"Стиховете в книгата на Александрина Валенти режат и в същото време съшиват, изграждат нови мускули, влакна, сухожилия, кръвни телца. В тях има ирония и самоирония, има изненади и обрати. Привличат и приласкават. В поезията ѝ присъства отстрастения наблюдател, както и пристрастния рисувач, поезия, която се стича, като капка дъжд върху отворения прозорец на въображението, за да остави прозрачна диря, следа, пръстов отпечатък." Ивайло Добрев, редактор "Дебютната стихосбирка на Александрина Валенти Амаркорд е книга за миналото, което ни живее. Поезия населена със сенките и кинокадрите на Фелини, Превер, ... |
|
"Тази книга е тайна. Тя е написана заради равновесието, което не винаги води до завръщане в себе си. В тази книга знам със сигурност, че любовта е края. Знам още, че да се обича е талант. Без граници. Както душата. Прочетете "Детайли", те са отпечатък на всяка наша мисъл, на всяка наша тишина, на това, което е многоточието в последния ред..." Симеон Аспарухов "Във втората книга на Ива Спиридонова не дяволът, а любовта се крие в детайлите, а сетивата не са пет, а десет, за да я живеят и се разтворят с двойна сила в нея. Авторката демонстрира впечатляващо творческо развитие и е все по-радикално ... |
|
Костадин Филипов е отдавна известен от малкия екран и с успеха на книгите си На дъх от лятото и Ангела и Джема . Във втората си стихосбирка Нощ и нож той продължава пътя си към сърцата на своите читатели. Стихотворенията му са оценени от любителите на изящната словесност, сполучливо облечени в музика и изпълнени от популярни певци."За мен беше удоволствие да опознавам нощта и ножа, защото те не са само съществителни, звучащи еднакво, а и характерна за поезията на Филипов метафора. Разбира се, стиховете са любовни - любовните нощи и любовните ножове, които разсичат мрака, за да изведат и автора, и многобройните му ... |
|
"Призвана за лекар, но родена да бъде поет. Огняна Свилина беше в равна мяра и двете - защото не може да пристъпиш в човешката душа, ако не си поет. Опитомяване страховете ни, успокояваше размирните ни умове, лекуваше кървящите ни сърца... Прави го и сега. С последните си стихове." София Несторова Огняна Свилина е родена в Свиленград през 1942 г. След като завършва медицина, работи няколко години в психиатричния диспансер в Хасково. Тогава издава и първата си поетична книга - "Дишат мигове" (1971 г.) - под псевдонима Огняна Свиленова. Създава семейство в Пловдив, където живее до смъртта си през ... |
|
Стихосбирката Бяла светлина е дебютна за двете сестри - Светлана Стоянова и Албена Стоянова. Сън Сънувах, немного години... Връщам се до дъба с форма на сърце и до другото дърво с най-странната кора. Очи на жълти кръгове, кънти шумът на хиляди човешки небеса. Трудът все пак ще ни помогне да оцелеем. Говорят насън възклицанията на топлината. Светлана Стоянова Вълк През дългите самотни зимни вечери аз чувам твоя глас, пронизващ тишината и знам, че с избора си сме обречени - да бъдем с теб пазители на Свободата. Проблясват две очи във мрака и някъде отвъд небето и земята аз знам - отдавна ти ме чакаш да бъдем с ... |
|
В книжката "Де е България" от поредицата "Златни страници на българската поезия за деца" на издателство "Пан" са включени популярни стихотворения от най-известните български поети - Васил Попович, Петко Р. Славейков , Иван Вазов , Цанко Церковски, Васил Ив. Стоянов, Калина Малина , Елисавета Багряна , Йордан Стубел, Стоян Дринов, Стоян Михайловски . ... |
|
"Морското момиче Яна Вълчева върви по пътя на поезията отдавна. Предишните ѝ три поетични книги са като трайни следи в пясъците от думи, които дори и житейското море не може да заличи. Но защо едва сега тя казва "Ти ще тръгнеш" и на кого? Четвъртата книга на Яна е колекция от вече пораснали думи, но и разнопосочен диалог. Тя разговаря с едно момиче с морскосиня рокля, което вече е голямо, но и не съвсем; с децата ни, които също като книгите, са нашите неизтриваеми следи; с любимото момче, най-сигурната опора; с нас самите, които следваме своите собствени многопластови и шарени пътища. И със себе си. ... |
|
"Всяка книга има душа. Душата на този, който я е написал и душата на тези, които я четат, преживяват и мечтаят над нея." Карлос Сафон Преди бях езеро Преди бях езеро. Сега съм огледало. Сребърно и истинско. Безпристрастно. Надвесваш се над мен и търсиш същността, която нямаш. сълзите ти ме давят. Нищо не помага. Не ме мрази. Не хвърляй камъни по мен. Не съм жестоко, само честно. Преди бях езеро. Сега съм твое вярно отражение. Лилия Димитрова ... |
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
Лимитрофии. Стихотворения и поеми е непредсказуемото и смело завръщане на Златомир Златанов към началото на творческия му път, белязан от неговата поезия през 80-те години, донесла му ранна слава и признание. Книгата включва изцяло нови стихотворения и поеми, серия хайку, както и изцяло нова и преработена версия на поемата Ектения (2012), централна за развоя на Златанов в уникалния за него синтез между поезия, фикция и теория. В тази книга зрелият Златанов предлага път към себе си и вълнуващите го теми в поезията и отвъд нея - мистицизъм и технологии, бедност и неравенства, упадък и градскост, перверзия и норма, високо ... |
|
"В съвременната българска поезия са единици авторите, чиито души са разкъсвани от толкова жестоки противоречия, от такъв страшен сблъсък между мечтата, бляна, илюзията и грубата действителност, както е при Пеньо Пенев . Творчеството на този поет става средоточие на конфликтите и обществените протуберанси на епохата. Краят на 40-те и началото на 50-те години на миналия век е време на големи и разтърсващи социални разломи и трансформации. Сменя се не само социалната парадигма, обществената и политическата система в България, но протичат противоречиви и драматични процеси в индивидуалното и общественото съзнание. ... |
|
"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой." Тодор Каракашев "Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено " ... |