"Когато започнах да пиша това, казах на Гелето: – Ще пиша книга за теб. Той ме погледна ококорено и рече: "Мърррр..." Иначе казано - съгласи се. И само дето не каза: "Ама ти още ли не си я написала?""А за мен?" - погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. – Мен ще ме има ли в книгата? – Да, разбира се, че те има и теб - ти си много важен в тази история - успокоих го. – Нали ти възпита Гелето. Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси - котарака-аристократ с най- ... |
|
|
"... – Глупак си ти, мой човек, и неук при това. Не знаеш историята - обади се гардеробът Спас. – Нашият бивш цар Симеон Втори също катастрофира в политиката, но не се е нарекъл "Катастрофирал". Дядо му Фердинанд навремето предизвиква две национални катастрофи, но и той не се нарече така. – Не са се сетили. Хитрият политик извлича дивиденти от всички ситуации, дори и от фаловете - отвърна Мрав Втори. – Тези не ми ги разправяй. Принципът е: граби и бягай! А те двамата - дядо и внук - го направиха много добре." Из книгата ... |
|
|
Притчи за изначалото. ... "Предложените в сборника разкази са пряко свързани с професионалните занимания на автора, с когото още като студенти участвахме в кръжок по фолклор и който посвети живота си да изучава българското народно творчество. Много от мотивите и фабулите - особено тези за вампирите, сме слушали през 70-те години на миналия век от баби и дядовци, които тогава наричахме информатори и които по устен път бяха усвоили знанията на предишните поколения и грижливо ги пазеха в съзнанието си. И все пак разказите на Анатол Анчев не са фолклор, те само се опират на него, използват неговите похвати за ... |
|
|
След смъртта на майка ми наследих две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други - не (или бях забравил). Те започнаха да ми разказват различни истории, по правило без начало и без развръзка; понякога не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно. Събрах историите и част от снимките в тази дълбоко лична книжка, допълних ги с други сведения, почерпени от различни източници, с надеждата да предам разказа напред във времето, а и да достигна до читатели със сходни виждания за света. ... |
|
|
След като дълго обикаляла по магазините, в опит да купи достатъчно коледни подаръци за всички деца в имението, София Андреевна забелязала в един евтини дървени кукли. Когато се прибрала вкъщи и ги показала на съпруга си Лев Николаевич, той отвърнал възмутено: "Как можа да вземеш такива скелети?". Така започнала историята на кукличките скелетчета. Наистина приличали на такива, били с дълго тяло и тънки ръце и крака. За да изглеждат като подарък, София Андреевна решила да ги облекат. Оттогава в имението Ясна поляна се появява традиция да се правят и подаряват дървени кукли скелетчета, облечени по най-разнообразен ... |
|
|
"След два сборника с разкази на Милена Неделчева сега до читателите достига нейната повест "Орисията". Тя е прекрасен разказ за надеждите, за истинските ценности, за зареждащото съвършенство на планината и на Дунава, за силата, която помага на човека, дори и прекършен, да устои и да върви напред. Заедно с това "Орисията" е и горчива хроника на мъчителния преход, през който преминава страната, причинил трагедии, донесъл горчилка и обезверяване, съсипал не една и две съдби. И все пак "Орисията" е разказ за любовта - за любовта към багрите на есенната гора, за любовта към дунавските ... |
|
|
"Хуморът на Николай Русев е необикновено преживяване. Авторът е увлекателен разказвач, в чието слово всичко е премерено. Няма излишна дума или претенциозно сравнение. Той сякаш гледа отстрани хората и добросъвестно ги рисува в словесните си картини. Героите му са смешни, абсурдно комични, понякога гротеска на човешките слабости. Предишните му книги (Козидор и Сотир Пазвански ) носят тънката ирония на британския хумор. А страшното в хумора е, че той е преувеличената истина. Книгата на Николай Русев е с необичайно заглавие. Живарник е дълга мрежеста торба, в която рибарите прибират улова. Какво ли няма там! От ... |
|
|
Сборник с фрагменти и разкази, пропити със силни човешки съдби, разклатени от отчуждението на емиграцията, носталгията по дома и прехода на времето. Валентин Митев е събрал спомени и мъдрост с проницателния поглед на умел писател, който ни напомня, че един другиго е всичко, което имаме. Разкази, сътворени с тиха усмивка на човеколюбие и притаена надежда. Единствената тревога, която се прокрадва като чужденец по граничните линии, е тази на наследството, за паметта. Място за страхове обаче не може да има, когато пишеш истината, както прави настоящата книга. "Поличба" е късен дебют за Валентин Митев, но черпи ... |
|
|
Прекарал десет дни на сал в морето без храна и вода, провъзгласен за национален герой, целуван от кралиците на красотата и забогатял от реклами, а после намразен от правителството и забравен завинаги. В първоначалния си вид тази книга е била поредица от 14 журналистически материала на Гарсия Маркес във вестник "Еспектадор" за един морски инцидент в Карибско море на 28 февруари 1955 година. Той става с военния кораб-разрушител "Калдас", докато се прибира от ремонт в Мобил, Алабама, Съединени американски щати, в Картахена де Индиас, Колумбия. Два часа след инцидента корабът акостира в пристанище ... |
|
|
Исак Паси е много специално явление на българската култура и социална история. Няма подобен нему автор в нашата литература. Той стои в българското книжовно творчество самостоятелно и несравнено с един блестящ и съвсем оригинален талант, със своя само нему присъщ синтез на философията и изкуството. Авторката обаче не изследва творчеството му. Наела се е да опише, макар и фрагментарно, начина му на живот, защото наблюденията ù са се трупали в продължение на едно дълго приятелство. Начинът на живот на Исак Паси е самостоятелна тема за изучаване, защото той е явление не само като артист в науката, но и като човешка ... |
|
|
Емануел Икономов дебютира на литературната сцена през 1980 г. и оттогава публикува над 200 разказа в периодичния печат, сборници и антологии, както и един роман. Негови произведения са преведени в Англия, Германия, Испания, Русия, Сърбия, Гърция. Прозаик, журналист, преводач, критик, съставител, издател, той печели Голямата награда на името на Атанас Мандаджиев за криминален разказ, както и наградата "Еврокон" за принос в развитието на фантастиката. Сборникът "Рандеву" включва четиридесет и шест нови разкази с пъстра тематика и жанрово разнообразие."Емануел Икономов е неуморим в умението да ни ... |
|
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим , е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
