Общо дванайсет са разказите, които ще ви увлекат, ще ви накарат да настръхнете, но и да се усмихвате. Всяка история е вълнуваща и интересна по своему, с повече от изненадващ финал. От безотговорния благородник, чието тяло е открито под бреза в гората, до автора, преследван от своя писател-призрак, героите на Макдърмид са често ходят по ръба на пропастта в отношенията си със загадъчни и опасни личности, с потенциал да извършат всевъзможни престъпления. Впускаме се в едно непознато разследване на Карол Джордан и Тони Хил, тръгнали по следите на жесток убиец, планиращ следващия си удар точно в навечерието на Коледа. ... |
|
"... Изведнъж спътникът ни се изправи, очите му блестят, лицето сияе, струи благородство. Започна да говори, като че ли на себе си. Дали може в България, човек да си стъкми символично "по стъпките на Буда"? Да го нарече "по стъпките на българското". И започна да съпоставя необятната Индия с Велика България, на хановете от Волга и Кубан до Пеща на Дунав, високите Хималаи с Рила, Пирин, Родопите. Стигна до духовното на Буда и го сравни с българския дух и дело на св. св. Кирил и Методий, княз Борис, цар Симеон Велики. После нарисува със слово Рилския, Бачковския и Троянския манастири. Говори за ... |
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
Виждам те. Ще те чакам. Спасение. Това са част от разказите в първия сборник на автора Мехмед Атипов. Мехмед Атипов е роден през 1991 година в село Драгиново, Велинградско. Завършва средното и висшето си образование в Пловдив. "Невидим живот" е първият му сборник с разкази. Той е автор и на повестта "Думите на щастието" (2012). Част е от редакторския екип на литературен блог "Под линия", занимаващ се с критически прегледи и анализи. Негови отзиви и интервюта са публикувани в сп. "Страница". ... |
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев . Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
"Сборникът "Разкази за жени" съдържа двадесет и един разказа с различна големина и тематика. Това, което ги свързва е, че те описват истории на жени на различна възраст и с различна житейска опитност и плътност. В сборника присъстват образи на реални ("Кати", "Мария"), въображаеми ("Принчипа Мещина"), фантастични ("Да родиш дракон") и сюреалистични ("Езерото") герои и героини. Част от разказите са на двадесет години (като "Спомен" и "Китаецът"), а други по-млади. Както и част от тях са много кратки ("Чудото Великден"), а други ... |
|
"Длъжен съм да не мълча, когато мога да говоря. Дори да бъда обвинен в егоистични подбуди в публикуването на следващите редове, такъв укор няма как да ме рани. За мен е по-важно да не съм враг на съвестта си. Не и днес, не и в момент като настоящия. Затова реших да пиша." Явор Костов Явор Костов е сътрудник и автор на статии в електронното издание "Свобода за всеки". Той е поет ("Където се пресичат времето и вечността" - 1999 г.) и писател (сборници с разкази "Някой пред вратата" - 2005 г. и "Поетът или поредната сексистка свиня" - 2012 г.), който със своеобразния си ... |
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
|
Потопете се в една друга реалност, в която тези 13 разказа ще ви пренесат, а историите в тях ще ви обрисуват различна перспектива и ще ви отведат отвъд предела на възприятията."Въображението е оръжие, с което пишещият човек се сражава в битката за читателско внимание и одобрение. Но ако си силен и истинен в думите си, какъвто е Алекс Цонков, то тази битка не е въпрос на его, а на желание да подариш на читателите си още един начин да изживеят безкрайно много животи и да пътуват в невидени още реалности. Играта е такава. Четящият човек живее истински. Пишещият също. Homo sapiens всъщност е Homo ludens. Играе ли ви се? ... |
|
В тези истории група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите. "Висока облачност" събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от "Женския пазар" в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват. Оля Стоянова е родена на 14.09.1977 в. в София, завършва Журналистика, а след това и Културология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на ... |
|
"В шеметния низ на годините условията за живот на планетата ни се променят, а белезите на човешката нравственост си остават като че ли все същите. Докъде водят лековерието, липсата на бдителност и недостигът на човещина? Не забравяме ли твърде често, че земната природа ще е извор на блага само дотогава, докато я пазим и полагаме грижи за нея, че не е някаква завинаги? Нашата планета е разнолика, както всичко във Вселената. Тя крие и своите клопки, за да научи оцелелите на бдителност. Хилядолетия сякаш не стигат, за да осъзнаят хората как трябва да се отнасят към околния свят, към природата и как да общуват помежду ... |