Книга за силата на приятелствата и смелостта да тръгнеш по нов път, за да откриеш себе си. История за любовта, без която не можем. Хариет и Уин са перфектната двойка още от колежа. Неразделни като сол и пипер, като мляко и мед, като омари и Мейн... Докато не се разделят. Изминали са пет месеца, откакто не са заедно, но все още не са казали на най-добрите си приятели. Не могат да го направят - не и сега, когато всички са в любимата вила, където от години прекарват своите ваканции. За една седмица през лятото шестимата загърбват ежедневието и се отдават на вино, морска храна и блажени разговори с хората, които ги разбират ... |
|
Кабул през 70 -те години на XX в. Дванайсетгодишният Амир, останал сирак при раждането си, отчаяно копнее за одобрението на своя суров баща и решава да спечели състезанието по бой с хвърчила в Кабул, за да докаже, че от него ще излезе истински мъж. Но за да е пълна победата му, той или негов приятел трябва да улови последното прекършено хвърчило. Хасан, синът на слугата в техния дом, винаги е бил страхотен ловец на хвърчила и верен приятел на Амир. В деня на турнира Хасан му помага, но никой не подозира каква цена трябва да платят и двамата - единият е жертва на жестоко насилие, а другият е безмълвен наблюдател, чиято ... |
|
"Рационалната интелигентност на средностатистическия днешния човек е по-висока от всякога. Емоционалната интелигентност - по-ниска от всякога. На какво се дължи това и как емоционалното невежество ни разболява? Тази книга е художествен речник на чувствата и емоциите. В нея те са живи и говорят. Говорят истината. Време е да ги чуем, ако искаме да оздравеем, ако искаме да оцелеем. Книгата има за цел да даде в художествена форма знания за чувствата и емоциите на днешния човек. Един от най-тъжните факти в еволюцията ни е, че сме се отдалечили от умението да преживяваме и изразяваме най-автентичната си същност - това, ... |
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
Книгата е образец на човешкия диалог с безкрайността на Вселената. Сигналите на любовта, красотата и резонанса с всичко тук и всичко там преминават през силния огън на сърцето и разума ѝ. Те е "ловец на надежди" и пазач на земните устои за сила и воля да бъде тук. И сега. Тя е новият живот, който ражда безброй вселени, и ги кара да треперят в съзвучие със земното щастие. В тази книга се изявява и тъгуващият "аз" на поета. Това са приливни вълни, чрез които Духът е укротен о брега на човешката същност. За да се върне отново в безкрая от радостни чувства и идеи, които носят отпечатъка Му. Днес. И ... |
|
Натурални рецепти на растителна основа за подхранване и енергизиране на тялото. Храната на растителна основа е много богата на разтворими и неразтворими фибри, витамини и минерали, които захранват тялото с важни и необходими за правилното функциониране хранителни вещества. Когато тялото ви е захранено правилно, вие ще се радвате на по-здраво сърце, по-красива коса и кожа, по-добра физическа форма и ще се чувствате по-млади и енергични. В книгата ще откриете над 100 вкусни веган рецепти. Ще можете да си приготвяте бързо и лесно апетитни закуски, салати, супи, ориз, паста, предястия, основни ястия и десерти. Насладете се ... |
|
Стихове ... Дело на талантлив поет, книгата впечатлява с лаконичния си, но богат на внушения изказ. "Драскотините" - един нов жанр в българската поезия, в който всяка дума е пестелива и тежи на мястото си. "Смисълът е във движението – да налееш вино от бутилката, да нарежеш хляба на приятеля и да проследиш на птицата крилете." Из "Драскотини" ... |
|
Марк Твен казва: "Алкохолът може да ти навреди само ако стъпиш бос върху чашата си." По същия начин и тази подборка негови разкази може да навреди някому само, ако не я прочете. Не правете тази грешка - прочетете ги! И насладата със сигурност ще бъде не по-малка отколкото от две-три чаши добро вино. ... |
|
Как да се избавите от болестите и никога повече да не боледувате? Като личност човекът се формира от външната среда, от отношенията му с хората. Ако те са накърнени, накърнена е и личността му, ако се излекуват, излекува се и душата, и тялото. Значи, той трябва да се избави от болката, която го кара да страда. Но как да я премахне? Според автора на тази книга Николай Пейчев няма по-ефективен метод за изцеление от всяко заболяване от пробуждането на душата. Щом душата започне да диша, човекът оздравява. Ако сте изпълнени с позитивни чувства, ще усетите, че е хубаво да се живее, ще се разделите с чувството за вина и ... |
|
През 1986 г. кодексът на труда за първи път уреди имуществената отговорност на работодателя за вреди, причинени на работника или служителя от трудова злополука или професионална болест. Уредбата се опира на гражданскоправния институт на непозволеното увреждане при нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму, познат още на римското право, широко прилаган и днес, но внася в него съществени отклонения: не изисква вина от работодателя или от негови работници и служители. Отговорността е обективна. Основната цел на тази отговорност е пълно обезщетяване на причинените вреди на пострадалия: имуществени - претърпени ... |
|
Дебютният роман на Константин Трендафилов . ... "Само не ме пускай" казва онова необикновено момиче в ухото на героя, след като се любят за пръв път. Този роман прави това с читателите си. Подвеждащо лесен. Подозрително дълбок. Константин Трендафилов идва." Захари Карабашлиев "Ти не можеш да спасиш никого - нито себе си, нито другите. Любовта обаче винаги ще те връща към мястото на престъплението... Към отказа да осмислиш собствената си вина. Или към способността да живееш предимно чрез вината. Константин Трендафилов ни предлага честен и изящен, направо стремителен роман, с много входове към ... |
|
"В тази книга са представени двама велики персийски поети: Саади и Хафез. Първият от тях, живял през XIII век, е написал в последните години на живота си две знаменити поетически произведения: "Гюлестан" и "Бустан", а вторият, живял през XIV век, е прочут с безсмъртните си газели и рубаи за любовта, виното, свободомислието и човешките наслади като път от мигновеното към вечността." Йордан Милев "За какво ти е букет набран, по-добре вземи ти Гюлестан. Розата живее в срок уречен - моят Гюлестан ще бъде вечен." Из "Гюлестан" "С песен и сърдечно слово - пак, и пак, и пак ... |