Последното алиби или как адвокатът се превърна в обвиняем

Убеден, че е жертва на капан, особнякът единак Джеймс Дринкър се обръща към адвоката Джейсън Коларич. Две жени, които е познавал, са били убити. И Дринкър смята, че ще се окаже основен заподозрян. Още от самото начало Коларич усеща у Дринкър нещо странно, но не обръща внимание. Докато не се случва още едно убийство. И още едно.

Когато проучва по-внимателно живота и историята на клиента си, Коларич бързо открива, че нищо около Джеймс Дринкър не е такова, каквото изглежда... и че целта на капана не е Дринкър, а самият Коларич.
Заплашен с обвинение в убийство и неспособен да докаже собствената си невинност, без да наруши клетвата за поверителност между адвокат и клиент, Джейсън Коларич трябва да открие истината за Джеймс Дринкър, за серията брутални убийства и защо му е заложен капан. А отговорите ще му дойдат като гръм от ясно небе.

"Заплетен съдебен трилър, в който главният герой е обвинен в убийство... Дейвид Елис се нарежда сред най-добрите в жанра и книгата му държи читателите в плен до последната страница."
Къркъс Ривю

Книгата е част от поредицата "Кралете на трилъра" от ИК "Бард".

Процесът, ден 1
9 декември, понеделник
Джейсън

От масата си, издигната над съдебната зала, съдия Джудит Биалек погледна над очилата си към защитата и обвинението. До този момент се беше държала делово и внимателно бе инструктирала дванайсетимата съдебни заседатели и тримата заместници за задълженията им в процеса. Но този конкретен процес я накара да се спре за момент, тъй като тя познаваше двете страни и се опитваше да покаже по някакъв начин, че признава този факт - мрачна усмивка, стиснати устни, отсечено кимане към защитата.
– Най-важното е да не забравяте, че ответникът пледира невинен и се смята за невинен до неоспоримо доказване на противното - каза тя.
Разбира се, всички знаеха това. Можеш да стигнеш до залата на съдия Биалек само ако си произнесъл думата невинен. Невинен поради невменяемост. Или може би защото си действал при самозащита. Но винаги невинен!

Изгубил съм представа колко пъти съм стоял в зала като тази - с величествените пищни орехови орнаменти и ламперия, с прекаленото осветление, със стените, които буквално издишат страховете и ужасите, натрупани през десетилетията от построяването на тази сграда. Невинен е единствената дума, произнасяна от изтощените и ужасени ответници преди процеса, но зад нея има толкова много лъжи, спотайващи се непосредствено под повърхността, в гърлото, напиращи да избълват: Не съм го направил. Скроиха ми номер. Всичко това е някакво недоразумение. Не е така, както изглежда. Не съм престъпник. Моля ви, моля ви, само ме изслушайте!

Изгубил съм представа колко пъти съм стоял в такива зали. Имам повече от триста дела, ако броите всичко, от участието ми като младши помощник до изявите ми като алфа-мъжкар, когато аз водех обвинението. И почти петдесет дела като защитник, застанал до ответника, който гледа с омекнали колене как наказателната система завърта зъбните си колела срещу него, зашеметен от мащабите на онова, което се стоварва върху главата му - съдията с черната си тога, суровия прокурор, заместник-шерифа, който чака да му сложи белезниците, американското знаме, увиснало над пълната зала, зрителите, които го гледат как бива обвиняван от правителството и се взират в него с комбинация от нездраво любопитство и трепет.
– Сега ще чуем встъпителните думи на обвинението, господин Огрен.
– Благодаря, ваша чест. - Роджър Огрен беше старо куче в прокуратурата, със стаж около четвърт век. Познавах го от времето, когато работех там. Останах изненадан, че той е поел това дело. И не особено доволен. Той беше от хората, които са виждали всичко и нищо не може да ги изненада.

Роджър Огрен беше необичайно слаб за всички, които го познаваха, след дълга борба с болест, която мнозина смятаха, че ще сложи край на кариерата му. Старите му костюми му висяха като на закачалка и затова ги беше сменил с нови модели, несъмнено подбрани от жена му. Докато Роджър Огрен вървеше към подиума, за да се обърне към журито, Шона Таскър много дискретно сложи ръка върху моята. Обърнах се и ѝ отвърнах с мрачна усмивка. Шона беше мой съдружник. И най-добрият ми приятел.
И за този процес - мой адвокат.
– Дами и господа - започна Огрен, - днес сме се събрали тук поради една-единствена причина. Това е дело за убийство и ответникът е Джейсън Коларич.

Обърна се и ме посочи с пръст. Винаги съм съветвал клиентите си да са готови за подобно нещо, да гледат открито, без заплаха, и да отвърнат на погледа. Сега си дадох сметка колко трудно е това. И отново чух виковете на хилядите, които са седели на този стол, техните безмълвни, отчаяни вопли: Не бях аз. Хванали сте погрешния човек. Не разбирате какво стана, позволете да обясня, моля ви, не ми причинявайте това! Но не казах нищо подобно. Просто гледах съдебните заседатели с моята "не съм убил никого" физиономия (да, упражнявах я пред огледалото), взирах се в очите им, питах се какво виждат те в мен. Вероятно щеше да ми се наложи да дам показания. И когато се стигнеше до това, не бях сигурен дали ще съм достатъчно убедителен, за да всея основателни съмнения. Не бях сигурен дали това няма да навреди повече, отколкото да помогне. Всъщност бях сигурен в едно-единствено нещо - че когато давам показания, няма да кажа истината."
Из книгата

Издателска къща Бард ООД
София 1113
бул. Цариградско шосе №115-Н, ет. 3
bard@bard.bg