Мария Романова се представя за пръв път пред широката читателска аудитория. "Илюзии за вечност" събира стихове сякаш писани на един дъх, така, както са преживени и печели със своята искреност и неподправеност. Това дава на читателя заявка да бъдещи хоризонти, към които авторката вече се е отправила. "Полушега, полуизмислица, просъница, наяве необмислена, в гърдите си те нося. Магия, трепет, недомислица, омая шеметна, безсмислица, от тебе бягам и от тази власт. Илюзия измислена, измамна. История, разказана отдавна. С теб аз съм всеки час." ... |
|
"Това е една авторска антология, която колкото и да се опитва да даде обективна картина на процесите в дадена литература за определен отрязък от време, съдържа в себе си и доза субективизъм. Той се проявява в по-малка степен при подбора на авторите и доста повече при селекцията на самите текстове. И това е неминуемо. Що се отнася до самите преводи, ще цитирам един фрагмент от Атанас Далчев : "За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата ... |
|
Кирил Аврамов е худжник по призвание, но излага произведенията си за първи едва на 74 годишна възраст. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Десетилетия работи в сферата на културата. Член на СБП, автор на стихосбирки, той се занимава и с изобразително изкуство. По-системно започва да рисува през последните години, когато оформя собствена стилистика. "Един човек върху земята да остане той пак за любовта ще пее." Кирил Аврамов ... |
|
"В неделя Господ слиза на свиждане... Слепецът разтърква очи, непривикнали с утрото, което пари в клепачите мъртви. Умира вълна, подир нея друга се търси. Зад тях е примамлив безкрай, а между тях делфините свирят токата и фуга от Бах. Луната е кръгъл сирак, и какво от това, че танцува светът, когато душата ми плаче..." ... |
|
"Родена в морската столица на България, израснала в семейство на актриса и музикант, моят път започна с балета и изобразителното изкуство. В музикалния театър на Фленсбург в Германия попаднах под вечния плен на театралната магия и направих първите си изложби с живопис. Открих киното и се влюбих в него. Започнах да се занимавам с грим и да създавам образи и персонажи, които ежедневно ме вдъхновяват, и отварят нови и нови врати за творчеството ми." Бистра Кечиджиева Кой съм аз? Аз съм теб, когато и береш смокини. Аз съм нея, когато чака те да я целунеш. Аз съм него, когато вплита пръсти в твоите пред блока. Аз ... |
|
"Животът е тайна, той не подлежи на програмиране. Той ни дава своите знаци. С болести. Загуби. Непрогледен мрак. Неизбродна мъка. След която губиш способността си да плачеш. Но се научаваш да се усмихваш. С ослепителна светлина. Със зашеметяващо красиви гледки. С четирилистни детелини. Каквито намират две пресекли живота ми жени и то без да ги търсят. Могат да подминат цяло поле, а край някоя рехава туфичка да се наведат и да откъснат няколко наведнъж. Казват, че им се обаждали, че ги викали. Така ме викат и моите хора. Преживяното с тях, самото им съществуване ме крепи сред немилосърдния свят. Литературата си ... |
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
Как да живеем в празнините между ранените сърца? Как да съблечем белезите от поруганото доверие? Как да изречем невъзможността за щастие, невъзможността за любов? Изящна, деликатна и чувствена, лириката на Оля Обрейкова прави дисекция на женската душа, следвайки контурите на някои от големите поетически теми на нашето съвремие: отказаното общуване, емоционалната дистанция, екзистенциалното разочарование, отстояването на женската идентичност в един свят, лишен от романтика, в който "щастие" е мръсна дума. Великолепните илюстрации на Кристина Ценова подчертават силния поетически глас на Оля Обрейкова и превръщат & ... |
|
Живият не ми е враг! Живият е спешен случай. Паднал от небето знак и потънал в земен ручей. Живият е брат ранен. Неизгаснала светулка. Той е на живота в плен, на смъртта - бесмъртна люлка. Живият не ми е враг! Но с какво да го прегърна? Щом ръцете ми са мрак, а сърцето ми е въглен... Пламен Григоров Пламен Григоров е роден през 1956 г. Автор е на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето", "Душа на мисълта", и "Бели клади". Написал е стотици ... |
|
"Във време, в което поезията ни е обхваната от наивно дребнотемие, този автор ни тласка право към големите въпроси - и то с една впечатляваща студенина. Той говори за анонимността в мегаполиса, за човека и машината, за машината вътре в човека, за корпоративното, което вече разпродава активите на съвестта ни. Говори за Лола - защото всяко стихотворение, писано някога, независимо от темата, е и любовно стихотворение. Коя е Лола ли? Тя е онази Лола на Фасбиндер , но също и Лола на Сара Вон, на Марлене Дитрих. Тя е и Лола Монтес, любовницата на Лудвиг I. Лола е единствената жена и всички жени, пред които по неизбежност ... |
|
Стихотворения. ... Урок по рисуване Непобедимото ти синьо превзема моето податливо кафяво, разпъва шатри край зениците ми. С един замах на четката го разтопява. Очите ми сега са акварел на сляп художник. Как бих могла да те опиша. Светла Радкова ... |
|
"Мнозина сигурно ще останат глухи за божествено-човешката мелодия на духовна хармония, която идва в творбите на Иван Симеонов "от другия скат на реалността". Сегашността на човешкото съзнание изстива смътния спомен за отвъд-сетивните светове. Ала поетите имат дарбата ли, проклятието ли - не знам - да помнят, че идват от много далече и отиват много далече. Те не забравят, че са от дух родени и въплътени в дъха на Земята. С искрена вяра в сърцето и себераздаване Иван Симеонов проправя "път на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската реалност". От сърцето му извира чистото искрено уповаване в ... |