107 рецепти, които никога няма да се забравят..."Здравей! Аз съм Мишо и искам да те поканя на едно незабравимо кулинарно пътешествие с моята книга Бабиното тефтерче с вкусни рецепти. Тук съм събрал 107 от най-вкусните и запомнящи се рецепти, които носиха уют в моя дом и съм сигурен, че ще донесат същото топло усещане и в твоя. Тази книга е моят начин да споделя с теб магията на бабината кухня. Всяка рецепта е изпълнена с любов и традиция, и е написана с мисълта за теб - за твоите усмивки, за твоите семейни трапези, за твоите моменти на кулинарно творчество. Не е нужно да си професионален готвач, за да създадеш ... |
|
|
"Необикновено увлекателна книга. Най-важният етап в историята на Русия става ясен благодарение на това, че хората, творили тази история, са показани удивително живи; понякога направо ти се иска да им кажеш: "Не, не трябва, това е грешка, вие погубвате Русия!" Не мога да се сетя за нито една друга книга която така пълно, точно и мощно да представя на читателя смисъла на ключово историческо събитие." Владимир Познер, журналист и телевизионен водещ "Странно, че такава книга не е била писана по-рано. Спокойно, умно, пределно увлекателно изложение на събития, случили се преди сто години. Тази книга ... |
|
|
Акад. Михаил Виденов е водещ учен в областта на социолингвистиката и специалист в областта на теорията на книжовните езици. Има своя школа от последователи. Дългогодишен преподавател (професор) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е гост преподавател в Пражкия университет (1972 - 1977) и в Московския университет (1984 - 1987). Акад. Михаил Виденов е доктор на филологическите науки, доктор по философия на Карловия университет в Прага (Чехия), doctor honoris causa на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на повече от 500 езиковедски приноси, между които 30 ... |
|
|
Имаше такъв виц: Някакъв човек много хойкал по кръчмите. Жена му решила да го отучи – сготвила вечеря, направила салата, сипала му ракия и казала: – Пий си вкъщи! Защо ходиш по кръчмите? Мъжът отпил от ракията и започнал: –Когато бях морски капитан... Жената го прекъснала: – Че кога си бил морски капитан? – Ето, жена, защо не пия вкъщи! И аз не съм бил морски капитан, но обичам да разказвам за пътешествията си. Сравнени с пътешествията на Колумб, Магелан или проф. Христо Пимпирев, моите са нищо. От тях няма да узнаете колко е висока Айфеловата кула и колко е дълга Великата китайска стена – това го пише в Гугъл. Но ще ... |
|
|
Михаил Кръстев е роден в Перущица. Завършил е гимназия "Карнеги" в Пловдив и журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Бил е журналист в телевизията и в пет национални вестника. През последните тридесет години пише романите си от трилогията "Виното на надеждите", "Перущица" и "Орехова поляна", разкази и публицистика. Живее в Пловдив и Асеновград. "Орехова поляна" е отличена от писателско жури в литературен конкурс за исторически роман през 2019г."С поредния си роман "Орехова поляна" Михаил Кръстев ни напомня за кървавите братоубийства след 9 ... |
|
|
Романа си "Жени" (1932) Михаил Себастиан определя като "четиво за отмора, за ваканция". Сътворена в типично френски дух (а и действието се развива предимно във Франция), решена като четири отделни новели тази проза е повлияна от стила на автори като Андре Жид, Ален Фурние и Жан Кокто. "За един млад и свободен мъж светът е само от жени, а жените са само за любов”, това е кредото на героя Щефан Валериу. Четирите добре композирани новели ни срещат с шест жени, шест различни образа на женската любов. През 1934 г. се появява "Съдба" (оригинално заглавие "От две хиляди години...") ... |
|
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
|
Това е бездната на времето, която поглъща всичко. Остават само човешките дела - добри и лоши, величави и низки. В тази поезия доминират болката и драматизмът, породени от нехармоничния свят край нас, от невъзможноста човек да живее щастливо при своите корени. Лиризмът в стиховете трогва с интимността на споделеното чувство, с преклонението пред светия образ на майката, чието лице е отъждествено с лицето на самотата. Одухотворената природа не е само фон, а често пъти е изведена на преден план. Тя е храмът, в който лирическият герой търси и намира спокойствие за тревожната си душа. Но и този вечен храм е застрашен и се ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Тази книга е посветена на съветските разузнавачи в нацистка Германия, чийто събирателен образа е легендарният Щирлиц - измислен герой, оставил незабравима следа в душата на съветския човек. През годините на Втората световна война съветското разузнаване се представя като най-ефикасното и почти нямащо равно на себе си по възможности. Разузнавачите обаче също са хора. Хора обикновени, със своите слабости и пороци. Те не са неуловими и неуязвими, допускат грешки, за които се случва да платят много висока цена. Понякога им липсват професионализъм и навици, но постепенно натрупват опит. А никак не ... |
|
|
"Най-добрият публицист сред адвокатите, най-добрият адвокат сред публицистите". Михаил Екимджиев със сигурност може да кандидатства за тази титла, макар че едва ли му е нужна. Един от най-известните правозащитници в България си е спечелил име на авторитетен адвокат много преди да открие страстта си към публицистиката. А публицистичният му талант е тъй очевиден, че го признават дори обичайните му опоненти от властта. Сборникът съдържа 18 от статиите на Михаил Екимджиев, публикувани в периода 2004–2008 г. в различни медии – вестниците "Труд", "Дневник", "Сега", както и в ... |
|
|
"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
|
Акад. Михаил Виденов през последните години е насочил вниманието си към макросоциолингвистиката, т.е. към статута и взаимното влияние между езиците. Като дългогодишен професор в Софийския университет "Св. Климент Охридски" по такива въпроси е водил лекции и спецкурсове. ... |
