Една Камерън е красива млада българка, изявен специалист по клинична психология. Смазана от болката на предателството на своя годеник, тя решава временно да се скрие от света в родината на своята баба - Ирландия. Скоро след като се нанася в жълтата къща на брега на Атлантическия океан, в живота ѝ започват да се случват странни неща... Появата ѝ в живописното селце Доуън разбужда духовете на обитателите му и отприщва серия от злокобни събития. В единствения хотел в селото е открит окървавеният труп на американска студентка. Две седмици по-късно на брега на полуострова изплува тялото на неизвестен мъж, а ... |
|
Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
|
Цветя на злото излиза в елегантно библиотечно оформление, дело на Иво Рафаилов. Поредицата включва най-доброто от световното поетическо наследство и е обърната към по-широка читателска аудитория. Целта е да постигне трудно осъществимия баланс между висока художествена стойност и естетически издържана визия, като остане достъпна за ученици, студенти и ценители на поезията. Шарл Бодлер (1821 - 1867) e френски поет, художествен критик и преводач. Данте на една пропаднала епоха по думите на Барбе д'Орвили, обърнат към класицизма, подхранван от романтизма, на кръстопътя между парнасизма и символизма, певец на ... |
|
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
|
Книгата "Къща от език" (превод Людмила Миндова) включва три от най-важните му стихосбирки - "Барбара и варварина" (1990 г.), "Соломонов печат" (1995 г.) и "Rosa mystica" (2005 г.). В нея поетът изговаря без свян любовта - единствената ни къща, придаваща смисъл на думите. Той нарича тази къща едновременно и църква, и бордей. Църква с безброй запалени стихотворения-свещи за живите и мъртви хора, цветя и животни. Бордей на музите, където йерархии няма и равностойно един до друг се разхождат Марина Цветаева , Паул Целан, Сречко Косовел, Данило Киш , Едвард Коцбек, Рилке , Тагор , ... |
|
|
Българският офицер На България той беше гордостта и със смелостта си я прослави, с обич живота си ѝ обеща, че за нея всичко ще направи. С високия си дух и вяра в Бога, на войниците опора беше, те идваха при него с тревога, победителят пред тях стоеше. Тъй славата му се прочу навред, по родната земя и вън от нея, често сърцето бе парче от лед, но вечна жар от славна епопея. Добринка Михайлова ... |
|
|
Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименното заглавие "На покрива" запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа - при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен ... |
|
|
Новелата Сватби в къщата е първата книга от автобиографичната трилогия на Храбал , включваща и Vita Nuova и Пролуки . Авторът разказва историята на запознанството и женитбата си (случили се през 1956 г.) със своята любима съпруга Елишка Плевова, наричана Пипси - дъщеря на богат немски фабрикант, принуден след установяването на комунистическата власт да емигрира със съпругата си на Запад, оставяйки двете си деца в Чехословакия. Нестандартното хрумване на Храбал е да разкрие самия себе си, своите вътрешни колизии, страхове и чудатости, през погледа на младата и влюбена Пипси. Но и тук той е във висша степен оригинален ... |
|
|
"Добре дошли в Тъгата. Население - един. Истинският фарс е начинът, по който обвинявам тъмното минало на жена си за проблемите си, докато се люшкам между радост към скръб. Истинският фарс е в начина, по който оправям яката си, докато влизам в заложната къща, вярвайки, че таи изиграна увереност, арогантност дори, ще прикрие истината за пълното падение, за това колко дълбоко съм се сгромолясал. Всички ние сме клоуни. Ако искаш да видиш фарс, погледни се в огледалото. Човек, смазан от реалността, играе шоуто на издръжливостта и силата. Ако това е нещо, което не можеш да проумееш, скъпи читателю, значи аз и ти никога ... |
|
|
Приказка за оцветяване. ... В тази книжка децата не само ще могат да прочетат увлекателната история на малката Ида, разказана от Андерсен , но и сами да изпълнят страниците ѝ с цветове по свое желание. За да оцветите тази книжка препоръчваме да използвате моливи или пастели , за да избегнете цветовете да се отбележат на другата страница. ... |
|
|
Цветето на звездата ни кани да тръгнем на пътуване с човешката душа към Безкрайността. Древният принцип Познай себе си означава да обърнем взор навътре, за да провидим, че във фракталната структура на Микрокосмоса оживява отразената същина на Макрокосмоса. Въпросът за Бог остава онзи вечен Въпрос на Въпросите, който самопоражда неизчерпаемите си основания в своята отвъдност. Животът е закодирана в тайна, която чака да бъде изявена в милата усмивка, в благостта на общуването, в милосърдната постъпка, в грижата, в братството. Тогава Бог оживява в нас. Взирането в тази божествена душа нека да е с очите на дете, лишено по ... |
|
|
"Бедните мои цветя загинаха! - казала малката Ида. - А вчера вечерта те бяха така красиви, сега всички увехнаха... Защо се получи така? - попитала тя студента, седнал на дивана."Из "Цветята на малката Ида" ... |
|
|
"Мелодията в моите стихове е повлияна от многобройните славеи, които още от детството ми ме приспиваха и ме будеха сутрин. Това са най-продуктивните "композитори". Те не повтарят една и съща мелодия. Когато пеят, те кацат на най-високите и непристъпни дървета, затварят очи и се изключват от външния свят. Така са и поетите. Когато имат вдъхновение и пишат стихове, те се изключват от окръжаващите ги и се потапят във вълшебната река на словото..."Йордан Янчев ... |
