Здравословно отслабване: хранене и здраве

Здравословно отслабване: хранене и здраве Д-р Атанас Михайлов Времетраене: 1:28 мин. Моята практика - книга 1: Въведение в природолечението Д-р Атанас Михайлов Времетраене: 1:37 мин. Ние и зоната Д-р Мария Папазова, Радиана Калейчева, А. Куруиванова Времетраене: 1:58 мин. Кислородната вода Иван Павлович Неумивакин Времетраене: 1:50 мин. Терапията Герсон Шарлот Герсон, Мортън Уокър Времетраене: 1:24 мин. Как говорят животните и растенията Габи Доуней Времетраене: 1:07 мин. Възрастта е само число Дара Торес Времетраене: 1:08 мин. Клеопатра и Франкенщайн Коко Мелърс Времетраене: 1:05 мин. Това е за всички Тим Бърнърс-Лий Времетраене: 1:13 мин. Ангелските числа и общуване с архангелите Лиза Робъртсън Времетраене: 1:10 мин. Храбър. Три пъти синьо Невена Делчева Времетраене: 1:00 мин. Да научим лесно: 5 първи умения Времетраене: 0:54 мин. Николай Райнов Автор Времетраене: 2:06 мин. Черната луна Уинстън Греъм Времетраене: 1:11 мин. Как мисли бебето от раждането до 2 години? Танит Кери, д-р Ангард Ръдкин Времетраене: 1:16 мин.

Д-р Атанас Михайлов е лекар-хомеопат и фитотерапевт с 28-годишна практика. Първата си книга - "Въведение в природолечението. Моята практика", приета с изключителен интерес, д-р Михайлов създава на базата на своя клиничен опит. Настоящата книга е продължение на неговата дейност в популяризирането на природолечението като път към красотата и здравето.

"Тази книга е за всички, които искат да бъдат по-здрави и красиви. Когато преди три години започнах да давам препоръки във форума на предаването "Часът на мама" по bTV, не се и надявах на такъв широк отзвук. А резултатите бяха най-доброто, което може да желае всеки лекар. Оформи се кръг от съмишленици, които прилагат природолечебните идеи и стават по-здрави и красиви. Ентусиазмът на този разширяващ се кръг млади хора ме мотивира да обобщя най-важното в съвременната грижа за красотата и здравето".
Д-р Атанас Михайлов

"Храненето: традиция, стереотипи, манипулации

Колко време е нужно, за да започне прилагането на една добра идея? Повече от 2400 години. Оттогава е всеизвестната реплика на Хипократ за храната като лекарство. Още не я прилагаме, освен ако не сме принудени. Но пък здраво държим на традицията. Когато видя трапеза, отрупана с погачи и баници, се чудя китайците какво ли казват вместо "хляб наш насъщен".

Хляб наш насъщен

Култът към хляба е дълбоко вкоренен в съзнанието на българина. Скъпи гости се посрещат с хляб и сол. Обредните хлябове се целуват, преди да се разчупят. Паднало на земята парче хляб, като се вдигне, се целува за прошка. И днес използваме израза "изкарвам си хляба". Превръщането на думата в нарицателно въобще за храна се дължи на беднотията, в която е живял народът ни векове наред. Синоним на богатство е бил изразът дълга трапеза - чести комати (от стара народна песен). Другата храна е служела по-скоро за лесното преглъщане на залъците сух хляб. Ето как описва начина на хранене само допреди век Иван Хаджийски ("Бит и душевност на нашия народ", т. ІІ): Добре, че еснафът живееше в среда, близка до природата, и без да знае нещо за витамини и соли и за значението им за тялото, по естествен вкусов път разнообразяваше храната си с плодове (лете - пресни, зиме - сушени на слънце), зеленчуци (лете - пресни и готвени, зиме - на туршия), орехи, кисело зеле, разсол, алабаш, ряпа, гулия, варени и печени тикви, варена и печена царевица; иначе би се изложил на неспасяемо израждане. Месо еснафът похапваше на Коледа, когато колеше собствена свиня, и на Гергьовден - от неизбежното обредно агне... Законите на еснафството правеха еснафа заклет вегетарианец... Изключение - за кръщене, сватба, курбан, имен ден...

