Душите са цветни, а някои безцветни. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... Съдбата... Това неконтролируемо същество. Съдбата живее свой живот, има собствено мнение, поведението ѝ е непредвидимо. Накъде ни води тя? Разбира се към естествения край на живота, който всъщност е едно начало. Съдбата е закодирана във всеки от нас. Живеем с нея, не я забелязваме, кроим планове, гневим се на неудачите и забравяме най-важното: Носим в гените си съдбата на всички наши предци. Повтаряме най-тежките изпитания, прибавяме нови, понякога още по-тежки, страдаме, ... |
|
|
А, ако животът продължава и след смъртта? Ако любовта не спира да съществува!? Една приказка е на път да започне... История, дълбоко скрита в сърцата на всички нас... Притча за Господ Бог, вселената, материята, душата и тяхната дълбока връзка. ... |
|
|
Тази книжка е съчетание от традицията за червения конец и пожеланието към любим човек за много здраве и късмет. Серията "Книжка за късмет с червен конец" се състои от петнадесет заглавия за различни поводи, за най-близките или просто подарък без причина, но с пожелание за късмет и здраве. Традицията да се носи червен конец за здраве, късмет и против уроки е толкова стара, че не е ясно кога е започнала. В миналото хората са връзвали червен конец, за да предпазват близките си от болести, за да гонят зли духове и за да противодействат на черните магии. Днес връзването на червен конец е останало като традиция, ... |
|
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |
|
|
"Гогол е сред най-загадъчните руски писатели и все още е сторено малко за опознаването му. Той е по-загадъчен от Достоевски . Самият Достоевски е сторил много, за да разкрие всичките противоположности и всичките бездни на своя дух. Вижда се как в душата и в творчеството му дяволът се бори с Бога. Гогол обаче скриваше себе си и отнесе в гроба някаква неразгадана тайна. Наистина в него има нещо страховито. Гогол е единственият руски писател, притежаващ чувството за магизъм, той художествено предава действието на тъмните, злите магични сили..." Николай Бердяев Книгата е част от поредицата луксозни издания ... |
|
|
Тази книга е писана в продължение на двадесет години. Темата ѝ е животът на душата и нейното отношение към трансценденцията. Макар душата днес да е забравена и изтласкана, вибриращата ѝ реалност поражда в продължение на хилядолетия идеи, опити, събития. Настоящите разпознавания на нейното отсъстващо присъствие в европейската култура следват пътищата на някои от големите ѝ търсачи. Владимир Градев завършва езикова гимназия "Фредерик Жолио-Кюри" във Варна през 1981 г. и френска филология в "Софийския университет" през 1986 г. Докторската му дисертация "Генезис и преображения на ... |
|
|
"Той бе дете на Свищов, но биде осиновен от Бургас - градът, в който Николай стана и остана Поет. При това в знаменитата атмосфера и вълшебния въздух на по-големия му събрат Христо Фотев , с когото бяха неразделни съратници, макар много различни. Друг на мястото на Искъров би останал в магнетичното поле на Фотев, би се превърнал в негов подражател, но поетичният му характер се оказа по-силен от притегателната мощ на магьосника Фотев. Ники Искъров владееше класическия стих, знаеше тайните и предимствата му, боравеше с различни ритмични размери, притежаваше много богата поетична култура. И много широко скроен вкус ... |
|
|
Книгата включва романът "Мъртви души", творбите от сборника "Петербургски повести" и повести от книгата "Миргород". ... Пушкин дава идеята за сюжета на романа, който разглежда "доброто" и "лошото". Така Гогол започва творбата на живота си, а именно романът "Мъртви души". В първия том на творбата читателите са запознават с образа и плановете на Чичиков, чиято единствена цел е да натрупа солидно парично състояние. Втората част проследява изобличаването на Чичиков. Целта на автора е да напише трилогия, която да пресъздаде реалността в Русия. В последния, но ... |
|
|
За всеки, който чувства потребността да обича! Започна да вали Започна силно да вали, както е в душата ми изтерзана Като силна буря дето брули клони, търсеща и изтерзана, неразбрана. Едно сравнение изпълнено със вяра крещящо, откриващи нови хоризонти, недописано, оставено за после... с надежда да преоткрием себе си. Мария Желева ... |
|
|
Дали душата е ценна колкото всичкото злато на света, или не струва пукната парà? Готов ли си да се разделиш с нея, за да спечелиш любовта си? Това ще направи един млад рибар, влюбен в морска русалка. "А тя пееше чудна песен. Защото пееше за морските хора, които прекарват стадата си от една бездна в друга и носят малките теленца на рамо; за тритоните, които имат дълги зелени бради и космати гърди и надуват извити раковини, когато минава царят; за царския дворец, който е целият от кехлибар, с покрив от бистър смарагд и постлан с блестящ бисер; за морските градини, където огромните ветрила на корала се люшкат цял ... |
|
|
"Сине мой, ангелско творение, днес с най-голяма любов, радост и благодарност те благославям за изобилие във всичко! Обичай с пълно сърце, като започнеш от себе си! Бъди обичан! Бъди щастлив! Бъди благословен! Аз, твоята майка - ангелът, пратен ти от Бог на Земята - искам да ти кажа колко съм горда да те имам за син! Горда съм, че те има и си избрал точно мен за своя майка! Защото знам на какви велики добри дела е способен синът ми. Давам ти моята майчина благословия! Отсега и завинаги! В Божието име!" Десислава Георгиева ... |
|
|
"В древната хидромитология водата е първична материя: в нея се ражда не само животът, от нея възниква космосът. Океанът е реката, която опасва целия свят. В архаичните митове и ритуали реката е граница и път, тя разделя и съединява. Естествено е тя да се появява в основните преходни обреди: сватба и погребение. В античните представи всички реки не само извират от подземното царство, но в края на краищата се вливат в него. Затова Тартарът, в който са затворени богохулците, е мочурливо място. Реките от лед и огън, които протичат в долния свят на вечния мрак, представляват непреодолими препядствия за връщането на душите ... |
