Огнян Герджиков ни поднася в римуван преразказ силуета на българското наследствено право. И веднага се питаме: какво толкова поетично има в наследяването, чиито основен юридически факт е смъртта и честа последица са споровете и отчуждението между наследниците? Простият отговор е, че тук не става въпрос за отношение към смъртта и човешката алчност, а за отношение към закон с хилядолетни корени, който се опитва да регулира една природна неизбежност чрез нормативна доброта и справедливост. Поетичното е идеалът за тях, въплътен в законови текстове. ... |
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
|
Поезия на съзерцанието - толкова рядка в бързото ни време. Уловени мигове като проблясъци по морската повърхност, едно примигване се превръща в стих."Даниела Найберг е изградила собствена поетична структура - едновременно ритмично отсечена и протяжна, като разходка по плажа. В стиховете ѝ има и море, и светлина, и обич - всички съставки на добрата поезия, която не разказва, а кара да съпреживяваш." Силвия Недкова Даниела Иванова - Найберг е родена през 1963 г. в София. Завършила е българска филология, философия и културология в СУ Св. Климент Охридски. Има хореографска специалност от Института за ... |
|
"Отмъстителна поезия"? - Ами да, отмъщава Златна и добре отмъщава. Но не на "истината заради болките и раните, които нанася", защото истината в нейните стихове е друга: любов. Омая, болка, ревност, загуба, незабрава... Красиви неща, какво да им отмъщава тази поезия, тя с тях живее. Неподвластна на житейските уроци. Без упрек, без назидание отмъщава чрез очарование - позабравеното, пренебрегвано очарование на яснотата и непосредствеността. Златна Костова ни говори с глас на добър човек, вървящ през живота си с готовност за радост. С лекота на жестовете и думите. Припомня ни ги, безхитростно и с ... |
|
"Разнородният хор на съвременната българска поезия е задръстен от безброй текстове със съмнителни художествени качества или направо глупотевини и кичозни кьорфишеци. Липсата на сериозна критика, на задълбочени анализи и годишни прегледи на литературната продукция, доведе до фундаментално объркване на критериите. Често пъти стойностното скромно и ненатрапчиво стои в ъгъла, а ерзаца и празното бръщолевене се пъчат на първите редове... Слава богу, обаче, в цялата какофония от нестройни лирически гласове, в блъсканицата от безсъдържателни четива се появяват и проблясъци на истински талант, на поетични текстове, които ... |
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
Избрани стихотворения, мисли и есета. ... "Поет и драматург, публицист, преводач и философ, Лучиан Блага (1895 - 1961), наричан още "бащата на модерната румънска лирика", е сред значимите, макар и по-малко известни европейски поети от ХХ век. Но неговата оригинална, силна поезия е съизмерима с лиричните опуси на прочутите му съименници: Еудженио Монтале, Умберто Саба, Езра Паунд, Пол Елюар, Готфрид Бен, Хуан Рамон Хименес. В стиховете на Лучиан Блага откриваме и една осъзната връзка с Битието като единство на Земното и Духовното, на Земя и Небе, на пръст и съзнание. Осмислянето на материята, очовечаването ... |
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
Към науката На времето ти вярна дъщеря, все взираш се във всичко на света, сърцето на поета ти раздра, с крилете сиви на реалността; как, хищнице, да те обича той, щом към небето полета му смел да търси скъпоценности безкрай, обричаш на един и същ провал? От колесница ти свали Диана, напъти Хамадриада от гората, подслов да търси нейде зад океана, Найада грабна силом от водата, от Феите взе лес, от мен мечта - под тамаринд родена в пролетта. Едгар Алън По Американски писател, считан за първия автор, въвел разказа като литературна форма. Роден през 1809 г. в град Бостън, щат Масачусетс. Останал рано сирак, По е ... |
|
Костадин Филипов е отдавна известен от малкия екран и с успеха на книгите си На дъх от лятото и Ангела и Джема . Във втората си стихосбирка Нощ и нож той продължава пътя си към сърцата на своите читатели. Стихотворенията му са оценени от любителите на изящната словесност, сполучливо облечени в музика и изпълнени от популярни певци."За мен беше удоволствие да опознавам нощта и ножа, защото те не са само съществителни, звучащи еднакво, а и характерна за поезията на Филипов метафора. Разбира се, стиховете са любовни - любовните нощи и любовните ножове, които разсичат мрака, за да изведат и автора, и многобройните му ... |
|
Първото, което непредубеденият читател усеща, докосвайки се до разказите на Унамуно, е простият изказ: авторът би могъл да стои пред нас и да говори също толкова непринудено. Изреченията са кратки, но това не пречи речта да е топла и образите да оживяват. Често писателят върви редом с персонажите си, следва пътя им като добросъвестен хроникьор и даже разговаря с тях, напътства ги, понякога спори или ги оставя да правят каквото си поискат. Премеждията им са и негови заради голямата му обич към героите – те са му скъпи и той ги жали, особено когато съдбата им е тежка или са безсилни да променят участта си. Ето защо се ... |
|
Това е книга от и за американския поет Сидни Уест, изкълван от птиците на своето въображение. Думите в нея се държат като конски мухи, волове, пламъци, дървета и очаквани, но все пак внезапни сутрини. Те често се явяват в неразчленим рояк; не по-рядко се учленяват по свой образ и подобие (и се налага да минават не през очите и ушите, а през кожата и опита от всичките безсловесни мигове на читателя); много пъти застиват в ярки картини, в които някой умира, а друг се ражда. В 34 жалби и една поправка на грешките (която обаче не е задължителна), Уест разказва Запада и Юга, възходите и паденията на градчето Мелъди Спринг, ... |