"Във време, в което поезията ни е обхваната от наивно дребнотемие, този автор ни тласка право към големите въпроси - и то с една впечатляваща студенина. Той говори за анонимността в мегаполиса, за човека и машината, за машината вътре в човека, за корпоративното, което вече разпродава активите на съвестта ни. Говори за Лола - защото всяко стихотворение, писано някога, независимо от темата, е и любовно стихотворение. Коя е Лола ли? Тя е онази Лола на Фасбиндер , но също и Лола на Сара Вон, на Марлене Дитрих. Тя е и Лола Монтес, любовницата на Лудвиг I. Лола е единствената жена и всички жени, пред които по неизбежност ... |
|
Стихотворения. ... Урок по рисуване Непобедимото ти синьо превзема моето податливо кафяво, разпъва шатри край зениците ми. С един замах на четката го разтопява. Очите ми сега са акварел на сляп художник. Как бих могла да те опиша. Светла Радкова ... |
|
"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
"Мнозина сигурно ще останат глухи за божествено-човешката мелодия на духовна хармония, която идва в творбите на Иван Симеонов "от другия скат на реалността". Сегашността на човешкото съзнание изстива смътния спомен за отвъд-сетивните светове. Ала поетите имат дарбата ли, проклятието ли - не знам - да помнят, че идват от много далече и отиват много далече. Те не забравят, че са от дух родени и въплътени в дъха на Земята. С искрена вяра в сърцето и себераздаване Иван Симеонов проправя "път на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската реалност". От сърцето му извира чистото искрено уповаване в ... |
|
Йордан Динев е автор на четири книги, предимно на историческа тематика, посрещнати с голям интерес у нас. "За пясъка и хората" е негов дебют в художествената литература, обединяващ три поеми, писани в края на 2016 г. и началото на 2017 г. Те получиха висока оценка от познавачи и ценители, и вярваме, че истински ще докоснат всички читатели. ... |
|
Второ издание. ... Кои са малките същества? Разсмиващ змей. Колекционерка на понеделници. Сапунено семейство. Разносвачи на ухания... Плеяда от чудати създания, които ще ти подарят случки. Защото няма нищо по-лековито и трепетно за човек от това да му се случват неща, да приключенства - като дете и като възрастен. Ще се озовеш в градчето на приятната умора, ще те напръскат със спрей против бързане, ще ти направят собствено море, ще ти подарят попътен вятър. С малките същества, вероятно за първи път ще отидеш на картофен балет и ще плаваш по въздух в сапунен мехур. Рисунките на Ромина Беневенти тихичко отключват ... |
|
Как се пише репортаж от мястото на събитието? Кой е обществен враг №1 и колко грама тежи любовта? Какво е общото между Колумб, колумбарий и птиците? Отговор на тези и още куп въпроси дава новото луксозно издание "Колумбарий за птици и мъртви илюзии" от Ивайло Диманов. Колумб откри Новата земя, но старият свят ѝ даде името на Америго Веспучи. Каква ирония! А поетът Ивайло Диманов откри невероятната метафора в думата "Колумбарий". По ирония на съдбата тя означава къщичка за гълъби, но и дом за нашите души. "Само изкуството може да накара душата да полети като гълъб", казва авторът. Ако ви ... |
|
"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез ... |
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
"Може би тези редове тези думи са безмълвно време очаквани от онзи Безимен Безумец непохватно създал ни и побегнал нанякъде." Борис Маргов ... |
|
В книгата ще намерите подбрана стихосбирка на 19 журналисти-поети: Балчо Балчев Венелин Митев Венцислав Паскалев Димитър Дженев Евелина Гечева Иглика Горанова Иван Матанов Кръстю Пастухов Любен Лачански Мариана Кирова Михаил Григоров Надя Попова Оля Стоянова Силвия Бимбалова Силвия Стефанова Спасиана Кирилова Татяна Атанасова Татяна Явашева Христо Христовю "Похотливият вятър връхлетя над тополите и започна да ги съблича. Ето вижте ги - целите голи са и на леки жени ми приличат. Милиарди пухчета над града полетяха. Щях да кихам навън до припадък. Но зад моя прозорец и под моята стряха няма да ... |