Основа на този роман е 62 -ра глава от "Игра на дама" - всъщност няколкото бележки, които е нахвърлял въображаемият герой. В процеса на четене обаче осъзнаваме, че въображаеми сме ние - ако това се случи. Великият кроноп пак е успял... Извадил ни е от състоянието на анемичен баланс, изгубили сме опора под краката си, вече падаме... И ни трябва модел за сглобяване. Връх в експериментите на Кортасар , "62 / Модел за сглобяване" се разгъва пред нас със своите герои. Има и сюжет - така, както е редно да изглежда всеки роман. Но ако го четете като роман, ще сбъркате. Погледнете към художествения пейзаж, ... |
|
|
Пътниците, които се качват на Малкълм, за да се отдадат на удоволствието от трансокеанския круиз (печалба от Лотарията), попадат в мистерия, която прилича и на алегория, и на колосален абсурд. Илюзията за подстъп към предишен живот, естествена по време на пътешествие, подтиква тази група мъже и жени да се впуснат в разплитане на загадката и да се опознаят взаимно. И го правят с ентусиазма, присъщ на играта, със свободата и риска, които само Кортасар може да предостави на героите си. Един незабравим роман. Хулио Кортасар (1914 - 1984) е сред плеядата латиноамериканци, оставили своя отпечатък върху цялата световна ... |
|
|
" И така, посред моя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичния смисъл на ограничението; да разкрие, че времето на разказа /образността/ завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава /за щастие/ от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, ... |
|
|
Христо Димитров (средата на 18. век - 1819) е една от ключовите фигури в историята на българското възрожденско изкуство и вероятно най-енигматичната. Науката разполага с крайно ограничен брой сведения за живота и делото на зографа. Известен е като основател на Самоковската живописна школа. Наследници на изкуството му са синовете му Димитър Христов (1796-1860) и Захарий Зограф (1810-1853), както и други самоковски образописци. Творчеството му е анонимно, положил е подписа си върху три икони. Фигурата на Христо Димитров е почти легендарна, сведенията за него основно се базират на фамилната митология. Представена без ... |
|
|
"Любовта ми със Сперанца още твърде тясно се придържаше към човешките образци. В крайна сметка аз обладавах тази земя, както бих постъпвал с невеста. Петкан ме подтикна към по-радикално преображение. Буйният прилив на похотта, който пронизва слабините на любовника, за мен се превърна в кротко и ведро ликуване, което ме обгръща от глава до пети и ме носи на своите криле през цялото време, докато богът слънце ме облива с лъчите си... Ако на всяка цена се налага да дам човешки израз на това съвкупление със слънцето, то навярно би трябвало да говоря за себе си в качеството на жена и небесна съпруга. В действителност на ... |
|
|
Сборникът обединява текстове по темата "Различие и идентичност", а също така акцентира и върху изследвания, свързани с европейските перспективи в преподаването по семиотика. Представени са текстове като: "Психоанализа"-та на Фройд "Едип цар" на Софокъл "Атическата трагедия" на Богдан Богданов "Болка и идентичност в две автобиографии" на Друде фон дер Фер "За постколониалния семиозис" на Ееро Тарасти "Идентичността като етнокултурна компетенция" на Георг Краев "Всекидневните жестове като резултат на ритуализация" на Роланд Познер ... |
|
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите "пет-минутки". Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет ... |
|
|
Съставител: Огнян Ковачев. ... Сигурно мнозина читатели си спомнят, че заглавието на тази книга бе название на рубриката, която Петър Увалиев водеше в българската секция на Радио БиБиСи през последните години от живота си. Този двутомник включва радиобеседи, писани и четени в периода 1988 - 1998 г., като по-голямата част от тях са именно прочутите "пет-минутки". Освен откровенията, които съдържат, те имат и още едно характерно свойство - показват истински нежното отношение на автора към езика. Страстта му да придава на полуизченалите от българския език думи нов живот е видна на всяка страница. "Говоря пет ... |
|
|
Четири приказки и една фантастична новела. ... Независимо дали ще ги наречем така, или по някакъв друг начин, произведенията в този сборник са очарователни творения, създадени с кипящо въображение, ерудиция, изтънченост и искрена обич към приказното. Тук има приключения, вълшебства и джин, изпълняващ желания; има дълбоки прозрения за природата на разказването, за случайността и за сексуалността. Смели, увлекателни истории, които ярко демонстрират, че приказките не са само за деца. Антония Сюзън Байът е една от гранд дамите на световната литература. Автор е на романи, най-често с исторически сюжет, на разкази, приказки ... |
|
|
Дамян Лаврентиевич Паркинсон, откривател на страшна болест и главен герой на този роман, умира от изтощение през 1947 г. в лагер в Колима под фалшивото име Николай Николаевич Кузнецов. Той има своя философия за непрекъснатата борба с фалшивото здраве и как истински здрави са единствено болните, а разменените роли са дяволски гръбнак на световните революции, войните и езотеричните учения. Тази книга е колкото исторически роман, толкова сатира, а също и антиутопия. Във време на необясними пандемии, подозрения в заговори, целящи масово изтребление на хора или превръщане на хората в безволеви роботи, книгата на Светислав ... |
|
|
Преводач: Ангел Игов. ... В тази книга - "Котките: практически наръчник от Стария опосум", е събрано цяло котешко общество - от Джени Ярка-шарка, която обича да поляга на слънчевите места и има нрав на главатарка, през котешките разбойници Мънгоджери и Ръмпълфъс до бродещия котарак Ръмжигър. Големият поет Т. С. Елиът пише тези шеговити детски стихове през 1939 г. Но само привидно "Котките" е книга за деца. Защото "Котките: практически наръчник на Стария опосум" има и много почитатели сред възрастните. Сред тях е и британският композитор Андрю Лойд Уебър, който вдъхновен от котките на Томас ... |
|
|
С излизането на книгата през 1968 г. (тогава със заглавие "Преди да се родя. И след това.") Ивайло Петров изненада и читателите и критиците си. В нея той по особен начин парадира носталгичните настроения в "селската" белетристика от 60-те години и подлага на преоценка традиционните идеологеми - роден дом, семейно-родова общност и т.н. Безподобна книга за българската литература, единение между всеопрощаващ смях и спонтанен трагизъм, завършено повествование, но с отворен финал, защото "можеш ли да се изплезиш на смъртта"! Вечна игра - на думи, на картини, на хора. Една приказка, в която краят ... |
