Втората част на поредицата за Андерс ни отвежда в затвореното общество на Тирнан - града на елдерите, където властват могъщи божествени закони. Спасени като по чудо от елдера Кулайн, Андерс и Кат се озовават в тайнствения град Тирнан. Елдерите обаче не са благосклонни към хората животни, затова съдбата на момичето котка виси на косъм и на благоволението на Кулайн. Докато пътуват към Тирнан, Андерс започва да опознава този странен народ от благородни същества, които обаче живеят във вражда с племето на Бул и Рат. Постепенно притесненията му взимат връх над любопитството към непознатата и той организира бягството на двама ... |
|
|
След осемстотингодишна война враждата между хората и клановете продължава да бушува с пълна сила. Изправен пред нова заплаха, Орденът - единственият авангард срещу вампирските и върколашките орди, мобилизира най-добрите си ловци с мисията да предотвратят бедствието, което би довело до унищожението на Хумана Терра. Алекс Майер - амбициозен ловец, владеещ въздушна магия, се оказва в центъра на тези действия. Дали обаче ще помогне за спасяването на човечеството, или ще се превърне в причината за пълното му заличаване, зависи изцяло от готовността му да узнае мистериозното си потекло. Състезанието започва сега! Времето е ... |
|
|
Под общата редакция на чл.-кор. проф. д-р Иван Гранитски и д-р Панко Анчев . ... Сън за щастие , Епически песни , На острова на блажените ."Пенчо Славейков е един от най-сложните и противоречиви поети в българската литература от края на XIX и началото на XX век. И до ден днешен той не е приет еднозначно като значим и епохален творец, определящ характера и посоката на движение на българския литературен процес след Освобождението. Причината според мен е, че още не е разбран. Явлението П. П. Славейков показва, че българската литература окончателно е навлязла в своята модерност и затова толкова шумно и драстично ... |
|
|
Да се гмурнем в света на Дръндьото и да си стегнем кемпера за едно вълнуващо пътуване по прашните пътища на въображението на семейство Хефли. Да избягаме заедно от скуката и да поскитаме на воля в прохладните гори, там, където, надяваме се, няма мечки и скунксове, а спокойните нощи са огрени от блещукащи звездици. Да си стъкмим огъня за сладки приказки и печен маршмелоу. Да се потопим в бистрите води на реки и езера. И да се надяваме да не ни застигне буря, защото тогава вече може да попаднем във водовъртежа на небивали случки, а цялата история да се окаже едно голямо недоразумение! Все пак не бива да забравяме, че ... |
|
|
Едва ли ще е пресилено да кажем, че една от главните характеристики на личността и твореца Николай Хайтов е филипиката, спорът. Две ярки книги, определящи съществени негови творчески търсения, също са родени в полемика. Първата е "Бодливата роза". Много преди темата за екологията и опазването на природната среда да стане актуална, Хайтов се насочи към нея. В "Бодливата роза" той предупреждава, че ако човекът продължава така варварски да се отнася към своята природа, последствията ще бъдат непоправими. Днес виждаме, че, за съжаление, пророчествата му се оказаха верни. И каква тънка невидима духовна ... |
|
|
"Творчеството на Николай Хайтов е невъзможно щ ни отмине едно особено патриотично вълнение. Писател откривател, благородно и всеотдайно влюбен в Родопите, в техните хора и легенди, в горската им красота. Напомня ни с регионалността си за добруджанския митотворец Йордан Йовков , за рисувача на Шопско Елин Пелин , за казанлъшкия вълшебник на хумора Чудомир , съперничи като „местен" автор на своя съвременник Йордан Радичков . Извежда в рамките на своите изображения хора самобитни, недовидени и недопознати преди него. И допълва с нови черти таблото на българския народен характер. Хайтов принадлежи към ... |
|
|
Настоящата антология на средновековната поезия включва общо 161 преведени (изцяло или частично) на съвременен български език творби. Те са сътворени в периода IV - XV век (с изключение на народните епически песни, записани значително по-късно). Най-внушителен в тома е броят на произведенията на византийската поезия, след тях по численост се нареждат старобългарските, латинските, немските, френските, италианските, норвежко-исландските, арабските, арменските, сръбските, османотурските и холандските. Това са творби преди всичко на светската поезия и отчасти на църковната химнография и народната епика. Предназначението на ... |
|
|
Томчето включва стихове, писани от 1974 - 1989 година. ... "На хората не им достига време! На времето не му достигат хора!" Из "Градината преди Рая" Любомир Левчев е роден на 27 април 1935 г. в Троян. Завършил "Философско-историческия факултет" на "Софийския университет". Редактор и главен редактор на в. "Литературен фронт" (1961 - 1971). Първи заместник-министър на културата (1975 - 1979). Председател на "Съюза на българските писатели" (1979 - 1989). От 1991 г. е редактор-собственик на издателска къща и международно списание "Орфей". Първата му ... |
|
|
Първият том от избраните произведения включва стихове, писани от 1957 до 1973 г. ... Повелителят на отвъдните сънища Любомир Левчев върви от пластическото видение към стиховидението, към словесния пейзаж, или от музикалния мотив към изследването на загадъчните обеми на думите и техните невероятни съчетания в разгърнати метафори. Той е от онези български творци, които определят лицето на съвременната ни лирика. И в неговите вени тече капка от магическата кръв на голямата българска поезия. "Моята кръв е от нулева група - на всекиго мога да дам, но не мога да взема от всеки." Из "Дневник за изгаряне" ... |
|
|
Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
|
"Колко години Николай Хайтов дири гроба на Васил Левски? Комай десетилетия. И за какво? Да имаме клетия гроб на най-свидното чедо на нацията, да имаме още едно свято място, пред което да избършем сълза и да вдигнем чело. И какъв парадокс: всичко около това негово светло усилие бе овъргаляно в галетата на чиновническата безотговорност и сладкодумие. В нашата мила държава, в чиито канцеларии неизменно виси портретът на Апостола ни, няма и помен от светите му мощи само и само да не се скърши "научният" хатър на разни псевдокоминтерновци, европофони и безродници." Никола Радев ... |
