В навечерието на своята 80-годишнина поетът Георги Константинов ни изненадва много приятно с нова поетическа книга: Живея високосно. Дори самото заглавие е находчива метафора на един мечтан стремеж за извисяване над сивия и тревожен ден на света. Изненадата навярно ще е по-голяма, ако кажем, че почти всички стотина стихотворения в тази книга са нови, сътворени в последните 2-3 години. Отново читателят ще се срещне с вълнуващи творби, написани мъдро и живописно, с характерното за този поет съчетание от искрена емоционалност, чувство за хумор и неповторим усет за съвременност. Широк е кръгът от теми, вдъхновили ... |
|
"Да се разтвориш във една Сълза. Сияйната Луна да те събуди. Да ти попее Славея, а ти да си Вода. И Ин. И Ян! И Ладия Душата да погали. Да чуеш Всичко - Звуци и Трептения... Водата е Хармония И помни." Радка Костадинова Радка Костадинова е родена на 18 януари 1953 година. Завършва СПГ Васил Левски - град Карлово и българска филология във ВТУ Кирил и Методий. Автор е на книгите Денят на Козирога, Терзание, Ледени вопли, Сенките на князете (историческа драма). Небесните сияния, Златната клетка, Планински балади (проза и поезия). Книгата е част от поредицата Съвременна българска поезия на издателство Захарий ... |
|
"Тази книга е талантлива контратеза на безбройните сладникави четива, заливащи днешната българска поезия, в които има много поза и суета, но няма и грам поезия. Случаят с "Anadromous", слава Богу, е съвършено различен. Тук ще открием истински примери на вълнуващи, неподправени, искрени, заредени с оригинална образност и метафорика поетически внушения. Почти всички творби от книгата са своеобразно енергетизирани и подчинени на две главни състояния, на които отговарят сакралните думи Любов и Свобода." Иван Гранитски ... |
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?" Иван Ланджев Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало. ... |
|
Думата "електро" има много значения. Импулс на мисълта, захранваща идея. Тръпка, плъзнала навсякъде по кожата. Заряд от допир, спомен или гледка. Тласък на сърцето, почувствало най-после нещо. Нощните светлини на любимия град. Звукът от трамвайните релси. Електрическите стълбове в полето... Дебютна книга, писана бавно, изживявана дълго и продължително отлагана, "Електро" обединява тези усещания в крехък баланс между експресивност и лиризъм. Основното предизвикателство при създаването на стихосбирката се оказва подборът на произведения от творчество, обхващащо две десетилетия. В крайна сметка, след ... |
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова ... |
|
Мая Вапцарова е творец с широк диапазон на интелектуалните търсения - режисьор, поет, есеист, преводач, както и личност с категорична, ясна и ярка гражданска позиция. Новата ѝ лирическа сбирка обаче "Арена" за първи път така отчетливо, до болка откровено, показва нейните нравствени изповеди и съмнения, психологическите измерения на вярата и на обезкуражаването. Авторката има усет за дебнещия здрач на тайните, болезнено силно е разтърсена, когато разговаря в трудното си битие не с човеци, а с маски. ... |
|
В "Отсъствия" няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което "смъртта е да не умреш от любов". Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, "ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази ... |
|
Подбор и превод Кирил Кадийски. ... Неувяхващата си слава Ронсар дължи най-вече на любовната лирика от сборниците "Оди" и "Любовни стихове", вдъхновени от възлюбените му Касандра, Мари и Елен, на които посвещава безсмъртни сонети. Тази значителна част от творчеството му е и най-стойностната и има най-големи шансове да достигне до съвременния читател. Вероятно тъкмо затова Кирил Кадийски, съставител и преводач на настоящия сборник, ѝ е отдал своите предпочитания. Преводи на отделни стихотворения се срещат в различни антологии, но това е първото представително двуезично издание на поезията на ... |
|
Като творец, Филип Попов е в литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на живота си... бохемата на "Бамбука" - "боцмана" на "кораба за далечно плаване" на поета Иван Пейчев. Той е и "...един от последните несъкрушими рицари сред българите!" на писателката Свобода Бъчварова... Творческата си изява Филип Попов започва с разказа "Дядо Йото", отпечатан в сп. "Наша родина" (1958 г.). Негови разкази се отпечатват в сп. "Пламък", орган на съюза на българските писатели, по-късно сп. "Септември"; "Кредо" - есе ... |