Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов. ... Това заглавие също е извадено от романа, представен с хубавата обложка по-горе. То е реплика на главния герой, мъж на 90 години, 70 от които, по груби сметки според повествованието, е бил журналист и музикален критик в един от местните градски вестници и продължава да бъде такъв и в момента, който трябва да е някъде около 1960-а, плюс-минус някоя година. Ето и първото изречение от книгата: "В годината, в която ставах на деветдесет, ми се прииска да си подаря една нощ на луда любов с девствено момиче." Началото, погледнато буквално, е доста подвеждащо, ... |
|
Във Биография на моите филми - част 2, авторът Георги Дюлгеров започва и завършва с неслучили се проекти, които са му били и остават особено близки. Както и в първата си книга, издадена през 2020 г. от издателство Аргос, текстът е допълнен с подбрани видео откъси, които читателят може да гледа посредством QR кодове."Филмите на Георги Дюлгеров ни откриват истини за самите нас чрез съдбите на други хора, за народопсихологията, за сломените души, за въздигането и пораженията, за копнежите, мечтите, болката и пропилените чувства, за времето, социално и лично - и още много други неща. Дюлгеров започва писмената си епопея ... |
|
Автобиографичен роман. ... Здравейте, приятели и неприятели, Вие, на които искам да разкажа историята на моя живот. И вие, които ще прочетете имената си в този разказ. Знам, че на някои от вас той няма да се понрави, защото ще разтревожи гузните ви съвести. Но бях длъжен да го направя - заради живота, с който се борих, заради несгодите и бедността, и заради постигнатото от мен въпреки това. Заради децата си, които заедно с мен преживяваха кошмара на моите 18040 затворнически дни и нощи. Заради внука ми Асен, които един ден, надявам се, ще разказва на децата и внуците си. "Аз, Асен Генов, заявявам, че всичко, което е ... |
|
Измежду многото книги по темата, спомените на българския офицер от полски произход Отон Барбар се открояват със своята сурова правдивост. Войната при него не се изразява само в победи и върховни моменти, тя е изнурителна, а понякога и тиха, също както смъртта на болния от холера. Авторът изгражда една непозната за нас картина на фронта: жестокостта на битките, грешките на командването, суетата и малодушието на някои офицери, недоволството и демонстрациите на изтощените войници. А сред тях и образът на обикновения войник: добродушен, готов да сподели последния си залък с командира, вечно загрижен за своите ниви и деца, но ... |
|
Убеден, че е жертва на капан, особнякът единак Джеймс Дринкър се обръща към адвоката Джейсън Коларич. Две жени, които е познавал, са били убити. И Дринкър смята, че ще се окаже основен заподозрян. Още от самото начало Коларич усеща у Дринкър нещо странно, но не обръща внимание. Докато не се случва още едно убийство. И още едно. Когато проучва по-внимателно живота и историята на клиента си, Коларич бързо открива, че нищо около Джеймс Дринкър не е такова, каквото изглежда... и че целта на капана не е Дринкър, а самият Коларич. Заплашен с обвинение в убийство и неспособен да докаже собствената си невинност, без да наруши ... |
|
Маргарита Петкова пише за любовта както никой друг, а в стиховете ѝ хиляди българи припознават собствените си чувства. Затова нейните стихове се приписваха на ръка, след като книгите ѝ още с излизането им моментално свършваха в книжарниците. Сега се споделят в социалните мрежи, но продължават да палят същите емоции. Най-пресният пример са Белите ми нощи - спечелилите си хиляди почитатели стихове на поетесата (още докато се раждаха) и събрани сега между кориците на книгата ѝ. Маргарита Петкова отново пише за любов, но чертае нови посоки за българската поезия. Тя отново е предизвикателна. ... |
|
Няма нещо, което да не може да бъде превърнато в свещено и така да придобие в очите на хората несравним престиж. Чрез своеобразен бриколаж в модерното общество се създава религиозен инструментариум в отговор на въпроса: как това, което е, би могло да не бъде повече такова, каквото е било... Като чели в човешките представи свещеното – в класическите му форми, преминава на заден план. Съответно определението на модерното свещено се движи от виждането, че то е символна продукция на модерността до възприемането му като религиозно измерение на модерността. Като чели по-скоро от една лаическа сакралност модерните хора черпят ... |
|
Легендарният журналист събра футболните си мемоари. Пайташев е събрал всичките си преживявания, свързани с царя на спортове в книгата "Животът не е само футбол, но футболът е моят живот". Читателите ще могат да видят и 385 снимки от личния архив на автора за срещите му с големи футболни легенди. На страниците ще може да се прочетат изключително интересните преживявания на Румен Пайташев, свързани с посещението на 111 държави по света заради различни футболни поводи. ... |
|
Д-р Георги Вълкович е сред най-интересните фигури в следосвобожденската ни действителност. Наследник на голям и заможен род, живял на границата на две епохи, той развива активна професионална дейност и в Османската империя, и в българското Княжество. Чувства се еднакво компетентен като имперски военен лекар, източнорумелийски директор, държавен министър, болничен администратор. Но дипломацията е неговата съдба. Силен ум, волеви характер, същевременно диалогичен и помирителен, той остава в историята като един от бележитите и незаменими дипломати на нова България. ... |
|
"Проф. Венко Александров е от онези рядко срещани човешки същества, които респектират от пръв поглед. Те притежават зрим и неподправен финес и след кратко, дори мимолетно общуване, бързо разбираш, че срещу теб стои обаятелна, но не типична за планетата личност. За същества с подобен манталитет, способни на катарзис, на самонаблюдение и самоанализа, е предназначена и тази книга. Тя не е написана от лекар, не от виден спец, от медик, а споделена от човек, който цял живот е усещал, опознавал и е овладявал магията на думите. И пространствата между тях. И тяхната взаимна привлекателност. Достатъчно е да потънете в ... |
|
"В късната пролет на лятото – в най-ненужния миг свобода – хвърлям думите свои на вятъра, както другите шведска- хляб по вода. И се мисля добър в умна притча, и съм пламък изправен в свещта – съвършенство, което обича ранната зима на есента." ... |
|
Книгата е събрала поезия от Достена Ангелова Лаверн. ... За истината Лекотата с която се ражда стихът без любов ме утешава – поезията е всемогъща! казвам си и се надявам да отворя вратата є без усилие да съзерцавам страстта на залеза невъзмутимо да се събуждам да се връщам да заминавам но това което виждам няма ухо нито уста нито очи. Стихът, разбирам, не е метафизична журналистика, свободен е да замълчи: когато го разпитват за истината, уповава се на любовта. Достена Ангелова Лаверн ... |