литература. Нейните истории са иронични и нежни, понякога мрачни, но с хапливо, кипящо остроумие. На фона на разединеното общество на Северна Ирландия героите ѝ се борят за своята лична и сексуална независимост, проявяват находчивост и се опитват да преметнат системата. Раними или силни, те се препъват и падат, но стават и продължават напред, по-жизнени отпреди. ... |
|
|
"Иска ми се всичко това изобщо да не се беше случвало. Понякога обаче благодаря на Бог, че се случи." Гарард Конли ... Под натиска на своите родители - баптистки проповедник и домакиня - деветнайсетгодишният студент Гарард Конли бива принуден да се включи в програмата "Любов в действие" на подкрепяната от църквата конверсионна ексгей терапия, която претендира, че "лекува" хомосексуалността. В противен случай той ще изгуби семейството, приятелите си и Бог, към когото отправя молитви всеки ден от съзнателния си живот. Великолепно написана и шокираща, дебютната книга на Конли проследява ... |
|
|
Книгата е продължение на "Стъклените деца". ... Най-напред Аладин видя само себе си в огледалото. После погледна още веднъж и почувства, че сърцето му спира. Зад него стоеше момчето с късите панталони, което бе мярнал в града - Аладин изкрещя. Лампата на тавана угасна и всичко потъна в мрак... Едно тайнствено момче в къси панталони посред зима обикаля наоколо. Когато Аладин се опитва да го заговори, то изчезва бързо, без да каже и дума. И се отдалечава в снега, без да оставя следи. Кое е то? От лодката на бегълците в пристанището ли идва? Или е Сребърното момче отпреди сто години, което се опитва да намери ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Едно изречение, мацнато с маркер на входа на блока, предизвиква неочакван обрат в живота на примерен гражданин. Проследяването от частен детектив на младата му и красива съпруга потвърждава най-мрачните му кошмари. Изправен пред перспективата за развод, при който би загубил огромна сума пари, той решава да я убие. Планът за прикриване на следите минава през още два трупа... Владо - лошото момче на квартала, излиза от затвора с твърдото намерение да стане нов човек. Започва работа, търпи гаврата на шефа си, влюбва ... |
|
|
"Писането на Бюрхан Керим е магично, нежно и дискретно. Когато попаднеш в неговия свят, не искаш да излизаш от него. И колкото повече четеш, толкова повече се чувстваш у дома, сливаш се с редовете и усещаш истинската поезия и красота на всяка написана дума. А те са навързани като лавандулови мъниста в една безкрайна нишка от притчи и послания..." Георги Бърдаров "Това е роман, чието око гледа в процепа, от който струи светлината на магичното, надделничното, метафизично живеене. Вярваме безусловно в него, докато сме деца, но какво се случва с дръзналия да не се отказва от тази вяра и след това?" ... |
|
|
Нацуме Сосеки е най-яркият представител на японския реализъм. Роден е на 9 февруари 1867 г. в град Токио в семейство на самурай. Завършва английски език и литература на Токийския университет през 1893 г. и работи като преподавател по английски език, отначало в университета "Васеда" в Токио, а после в едно средно училище в малко градче на остров Шикоку, далече от центъра на политическия и културния живот на страната. Тук той се сблъсква със закостенялата провинциална учителска среда. Много от темите в повестта "Момчето" са добре познати на писателя от собствения му житейски опит в провинцията. През 1900 ... |
|
|
"Въпреки многократно използваната и в литературата, и в киното фабулна завръзка (закотвяне на асансьор между етажите), авторът в крайна сметка драстично се е отстранил от всякакви аналогии и е успял да разгърне впечатляващо, увличащо, задъхано до крясък повествование, така че от падналата искра да се разгори опустошителният огън на романа. При това – в затворена, клаустрофобична среда, без шашардисващи хватки и акробатично формотворчество. И ето: наглед привичен и ординерен изказ – а разказът е изпълнен с растящо (дори гнетящо) напрежение до края. Романът не те оставя, а оставиш ли го ти, задълго те държи усещането ... |
|
|
Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |
|
|
От тази книга момчетата ще научат повече за промените, през които преминават през пубертета. В нея те ще открият отговорите на много въпроси, за които не знаят към кого да се обърнат или може би се срамуват. Те ще разберат как да поддържат личната си хигиена, как да се хранят здравословно, кой спорт да изберат, как да организират времето си разумно, как да общуват с другия пол. Това ще им помогне да се справят с предизвикателствата на тази динамична възраст на бурни промени. ... |
|
|
Една шокираща човешка трагедия, разкрита в история за страдание и триумф. Разказ за бягството из цяла Танзания. Тринадесетгодишният Хабо винаги е бил различен - светли очи, жълта коса и бяла кожа. Не хубавата кафява кожа, която имат останалите от семейството му, нито пък бялата кожа на туристите. Хабо е странен и самотен. Баща му, неспособен да го приеме, изоставя семейството, а майка му едва го поглежда. Братята му и другите деца никога не го викат да играе с тях. Единствено сестра му Асу го обича. Но дори и тя не може да смекчи вината, която Хабо изпитва, когато семейството е принудено да напусне дома си в малкото ... |
|
|
Мимолетни са спомените ми за Вълко Вълков, но достатъчно беше да стисне ръката му човек, за да усети, че е широко скроен, открит за общуване, но и с изтънчена чувствителност, която се долавяше в дълбокия му поглед. Всъщност аз знам повече за този неуморим пътешественик и блестящ журналист от спомените на мои близки хора, които и досега са изпълнени с безмерна обич, дори когато споменават името му. Приех с боязън да напиша тези уводни думи към стихосбирката, която е оставил, преди да се пресели в отвъдното. Много често се случва живите да се радват дори и на бледата искрица в съхранения писмен спомен от свидния им покойник. ... |
