Историята на държавите от Древния изток знаем по писмени паметници, прочетени с възродени йероглифни, клинописни и азбучни писма. В скалните църкви на Мурфатлар през 1957 г. намират 60 надписа с древнобългарското писмо с повечето му древни знаци. Идентифицирано днес, то сочи, че до 945 г. при създадена от Преславската школа в 921 г. азбука кирилица България пази древното си писмо, индоевропейски брат-близнак на древноиндийското, знак за наш кушански и тохарски (котрагски) клонове в Бактро-Индийския регион от по-стара българска индоевропейска цивилизация, открита през XX в. по писмени следи в Кашгария, наречена условно & ... |
|
|
В ръцете на българския читател е том 2 на "Българска национална история" - мащабен проект на Българската академия на науките и изкуствата, който има за цел да осветли по максимално обективен начин хилядолетното минало на нашия народ, неговата държавност и култура. През последните години в модерната наука все повече се утвърждава мнението, че в изграждането на древната, забележителната сама по себе си българска държавна традиция фундаменталната роля принадлежи не на славяните или на завареното население на Балканите от античната епоха (на първо място древните траки, обект на обстойно изложение в том 1 на " ... |
|
|
В книгата са изложени в обобщен вид основните антропологически и аксиологически концепции за масите. Същевременно се проследяват съвременните социални превъплъщения на човека-маса (икономически агент, фигура на власт и деформатор на информационната и културната среда), обуславящи понятието неомасофикация. Според автора триумфът на масите се състои във вече общоприетата нагласа, че маси всъщност няма. (Като следваме тази логика, е ясно, че всъщност няма и елити.) Средните хора до такава степен са превзели социалния пейзаж, че вече е трудно доловима разликата между тях и хората с качества. Нещо повече, индивидите-маса са ... |
|
|
"Множеството из улиците бе толкова голямо, щото никой не можеше да ходи и върви така, както иска, а бе тласкан от вълната от хора. Имаше голям страх, когато се достигна мостът на река Марица, но се мина без нещастие. Улиците, отдето мина графът, бяха буквално натъпкани от посрещачи и гръмовито ура цепеше въздуха. Никога никому град Пловдив не е направил такова бляскаво, възторжено и сърдечно посрещане... Няколко пъти Игнатиеви молеха да им изпеят Шуми Марица и сами пригласяха. Да здравствует навеки България! - бяха последните думи на графа." В. Пловдив, 21 - 23 септември 1902 г. "Нека храм-паметникът и ... |
|
|
"Настоящият труд, който представям на българския читател, е обобщение на моите търсения и наблюдения върху идентичността и народопсихологията на българите. Когато бях дете и ученик, често слушах моят баща да ми казва: "Сине, учи и напредвай, за да можеш един ден да се махнеш от тази загубена държава". Тъй като аз не обичам да следвам механически съвети, дълго време мислех и се опитвах да разбера защо трябва да са загубен народ българите. Преминах през различни влияния в живота си и съм търсил отговор от различни гледни точки. Около 2005 г. чух, че българите били по произход траки и естествено насочих ... |
|
|
Историята на проучванията в старата столица. ... |
|
|
Плод на многогодишните му изследвания и основно преосмисляне на трудовете на старите автори в оригинал, д-р Ганчо Ценов написва капиталния си труд "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 г. Същата година с него кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет София. Деканът проф. Златарски, който поддържа противоположна теза възприел безкритично Иречековата, проваля кандидатурата на д-р Ценов. Под диктат на Златарски цялата официална българска история го отрича. Без да спорят научно с него, те само го хулят. Той остава преподавател в Берлинския ... |
|
|
Трето издание. Препис: Д-р Николай Иванов Колев . ... Историко-филологически издирвания и изследване на историята на трако-илирийци скити, готи, хуми, келти и други. Забранена в България от 1944 г. до 1990 г."Напечатаното тук е съкратена част от една по-обширно намислена работа, която засега не може да излезе. Ако въпреки това ние обнародваме настоящето, то е, че предвид борбите, които нашият народ води за своята политическа независимост, рекохме да му посочим какъв народ е той, защото той досега е водил борба в ненаучен терен и затова е губил. В тези си листове ние приведохме доказателства, че българите не са чужд ... |
|
|
Д-р Атанас Михайлов е лекар-хомеопат и фитотерапевт с 28-годишна практика. Първата си книга - "Въведение в природолечението. Моята практика", приета с изключителен интерес, д-р Михайлов създава на базата на своя клиничен опит. Настоящата книга е продължение на неговата дейност в популяризирането на природолечението като път към красотата и здравето. "Тази книга е за всички, които искат да бъдат по-здрави и красиви. Когато преди три години започнах да давам препоръки във форума на предаването "Часът на мама" по bTV, не се и надявах на такъв широк отзвук. А резултатите бяха най-доброто, което ... |
|
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. ... Томчето съдържа “Българи от старо време”, думи за Любен Каравелов и статии от Иван Вазов , Пейо К. Яворов и С. Бобчев, анализиращи творчеството на автора. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Енциклопедия. ... Народната обредност е прикрепена към датите на източно-православния църковен календар и претърпява редица промени. Религиозен синкретизъм под формата на "битово християнство" или "езическо православие", който е характерен за нашите празници и обичаи. В хода на времето те следват своя естествен процес на развитие, при който едни елементи отпадат, други се модифицират, възникват нови. Постепенно отслабва и се губи първоначалната им обредно-магическа същност. Описанието на традиционните празници е допълнено с данни за православния християнски календар, кратко житие на светеца - патрон ... |
|
|
Фототипно издание. ... "Уважаеми читателю, В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня. В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от многогрешния монах Лаврентий за блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание. Някои от тях са преводи от гръцки език: биографията на Йоан Милостиви; патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси (За осемте духовни порока на Нил ... |
