Повярвах. Повървях. Поезия

"Стихотворенията на Димитър Пенчев са лирични изповеди, в които доминираща тема е любовта... В случая Любовта не е просто чувство. Тя е изведена като състояние, което подчинява цялото съществуване на лирическия герой."
Тодор Каракашев

"Любовта, да, като че ли тя е сърцевинното ядро в тази сложна, многоизмерна поезия; но тук липсват директните признания и емоционалните възторзи или страдания - "описанието" ѝ в повечето случаи е някак дистанцирано, хладно, философско обективно, независимо от метафоричната върволица на изразяването ѝ. Тук Той и Тя са твърде условни... Несъмнено "Повярвах. Повървях" е четиво за елитарна (в хубавия ѝ смисъл) публика, която ще прозре зад при - видността на стиховете нейните смислови, емоционални и интелектуални нишки, които водят към човешката ни същност."
Георги К. Спасов

"Търся нея -
истинската фея,
да ме възроди
от пепелта
на малките сърца
в кръвта ми,
да стъпва върху тях,
да ги убива,
заедно с любовта им.

Когато не мисля
за нея -
да никнат
незабравки.
Обърне ли се -
да се влюби
в спомена
за своето минало,
убило с презрение
бъдещето в любовта.

...

Душата ми е
вярна невеста,
затова когато спя
винаги я пускам да пътува,
а тя всякога
се връща при мен.
Знае, че ако не го направи
тялото ми ще умре
от мъка по нея,
но тя ме обича
и след всяка лудория
си идва,
гушва се в мен
и ставаме едно,
а аз ѝ прощавам,
защото ще я имам
чак до следващия сън."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Търгуваме съвестта си
Ерупция
Повярвах
Остави диря
Остани
Погледът на всяка друга
Шепотът на паметта
Вчерашното кафе
То бие за друг
Сърцето ми е скръбна роза
Закъсняла есен
Обичам вятъра в косите ти
Съзрях името си
Зимата пристига
Не разбирам
Сърцето е тъга
Копнежи
Очаквам те
Рай за влюбени молци
Не си изплитай дреха
Единствената
Спасението е в поезията
Понякога сънувам
Чакам
Смъртта
Повече не мога да летя
Езикът ми още помни раните си
Фалшива мелодия
Тъжен пулс
Последен пристан
Наречено за нас
Нашите крачки
Той ще бъде
тече река
Вървя към моята голгота
Пестя кислород
Обречени сме
Това е едем
Копнежи
Ти бе отрова
Сърцето ми