11 септември, сутринта, 8:30 Красиво ще бъде, веднъж само да достигнем покрива. Градът е вцепенен, красиво е. Ангелски гълъб, заровен сякаш в метрополитена. Красиво и величествено е вашето изкуство, г-н Явашев, но не съм тук за да ви правя комплименти. Страх ли ви е, г-н Кристо? Чак толкова високо представяхте ли си го? Изпитвате вероятно поне малко страх от смъртта, точно както мен сега: заради нещо незавършено, нещо, което винаги остава. Кристо и Пилар, всеки на своята кула. Двамаат, които никога не се качват на един и същи самолет, за да има кой да довърши делото, ако нещо се случи. Георги Тенев е автор на романа & ... |
|
|
Книгата е част от поредицата за детско-юношеска класика - "Златно перо". ... В басните на Езоп - тези кратки разкази с поучителен край - по алегоричен начин се разкриват човешките слабости и недостатъци. Обикновено герои в тях са животните, като всяко олицетворява определен човешки тип: лисицата - хитреца, вълкът - грубияна, магарето - себелюбеца, камилата - наивника и т.н. Езоповите басни - забавни, тъжни и мъдри, се помнят цял живот. ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стой селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
"И полетя в разсъмването - щастлив завинаги под звъна на слънчевия часовник. Завинаги от върха на хълма. Историята от хилядолетия споява копнежа си по небето с кръвта на гълъби." Йордан Велчев В покрайнините на Истанбул и днес невидимо стои селцето Йешилкьой, някогашното Сан Стефано. Тук на 3 март 1878 г. - след като десетилетия по рано то се случило със създаването на държавите на гърците и сърбите - било прогласено освобождението и на българите. С това завършила една епоха, която в зората на балканските нации носела най-големите чудеса и чиито уроци следващото столетие скоро щяло да забрави. В летописа на ... |
|
|
Приказки от словенския писател Йосип Ости за обетованата земя на детството и онези истории, които ни карат да вярваме в доброто, любовта и силата на словото. "Учител по любов" е калейдоскопичен разказ за детството, препълнено с щастливи и тъжни, обикновени и необикновени, веднъж карнавално ярки и контрастни, друг път импресионистично нежни, но винаги вълнуващи с андерсеновски чар истории. Приказките на Йосип Ости неусетно биха събудили у читателя онова чистосърдечно и любознателно дете, което не спира да живее в кладенеца на сърцето и въпреки всички изпитания вярва в добротата на хората, книгите и гълъбите.& ... |
|
|
Живеем в околна среда, проникната от естествени и изкуствени източници на електромагнитна енергия, а и самите ние сме електромагнитни същества. И тъй като продължаваме да замърсяваме, променяме както електромагнитната среда, така и себе си, това води до нарушаване на психичното ни равновесие. "Наука за необяснимото" е задълбочена изследователска книга, в която се разглеждат физиологични, екологични, както и паранормални влияния и въздействия, причинени от електричеството и от електромагнитната енергия. От мистериозната природа на мълнията към по-сложните взаимоотношения между мозъка и електромагнитните полеви ... |
|
|
Себастиан Урутия Лакроа, свещеник и литературен критик, член на Опус Деи, си припомня през една единствена нощ на силна треска най-важните моменти в живота си, убеден, че скоро ще умре. Бълнуването му се успокоява, но идват смразяващи чудовища. Така в съзнанието му изникват странни господа, които му възлагат поръчки; художник от Гватемала, решил да умре от глад в Париж през 1943 година; генерал Пиночет, на когото Урутия чете лекции по марксизъм; споменът за пътуване из Европа, по време на което свещеникът се учи да убива гълъби; приятелството му с Феъруел - гуруто на чилийската литературна критика; празненствата у една ... |
|
|
Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
|
"Градът на окованите" е роман за деца и юноши и разказва за приключенията на Орловото перо. Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични си романи през 30 -те години и достигнал най-широко признание за романите "Нова летопис" и "Чинарите зашумяха"."С пенливите си белоснежни води водопадът все така шумно слиташе в пропастта на нощта. Двамата необикновени спътници вървяха напред, отново към града на Черната стоманена ръка, откъдето Орловото перо беше избягал тая нощ. Хиляди мисли се носеха като вихрушки в главата на смелото момче. Той мислеше за брата си Гълъб, за Бела и за ... |
|
|
Приказчици, мешавици и още нещо... Балканските абсурди и безумици, сред които сме обречени да живеем и да бъдем през погледа на различни животни, живеещи в региона. Съвременни сатирични басни-откровения за радостите, вълненията и страховете на балканския червей, балканския катър, щрауса от Австралия и много други, сред които магарето е най-щастливо, че живее не другаде, а тук "... в центъра на централните Балкани, по-точно - малко по-наизток...". Хумор, сатира и усмивка, от която нагарча и боли... 17 дълги разказа или 17 кратки новели (както се понрави на читателя) с увод и заключение плюс разпилени балкански ... |
|
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
|
В мемоарната си книга голямата българска актриса Виолета Бахчеванова разказва за живота си и най-вече за театъра, за ролите си, за работата с много от великите български актьори и режисьори от миналия век. Съпроводена е с много снимков материал от личния архив на актрисата. Виолета Бахчеванова завършва актьорско майсторство във Витиз "Кръстьо Сарафов" през 1959 година. През сезон 1959 - 1960 г. играе в Драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас. Следващите 33 години е актриса в Народен театър "Иван Вазов". ... |
