Какво ни предават нашите баби? Да станеш баба в наши дни означава да се почувстваш завладяна от нова енергия, означава да изживееш втора пролет. Но също е и момент на нестабилност и вътрешна трансформация. Ето защо воденето на разговори на тази тема е от съществено значение, така че всеки да намери своето място в семейството: бабите и дядовците; децата, станали родители; зетьовете, снахите и, разбира се, внучките и внуците. Да си баба днес, означава да заразяваш с любопитство, ентусиазъм и възхита към невероятното и извънредното - да водиш за ръка към магията на пълноценно живеене. Днешните баби са разказвачки на ... |
|
„Тази книга няма да е история на неизразимата реалност на самия Бог, който е отвъд времето и промяната, а история на начина, по който мъжете и жените са го възприемали от Авраам до наши дни. Човешката представа за Бог има своя история, тъй като винаги е означавала нещо „леко по-различно“ за всяка група хора, които са я използвали в различни исторически периоди. Идеята за Бог, формирана в рамките на едно човешко поколение, може да се окаже напълно безсмислена за друго. Само по себе си, твърдението „Аз вярвам в Бог“ е лишено от обективен смисъл, но подобно на всяко друго твърдение то означава нещо само в конкретен контекст, ... |
|
Златна Прага, Прага на стоте кули, магически град - много са определенията на чешката столица и всички те издават неустоимия и чар. В нейната богата и бурна история владетелите се сменят - династията Пшемисъл, Карл IV, Ягелоните, Хабсбургите... Светската и религиозната власт оставят своя характерен отпечатък. За да се стигне до независимостта през 1918 г., периода между двете световни войни, когато градът се утвърждава като икономическо, финансово и културно средище, Пражкото въстание, после идват годините на тоталитаризма и накрая връщането в цивилизования демократичен свят. Нито един важен момент не е подминал ... |
|
Всеки град има своите символи. Виена извиква в масовото съзнание хедонистични картини, населени с бални зали, Щраусови вихрени валсове и Пратера, дворците Хофбург, Белведере и Шьонбрун, катедралата "Свети Стефан", неповторимата атмосфера на виенските кафенета, които пазят спомена за Шницлер, Хофманстал, Рилке, Фройд, Малер, Кокошка, Шиле... Изплуват имената на Моцарт, Хайдн, Бетовен, на Климт и Ото Вагнер, преливат се и се открояват архитектурни стилове. Зад тези традиционни представи лежат пластове време, история и цивилизация, които френският историк Жан-Пол Блед разгръща един по един. От келтското селище ... |
|
"Шанхай е град на празненствата, страстна среща между Яндзъ, Довил, Биариц и Монте Карло.""Шанхай е рай, издигнат върху ада.""Шанхай не е град, а отрова. Хората, които го населяват са людоеди, управлявани от закона на канибалите.""Столица на корупцията и на проституцията, на наркотиците и мафията, Шанхай е Чикаго на Изтока.""Нещо в атмосферата сякаш подтиква към всевъзможни авантюри.""Шанхай е град на престъпници, град на бежанци. Същински рай за авантюристите.""Метрополисът, който неистово тласка към алчност и френетична лудост, Шанхай, рулетка за съдбите.& ... |
|
Заплененият от Хавана американски писател и историк Дик Клъстър и кубинският изследовател и есеист Рафаел Ернандес рисуват завладяващ портрет на един от най-пъстрите, кипящи и удивителни световни градове. Те черпят с вещина от множество документи, писмени извори и живи свидетелства, за да очертаят дълголетния път на кубинската столица - от основаването и през 1519 г. на земите, на които Колумб стъпва в края на XV в., до днешния ден. Авторите разкриват какво означава да бъдеш жител на Хавана, кои са социалните, икономическите, културните и емоционалните измерения на живота там. Драматичните преломи, климатичните, военните ... |
|
Кръстовище на преселвания и нашествия от епохата на Римската империя чак до влизането на Червената армия през лятото на 1944 година, земите между Балтийско и Черно море крият пластове история. Дълбоки следи са оставили римляни, варвари, унгарци, монголи, османци, руснаци и западни народи. Неведнъж в хода на столетията пътят на обитателите се пресича и с българските тежнения. Лъкатушната съдба на трите княжества - Влахия, Молдова и Трансилвания - ги отвежда до националното обединение в началото на XX век, което няма корени в далечното и силно митологизирано минало. Днес Румъния се стреми да се отърси от бремето на бурната ... |
|
От едната страна е Буда, дворцовият хълм, днес град-музей. Отсреща е Пеща, огнище на националното възраждане, на интелектуалното и икономическото развитие. През XIX век двата бряга се обединяват и Будапеща е наречена Лондон на Дунава. Поради географското си разположение градът винаги е бил мост между Изтока и Запада. От времето на Римската империя, епохата на Карл Велики, турското владичество, господството на Хабсбургите, превърнали я във втора Виена, до съвременната й история - университетската преподавателка Катрин Орел проследява всички важни периоди в превратния път на Будапеща през столетията. Минало и памет ... |
|
Албум с истории е една от забележителните творби на съвременната кипърска литература. Удостоена е с Държавната награда на Кипър и с Европейската награда за литература. Полифоничен по своята структура, в романа се преплитат истории за любов, смърт, загуба, война, бежанци и емигранти; стари и нови истории, на гръцки език и на кипърски диалект. Допълнени са с цитати от вестници, рецепти, детски рисунки, фолклорни песни, стихотворения и множество фотографии от семейни албуми, за да се създаде една постмодерна амалгама от текстуални и визуални внушения. Понякога историите се застъпват и читателят е озадачен: къде свършва ... |
|
"Други любовни истории" може да се разглежда като модулен роман. Единайсетте му части са едновременно самостоятелни елементи и част от едно повествование, чийто център е една провалена любов. Този провал се разгръща на няколко нива, като всяка "история" добавя нов нюанс, за да се оформи цялостна картина, а двамата главни герои - журналист и съпругата му, преминават от една част в друга. Тяхната история придобива форма не само чрез случките от различните житейски периоди на разказвача (детство, зрялост, настояще), но и чрез разказите на второстепенните герои, които са свързани с него по един или друг ... |
|
Хората, които се стремят да се запазят като човеци с недостатъците и достойнствата си, да обичат и да се борят за любовта си, да страдат и търсят лек за болките си, да се почувстват свободни и силни по своему - това са героите в този сборник. Те са различни и истински. Каквото и да им се случи, каквито и да са - безразлични, смешни, безпомощни, озлобени и зли; каквото и да правят, в един момент те винаги остават насаме със себе си, със собствената си човешка същност и това им помага да се борят и да оцелеят в едно трудно време. Някои от тях може да се познаят, защото и в този сборник героите му са между нас, живи, от плът ... |
|
Философът на историята е в необичайна ситуация. Той е предопределен от философският подход да търси инвариантното в една материя, която трудно може да са обобщи и анализира. Единствено трансценденталния подход елиминира непосредственото. Досега опитите за типологизация на историческото развитие са правени по формални основания като "посока" на движението (прогресистки, регресистки) или форма на развитието (линейна, циклична). Истинския критерии за типологизиране разкрива същността на една концепция,а не външни характеристики. В книгата са предложени четири подхода, наричани парадигми. В рамките на всяка ... |