"Между театъра и киното" представлява съвкупност от рецензии, интервюта и драматургични авторски текстове на театралния критик и режисьор Елица Матеева . Рецензиите проследяват театралния живот в България от края на 20. и началото на 21. век. В сборника са включени анализи на театрални спектакли, случили се от 2001 година до 2014 година, които са представлявали основа за дебат и дискурсивна театроведска практика. Рецензиите са свързани както със спектакли от сцената на столичния театрален живот, така и от сцената на театрите във Варна, Русе, Пловдив и др. Кино-рецензиите са посветени на филмови артефакти, ... |
|
Съвременна руска проза. "В Долина растяха гъсти шипкови храсти. Те разпъпваха с нежни полупрозрачни розови цветчета, а после в сърцевината на цветчето твърдееше червен плод, който можеше да се превърти в устата с език. Храстите се раззеленяваха направо над ямата, в която изхвърляха от вкъщи да гният под дъжда и се покрият с мъх всякакви вехтории - счупени столове, нащърбени чаши, ненужни никому парцали. Аз и братята ми обичахме да се правим на археолози в културните пластове на тази яма. Разказват, че тук са намерили забрава медалите на брата на баба - Павел, който воювал във Великата Отечествена. Изхвърлили медалите. ... |
|
"Когато метафорите, петролът и доброто са на изчерпване; когато пренаселен с мъртви поети и философи, приличащи на Ахав - наследените книги теглят към бездната, и заедно с това си Йона посред кита на ежедневието (то спасява от прекомерна сериозност); когато чуваш как душата се смее на тялото, а то ѝ отвръща със същото, и си хем в метрото, хем в себе си, наясно със самозаблудите и с товарите на привързаността - тогава какво? Тогава сядаш да играеш с Господ на думи. Тази тук партия в стихове е брилянтна (въпреки предчувствието кой - най-безмълвно - ще спечели накрая). С мъдростта се трупала и печал. Може би не е ... |
|
Тъжна песен "Велика е смъртта..."Рилке Велика си смърт, но самотна. Аз имам дом и любов - ти нямаш, нямаш. Нежна е сянката на чучулигата, дето лети над полето. Зелени са ябълките, по които пълзят охлювите на звездите През мен минава една тъжна песен, точно сега, в този миг. Аз имам къде да умра - ти нямаш, нямаш... Григоре Виеру "Прелестни в своята ясност и простота, стиховете на Григоре Виеру (1935 - 2009) неизменно събуждат чувството за красота и хармония у всеки, докоснал се до тях. "Поредица от вълшебни мигове" ги нарече един румънски критик и може би това е най-краткото и точното им ... |
|
"И като нокти окови нови ни растат. А магията на родната ни реч с тихия си говор вече на този свят объркан пречи." Из “Зимовища на душата“ ... |
|
Съставител: Гоар Хнконасян. ... "В словесната фолклорна съкровищница на арменския народ пословиците и поговорките с ярката си образност представят богатството на арменския език и постигнатата през вековете и прилагана в практическия живот народна мъдрост. Като устойчива и жива знакова система те и до днес изпъстрят както тривиалните разговори, така и религиозните проповеди, и публицистиката, и художествената литература, и репликите на филмови герои. Пословиците и поговорките разкриват етико-естетическите критерии и императиви на арменеца и отношението му към дом и близки (На дланта си яйца да опържиш за майка си, пак ... |
|
Исторически бестселър от автора на "Клопката на Данте". ... Версай, пролетта на 1774 г. Франция се прощава с крал Луи XV, покосен от едра шарка. Наследява го Луи XVІ с кралица Мария-Антоанета. Кралската двойка веднага е взета на мушка от Баснописеца, решен да отмъсти, че е пренебрегнат. Той е отличен познавач на басните на Лафонтен и чрез тях забулва в мистерия убийствата си. Разследването им е поверено на Пиетро Вираволта, който едновременно е Джеймс Бонд, Зоро и Казанова. Дьолаланд умело води читателя из тайните кътчета на бляскавия Версай, където исторически личности и измислени герои се оплитат в коварните ... |
|
Анна е заключила мъчителните спомени от катастрофата. Болезнената рана заздравява и тя се радва на спокоен живот в малко градче на Амалфийското крайбрежие. Една сутрин получава загадъчен сатенен подарък... Човекът, към когото може да се обърне за помощ, е приятел, работещ в местната полиция. Когато е извършено убийство, играта загрубява. Марио и Анна се изправят срещу мафията и мистериите, въпреки трудностите и изпитанията. Ще успеят ли?"Колко нежно и пространно започва първият роман на Даниела Кирилова Сатенена заплаха - с една изпълнена с романтика нощ. И още по-романтична и загадъчна жена - Анна. И как съдбата ... |
|
Андрю Янси – бивш служител на полицията в Маями – държи отрязана ръка във фризера си. За това има логично обяснение (в стил Хайасън), но не и в момента, нито как ръката се е разделила със собственика си. Според Янси обяснението с претърпялата корабокрушение яхта и закуската на акулите е пълно с дупки и ако успее да докаже, че става дума за убийство, шерифът може да го спаси от отвратителната му работа като ресторантски инспектор (неслучайно наречена "патрул по хлебарките") и пак да стане детектив. Но първо – тъй като това е книга на Хайасън – Янси трябва да се справи с редица напълно непредвидими събития и също ... |
|
Рада Александрова е родена в Свиленград през 1943 година. Гимназия завършва в родния си град, а българска филология 9 в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учител, библиотекар, журналист в Българско национално радио и в-к "Студентска трибуна", дълги години е редактор в отдел "Поезия" на списание "Пламък". След промяната е била директор на Издателство "Иван Вазов" и служител в администрацията на Министерство на отбраната. Рада Александрова е автор на стихосбирките: "Златните момичета" 1972, "Невъзможно бягство" 1975, "Коприва" 1977, & ... |
|
Албена Фурнаджиева е родена в Пловдив. Завършва руска филология, а след това и право. За първи път публикува стихове на 8-годишна възраст. "Рисувам обич" е третата поетична книга на авторката след "Пясъчни рози" (1996 г.) и детската стихосбирка "Немирници" (2010 г.), с която е номинирана за награда "Пловдив" в раздел "Изкуство за деца". "Струва си читателят да се докосне до изтънчената сетивност на лъчезарната Албена Фурнаджиева, защото след финалното стихотворение ще се почувства пречистен и извисен. Поетите може да не управляват света, но без тяхната светла енергия ... |
|
Главната героиня Дамяна е на преклонна възраст. Тя е жрица на дома, свято привързана към обичаи, двор, роднини. Заедно с мъжа си построяват хубава къща, в която обаче щастието не се заселва за дълго. Тя е принудена да живее под един покрив със своя внук Нойо, който отхвърля житейските ценности. Против волята ѝ разпродава имот, създаван от поколенията преди него. Една мечта осмисля съществуването му - да замине за чужбина и да забогатее. Когато идва тоя час, съдбата обаче решава друго... Небесен огън представлява колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на неуспели хора, които обаче са съхранили в ... |