"Когато четем внимателно лирическите видения на Николай Майсторов открояваме няколко важни и характерни особености. За разлика от тежките заредени с апокалиптични послания и трагически предчувствия творби на Маестрото от мега-проектите "Сътворението" и "Апокалипсис сега или винаги" поетичните текстове на този автор демонстрират ефирен рисунък. Майсторов полага думите върху белия лист тъй внимателно и нежно, сякаш го е страх да не се счупят, като че ли подрежда прозирни фарфорови статуетки върху люлееща се основа. Тези стихотворения са писани, очевидно, в продължение на няколко десетилетия, те са ... |
|
|
"Драги читателю, Ако си зарязал за малко електронната си занимавка и си взел в ръце тази книга, ти си любител на литературата и трябва да знаеш, че това е третата книга на Златка Христова. Авторката е "в труден понеделник родена" и е от "поколението, изгубено в прехода", но личи, че е призована да бъде творец. Този път в лириката ѝ преобладават зимни пейзажи, но въпреки богато внушената идеална зимна белота, от тях не лъха хладина, а напротив, сгрява споменът за август и блещука мечта за юни. Лирическата героиня се приобщава към природата чрез различни метаморфози и също като луната е ... |
|
|
Това е третата стихосбирка на родената в Бургас поетеса. Публикувала е разкази за деца и лирика в периодичната преса, както и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Участва като автор в 8-томника на Института за литература при БАН "Преводна рецепция на европейските литератури в България". Редактор е на книгата "Владимир Висоцки. 70 нови превода" на Св. Ковачев (2009 г.). Сътрудничи като редактор и преводач от немски и руски език на издателство "Миранда". Автор е на следните книги: "Разпитомяване 2002 г.; "Делта t" 2005 г.; "Авторская ... |
|
|
"И ако някъде има друг, който се чувства достатъчно луд, за да стане писател, бих му казал, давай, плюй в окото на слънцето, удряй по клавишите, това е най-добрата възможност, вековете имат нужда от помощ, човешкият род плаче за светлина и риск и смях. Дай му ги. Има достатъчно думи за всички ни." Чарлс Буковски ... |
|
|
Тази книга е една от формите на свободомислието. Майсторски написана, напрегната, пулсираща, тя говори за видяното, преживяното и обичаното. Превръща универсални мотиви в тайни специални послания. Лишеният от тривиалност диалогизъм провокира читателя да премине през неизвестността на предстоящото. Езикът на книгата е омагьосващ и мощен, дълбок и покъртителен. Подбужда към лично просветление. "Не харесвам реалността ... нов пламък, нова искра, нова мисъл, нова мечта...""Не съм обикновен... мечтите ми са високо над хоризонта, мога да постигна всичко..." Ремина Алексиева и Виктор Пращов са талантливи ... |
|
|
Издаването на цялостна трилогия за "Майсторите на Голямото кино" е извикано на живот не само от необходимостта да се остави за поколенията един компактен труд, надникващ в творческата лаборатория; в търсенията и реалните постижения; в цената на успеха на уникални засега най-значими филмови автори. То е и резултат от високите професионални и любителски оценки на трите отделни книги, на които д.и. Олга Маркова е посветила последната четвърт от живота си. Тези своеобразни сборници от творчески портрети-интервюта с най-видни режисьори на съвременното кино - над 70 на брой (от Копола, сър Алън Паркър, Тео ... |
|
|
"На долапа има прахче, ей такова, като грахче. А, за лапане ли? Не, за спане. Но една мушица, истинска гладница, хич не се стърпя, лапна прахчето за сън. Излетя навън, но ѝ се доспа. Както я сънят обзема, с прахче-грахче във корема я намери дрозд. Дълго той не зяпа, ами я излапа и навири нос. После в жиците гладника кацна и зачурулика. Както пееше тогава, почна да се свечерява. Както си стояха, всички се прозяха. Сънчо полетя след птиците, по лъките и гориците, също и по жиците. Тъй например слона вдигна телефона, от пиукане приспан, се зави с ухо-юрган. Легнаха чорапки свити, сън замрежи им очите. ... |
|
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
|
"Къде се пресичат философията, еротиката и поезията? Коя е точката на пречупване на тия три сили, които движат света, ако не самата любов? Отговорът бавно и в детайли ни дават двама поети и един философ, които знаят какво правят. Удоволствието, което ще изпитате от прочитането на тази книга съвсем не е абстракция. Въпрос на вкус е да си го доставите." Росен Карамфилов ... |
|
|
Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно далечната звезда. "В поетичния свят на Дария Манева светлината е повече от основна тема. Тя е дъх, топлина, порив, усещане за живеене. Стъпка след стъпка, глътка по глътка поетесата я преоткрива в книгите: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на времето" (2014), "Пътеки" (2016), "Пулс" (2017), "Накъде" (2018), "Възможното" (2019), "На разсъмване" (2020). В стихосбирката на Дария Манева, " ... |
|
|
Книга 5 от поредицата "Книги от поредицата "Избрана лирика от Евтим Евтимов" ... Известният лирик този път се представя с епиграми. Находчив, изобретателен, пластичен в изказа, тук Евтим Евтимов е и граждански отговорен. Наблюдателното му око е доловило не само открояващите се явления на съвремието ни, но и прикрити нелицеприятни черти на характера, избуяли в т.нар. години на прехода. "На едно ли земно сборище в теб заклеваха ни лудо. Обявиха те за чудо, но оказа се чудовище." ... |
|
|
Сред стихотворенията ще откриете "Надежда", "Завръщане", "Посоки", "Импресия", "Пътуване", "Писмо до мама", "Зелена светлина", "Жестокият път" и други. "Истинският писател не желае да бъде писател. Точно той най-добре знае, че книгите се пишат от човека. И едва след като творбата бъде сътворена, човекът става автор, а това си е суета. Може би заради това истинският писател усърдно се крие в някаква друга професия, в някаква земна съдба. И ближни да са тези, които остават в съзнанието на читателите тъкмо с човешкия си образ, с професията ... |