Както се вижда, за култура на хранене не може и дума да става, имаме по-скоро обществени норми. Какви са били представите ни за добро хранене, кулинарното ни въображение и възможностите ни личи от описанието на първата обиколка на княз Фердинанд из страната, дадено от Добри Ганчев в "Спомени за княжеското време": Вечерта в къщата на един орханийски първенец - угощение... Вечерята - каквато може да даде градле като Орхане. Чорба от агне, печено агне, баница, вино, кафе. Какво повече? Ако бяха предложили и нещо с гъби, риба, кестени, орехи (все недефицитни неща), дали князът е щял да се мръщи? Ама кой да се сети? И така, къде нахранен, къде не, но при това удивително здрав, народът ни влиза в ХХ век, преживява гладните военни години и започва да строи социализма.

Храна за трудещите се

След премахването на купонната система (краят на която съвпадна с ранното ми детство) държавата започна да проявява грижа за трудещите се. Появиха се столовите. Докато в домашни условия повечето хора си позволяваха месо главно в събота и неделя, в работническите и учрежденските столови то полека-лека влезе в ежедневното меню. Бе въведен и рибен ден, на който повечето от столуващите се мръщеха. Представата на българския еснаф за добра храна - месо и много хляб всеки ден - бе претворена в живота. Намеси се и науката - определяха се оптимален брой калории, преценяше се здравето на нацията основно според количеството месо, яйца и мляко на глава от населението (това все още е главен показател в различни статистики). След като религията бе обявена за опиум за народа, много лесно се отказахме и от постите. Беше достатъчна смяната на едно-две поколения, за да се вкорени здраво новият модел на хранене. Дори да се превърне в традиция, в норма, осветена от науката. Забележете, пак не говорим за култура на храненето, а за обществена норма. Нормално е сутрин да се хапва сандвич със салам или в краен случай баница с кисело мляко (като че ли ни предстои цял ден копане на полето), на обяд да има първо, второ и нещо сладко за десерт... Стигна се дотам светила на медицината да разсъждават в медиите за опасността от постите. Такива представи за храненето в днешно време има много важна част от населението - бабите (и често майките) на подрастващите.

Вкусът на детството

Започва се с "една лъжичка за мама, една - за татко...", "яж, за да пораснеш". После идва ред на палачинките, кексовете, баниците и всички други мили на сърцето ни домашни вкусотии. Ако те са само допълнение към пълноценната храна, ще го преживеем. Имал съм обаче 2 - 3-годишни пациенти, майките на които твърдят, че не могат да ги накарат да ядат плодове, да не говорим за зеленчуци. Но за това не са виновни децата, сигурно нито веднъж не са оставяни истински да оглад­неят и са задоволявали всички техни капризи. Всички знаем: децата с удоволствие пият сок от кутийка със сламка, но категорично отказват прясно изцедена ябълка или портокал. Вкусовите предпочитания се формират в детството. Докато храненето е под надзора на родителите, все нещо може да се направи. Но когато тръгнат на училище, ситуацията излиза от контрол. Едната ябълка на ден, за която сега се води борба едва ли не на държавно ниво, няма да противодейства особено на масираната атака на шарените и шумно рекламирани вафлички, десертни блокчета, натъпкани с царевичен сироп, хидрогенирани мазнини и какво ли още не."
Из книгата

Изток-Запад ТМ ЕООД
София, 1000
ул. Стара планина 5, ет. 2
iztok.zapadbg@gmail.com

Храненето: традиция, стереотип, манипулация
Детоксикация

• Варианти на детоксикация
• Отслабване с детоксикация
• Лечебен ефект на детоксикациите

Пет модерни направления в храненето

• Фибрите - метла за черва
• Лъжица здраве - за ползата от мазнините
• Пробиотици
• Пребиотици
• Храни от морето и реките

Основни правила на здравословното хранене

• Важни са пропорциите
• Как да се храним - разделно или не?
• Ензими, минерали, микроелементи

Как се произвежда глад?
Хормоните дирижират оркестъра

• Гликемичен индекс
• Гликемичен товар

Хормонален дисбаланс

• Резистентност към инсулина
• Диабетаболитен синдром
• Целулит

Не режим, а стил
Джунглата на диетите
Хомеопатия - спецотрядът към менюто
Топ 10 на билките
За и против хранителните добавки
Приложения