Във включените в този сборник пиеси, писани в края на 20-те и първата половина на 30-те години на XX век, с интересна и все още не съвсем ясна история на ръкописите, и публикувани едва след смъртта на автора си, се забелязва по-слабо внимание към обосноваване на конкретните сюжетни ходове и засилен интерес при разработване на дълбоките основания на човешките действия. Лорка никога не е заявявал принадлежността си към строго определена естетическа школа, пък била тя и сюрреализмът. Държал е на правото си на собствен избор във всеки един момент. В края на "След пет години" Лорка отбелязва датата на нейното ... |
|
|
Художник: Генадий Спирин. ... Трогателната повест на А. П. Чехов е отличен начин да въведете детето си в чудния свят на великия разказвач. Кащанка, мило рижо куче, се отделя в зимната вихрушка от господаря си - дърводелец - и се изгубва. След като се лута отчаяна по улиците на големия град, тя е намерена от цирков клоун, който я отвежда на топло в дома си, при своя котарак, гъсок и свиня. Нахранва я хубаво и се заема да я обучава на циркови номера. Ала още при първото си излизане на цирковата арена Кащанка открива сред публиката своя господар и е неописуемо щастлива да се прибере вкъщи. Това е първата книга с рисунки ... |
|
|
"Чечевицин беше на възрастта и с ръста на Володя, но не пълничък и бял като него, а слаб, смугъл и луничав. Косата му беше четинеста, очите теснички, устните пълни, въобще - не беше голям хубавец, и ако не бе облечен с гимназиалната куртка, можеше да го помислят за син на готвачка. Той беше мрачен, не продумваше и нито веднъж не се усмихна. Като го гледаха, момичетата решиха,че трябва да е много умен и учен човек. – А знаете ли кой съм аз? – Господин Чечевицин. – Не. Аз съм Монтигомо Ястребовия нокът, вожд на непобедимите. Маша, най-малката от момичетата, го погледна, после погледна към прозореца, зад който вече се ... |
|
|
"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
|
Превод от руски: Петрана Пасева. ... "Литературата е труд", "Краткостта е сестра на таланта", "Сюжетът трябва да бъде нов, а фабула може и да няма", "Езикът трябва да бъде прост и изящен" - тези крилати фрази на Антон Павлович Чехов (1860-1904) не са цитати от "Три сестри", "Вишнева градина" или "Иванов", не са извадени и от някой от многобройните му разкази. Те са част от огромната му кореспонденция. Как трябва да се живее? - ето въпроса, в който е целият Чехов. С узряването му като художник обаче този въпрос все повече се обвързва с другия - как ... |
|
|
Пиеси за китара. ... Урош Дойчинович е сръбски китарист, роден 1959 година в Белград. Той е преподавател по класическа китара в Музикалното училище в Белград. Също така е композитор и педагог. Произведението е част от поредицата Guitar series на издателство BalkaNota . ... |
|
|
Книгата е част от колекция "Извори" на издателство "Изток - Запад". ... Повестта "Степ" е написана в края на 80 -те години на XIX век, когато Чехов преживява духовна криза и преосмисля ценностите в живота. В свое писмо до Д. Григорович авторът пише: "В Западна Европа хората загиват от това, че им е просторно...Толкова много простор има, че малкият човек няма сили да се ориентира..." И наистина, в рамките на цялата повест, която всъщност е "история на едно пътуване", ние наблюдаваме героите, които не успяват да намерят общ език със света, да се разкриват, да ... |
|
|
Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите "Йонич", "В морето", "След театъра", "Страхове", "Тревога", "Сън", "По пътя", "Дечурлига", "Крадецът", "Злосторник", "Това беше тя", "Жесток урок" и други. Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, ... |
|
|
Той и тя седят на инвалидните си колички в резиденция за възрастни хора "Есенна радост". И двамата гледат апатично пред себе си. Изведнъж прозвучава музика, двамата скачат и са отново млади. Така между настояще и минало преживяват различните възрасти в заедно прекараните десетилетия от брака си. Щастливи моменти, наранявания, възторзи и провали - всичко се слива в едно. Накрая се връща и любовта. Това е майсторско произведение на Петер Турини за нематериалността на времето. Мястото на действието е представено с пестеливи средства. Голо помещение и един високоговорител, от който се чуват два гласа. Само един ... |
|
|
В един изискан старчески дом цари скука и отчаяние. Заниманията на обитателите му са ограничени - те решават кръстословици или обсъждат храната, която получават. Разбира се има и много оплаквания. Един ден в мрачното всекидневие в дома настъпва рязка промяна, защото там се появява бивша актриса от Холивуд, родом от Виена, която променя живота. Когато тя открива сходство в поведението на някои от обитателите и известни актьори от Холивуд, животът на обитателите радикално се променя. В тази комедия, Бернхард Гьорг , благодарение на богатия си житейски опит е в състояние да открие комичното и в сериозните теми и да го ... |
|
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията , драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
|
|
"Николай Хайтов пръв в българската драматургия, ясно и вълнуващо изрази тревогата си от откъсването на човека от неговата кърмилница - природата. Той я показа не само като естествената среда за труда и радостите от труда за човека, но и като мерило за неговата нравственост. Това беше нов и ясен глас, който предупреждаваше, че трудът не може да бъде плодоносен, ако не е творчески, ако не носи радостно опиянение, ако не изразява свободната воля на човека. И това прозвуча в рязък контраст с бездушното бюрократство, с чиновничеството, със статистиката, която придобива по-голямо значение от живия човек." Севелина ... |
