Художник: Генадий Спирин. Трогателната повест на А. П. Чехов е отличен начин да въведете детето си в чудния свят на великия разказвач. Кащанка, мило рижо куче, се отделя в зимната вихрушка от господаря си - дърводелец - и се изгубва. След като се лута отчаяна по улиците на големия град, тя е намерена от цирков клоун, който я отвежда на топло в дома си, при своя котарак, гъсок и свиня. Нахранва я хубаво и се заема да я обучава на циркови номера. Ала още при първото си излизане на цирковата арена Кащанка открива сред публиката своя господар и е неописуемо щастлива да се прибере вкъщи.

Това е първата книга с рисунки на един от най-добрите световни илюстратори Генадий Спирин, която излиза в България. Спирин е роден през 1948 г., завършва Московската художествена академия, от края на 80-те години живее и твори в Германия, а през 1991 г. се установява за постоянно в Съединените щати. Носител е на всички възможни награди за илюстрации: "Златната ябълка" (Братислава), Голямата награда на Панаира за детски книги в Болоня, Златен медал на Американската асоциация "Изборът на родителите". "Кащанка" е детска книга на годината в класацията на "Ню Йорк Таймс" за 1996 г.

"Младото рижо куче - мелез от дакс и уличен пес, - което в муцуната много приличаше на лисица, тичаше насам-натам по тротоара и неспокойно се озърташе настрани. От време на време се спираше и като скимтеше и повдигаше ту едната, ту другата си помръзнала лапа, се мъчеше да разбере как така се случи, че се заблуди. То много добре помнеше как беше прекарало деня и накрая се намери на тоя непознат тротоар. Денят започна така: стопанинът му, дърводелецът Лука Александрич, сложи калпака си, взе под мишница някакъв дървен предмет, завит в червена кърпа, и извика:
- Кащанка, хайде!"
Из книгата

Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на "Петербургската академия на науките", по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност "Чайка", "Три сестри", "Вишнева градина" и "Вуйчо Ваньо" в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в "Мъжката класическа гимназия", която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в "Медицинския факултет" на "Московския университет". През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание "Стрекоза", като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази -"Приказките на Мелпомен", а по-късно и "Пъстри разкази"(1886). През 1887 година сборникът му "В полумрака" е отличен с престижната "Пушкинска награда". През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80^-те години пише пиесите "Иванов", "Горски дух", "Сватба" и водевилите "Мечка" и "Юбилей", като първата му пиеса "Иванов" е поставена на сцена през 1887 година в московския театър "Корш".

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта "Степ", пиесата "Вуйчо Ваньо", няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието "От Сибир". След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата "Остров Сахалин". Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите "На заточение" и "Палата #6". Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа "Дамата с кученцето", който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите "Чайка", "Вуйчо Ваньо", "Три сестри" и "Вишнева градина" превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на "Чайка". Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.