"Можеш ли да избягаш от миналото."Тази прислужница не е като онази, която познавате. И дневникът ѝ е много различен от историята, която вече сте проследили. Тук нищо не е, каквото изглежда, всичко е маска, всичко е роля. Кит Дарлинг, която чисти домовете на богатите, си има хоби: да си пъха носа в живота на хората, за които работи. Наглед безобидна страст, докато Кит не вижда в къщата на новите си клиенти нещо, което не може да приеме като плод на въображението. Открила зловещата тайна, Кит вече е опасна за семейство Ритънбърг. А Дейзи и Джон са опасни за нея, защото са готови на всичко, за да не излезе ... |
|
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина. Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, за да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се запознава с бизнесмена Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и решава, че Меган ... |
|
"...Може би именно затова ме впечатли поезията на Рени Васева, в чийто визуален и емоционален свят образът на къщата присвоява характеристиките на дома. Всеки детайл от одухотворения ѝ образ е придобил свое значение и свой живот. Тази нейна интерпретация до голяма степен напомня вижданията на френския философ Гастон Башлар, чиято книга Поетика на пространството, представя възгледите му за архитектурата на къщата и отделните ѝ части като своеобразни опазващи феномени с различни функции. Рени Васева отива още по-далеч от Башлар. В интерпретацията на образа на къщата тя влага невероятно жив организъм, който ... |
|
Тотко е силен и смел герой, макар на пръв поглед да е малко момче, което всяка вечер заспива с чаша прясно мляко и поне една кръгла бисквита. Къщата, в която живее, е мъничка и бяла, съвсем обикновена, с червен керемиден покрив. За него обаче, тя не е само дом, а е неговата крепост, неговият кът от света, в който расте и се чувства в безопасност. Неведнъж му се е налагало да я защитава от зли същества и недобронамерени хора, с които понякога се справял сам, а понякога и с помощта на приятел. Тотко е стражът-принц, който патрулира неуморно ден и нощ, а родителите му - Кралят и Кралицата, са благодарни и признателни за ... |
|
Тази книга е за любознателните умове от всички възрасти! В нея ще откриете цели осемнайсет суперлюбопитни мистерии от нашето съвремие (и не само) плюс още една бонус! Иво Топалов провежда истинско разследване, което ще ви остави без дъх - ще се потопите в разтърсващите истории на японеца, който промени света с идеите си и изчезна, на полет MH370, Чудовището с 21 лица, Къщата на наблюдателя, Мъжът без име и Цикада 3301, ще се питате къде са Ларс Митанк и Ружа и кой стои зад надписа Не ни търсете в парижките катакомби... Всяка от описаните смайващи загадки е предизвикала поне милион гледания или четения в интернет, или е ... |
|
Ярка образност и внимателна авторефлексия. Тази поезия не е беззащитна, тя познава образците и осмисля митологемите в дълбочина. Въпреки крехкостта, която загатва заглавието, дебютната стихосбирка на Даница Христова безстрашно отваря вратата към сериозната поезия. И има какво да добави."Алвеоли от хартия ще ви прикани да надникнете в собственото си несъзнавано. Открито и без възможност да се самозалъгвате. Защото именно през Словото става видим тигърът в основите на къщата, за който Даница Христова знае. За който - в различни аспекти - тази книга е." Ина Иванова Даница Христова е лауреат на тридесет и ... |
|
Манаселска река е приказка от Хелиана Стоичкова."Слязъл Стоян на едно дунавско пристанише чак по пътя към Тулча и тръгнал по пътя, по който го водело проклятието на майка му. Още на брега срещнал една жена, която се оказала вдовица с много деца. Ядосан бил, гневен и яден на това, че му бил орисан път, който не е искал и затова право се обърнал към нея: – Аз ще се грижа теб и за децата ти. – Я виж ти... - Изненадала се тя и го огледала. Млад, красив, силен и с особен блясък в очите. – Реката никога не отнася хората на случайно място. Щом те прати при мене има защо да е. Къщата ми е досами брега. Добре дошъл си. ... |
|
Понякога смъртта е за предпочитане! ... Къщата изглеждаше идеална. Къща мечта за доктор Луис Крийд. Със свой стил, стара и уютна. Място, където да пусне корени със семейството си; място, където децата му да растат и играят на воля. Полегатите хълмове и поляни на Мейн сякаш бяха на светлинни години разстояние от пушеците и опасностите на града. Само грамадните камиони долу на пътя ръмжаха неизказаните си заплахи. Зад къщата имаше грижливо почистена пътека към гората, по която поколения местни дечурлига минаваха в тържествена процесия със сериозната невинност на младите, понесли своите скъпи домашни любимци към мястото на ... |
|
"Понякога това, което желаем, е толкова силно, че може да преобърне съдбата ни..."Когато Лийдс среща Лейла, това е любов от пръв поглед. Той е убеден, че ще прекара остатъка от живота си с нея. До един съдбовен ден, когато Лейла е нападната и простреляна. След седмици прекарани в болница, тя се е възстановила физически, но емоционалните и психическите травми са променили жената, в която Лийдс се е влюбил. За да си припомнят едни от най-хубавите моменти от връзката им, той я отвежда в къщата, където са се срещнали за първи път. Но след като пристигат там, поведението на Лейла поема в неочаквана посока. А това е ... |
|
След големия успех и читателско признание за "Картини от три Българии", неуморният доайен на българската журналистика Петко Бочаров предлага на вашето внимание втора част от мемоарния опус "Лица и съдби от три Българии". "...С тази книга ще се опитам да разкажа за съдбите на хората ( но съдби имат и животните, пък и един имот може да има съдба, както съм намислил да покажа), с които съм бил по-малко или повече свързван и които са оставили в съзнанието ми носталгична следа..."Петко Бочаров "Притичвам през улицата, но преди да вляза питам Наси къде е Лупу. Той ми отговаря, че е в къщата и ... |
|
Семейна сага за стремежа към висшата мода в една Барселона, която върви към война. Романът започва няколко години преди десетилетието на 20 -те години на миналия век, с внезапната смърт на бащата Антони Молинс Хил, собственик на една от най-престижните модни къщи в Барселона - Санта Еулалия. Андреу, синът му, поема управлението, но с по-други намерения. Неговата цел е да приближи възможно най-близо Санта Еулалия до модния подиум: Сменяха се шапки, добавяха се копчета, премахваха се плисета и се удължаваха поли. Скоро бизнесът ще придобие различен облик - ще бъдат създадени собствени колекции от облекла, с дефилета висша ... |
|
...то беше моето минало, а може би и моето бъдеще. ... Въпреки патината на времето, къщата беше прекрасна - точно каквато я помнех. Тавани по три метра и половина, високи прозорци, дюшемета, извито стълбище. Сега, докато бях в градината, си спомних и как грижливо подбирах сочните узрели ягоди, които Бърт после използваше за своя все още непрочут пай; представих си пукащите семенца върху езика ми и прилива на лятна сладост с всяка хапка. Обърнах се с лице към къщата и се замислих за цялостната атмосфера на занемареност, покрила Имението с ягодите. Мегс нарочно го беше оставила да се съсипва - пишеше го в писмото, но нямах ... |