Австрийският писател и драматург Петер Турини (1944) е автор на повече от 30 пиеси, десетина филмови сценарии, стихотворения и есета. Става известен с двете притчи "Лов на плъхове" и "Колене на свиня", в които се обявява против психическото и физическото насилие в семейството и обществото. Интересуват го преди всичко проблемите на социалните и расовите малцинства, на уязвимото младо поколение и на пренебрегваните възрастни. Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини ... |
|
|
Три възхитителни едноактни пиеси с действие в Ню Йорк - сблъсък на характери, какъвто само Уди Алън може да си представи. Първите театрални текстове на Уди Алън от години насам. "Ривърсайд Драйв", "Олд Сейбрук" и "Сентръл Парк Уест" са три смешни, проникновени и необикновено леки за четене пиеси на тема изневяра. Героите - типични нюйоркчани - в началото изглеждат напълно невинни, но винаги се случва (или се разкрива) нещо неочаквано, за радост на читателя (но не и на всички герои). Тези пиеси, пожънали успех на нюйоркска сцена, са вдъхновени от нестихващия интерес на Уди Алън към хората, ... |
|
|
Превърналият се в класика филм-мюзикъл от 1972 година "Кабаре" на Боб Фоси е създаден по мотиви от новелите в книгата "Сбогом на Берлин" на Кристофър Ишъруд . "Сбогом на Берлин", може би най-изящният роман на Ишъруд, ни разкрива един зловещ свят още в първата част на романа "Берлински дневник". Прочутата фраза от този роман - "Аз съм камера" - отразява стила на автора, както и черти от характера на разказвача: възприятията са пасивни, но не и неутрални, героят по-скоро наблюдава, отколкото е действащо лице. Наричан "Хер Исивоо" от германците, Кристофър насочва ... |
|
|
Пиеси ... За пръв път на български се представят разнообразните пиеси на младия австрийски драматург, които отразяват всякакви проблеми, интересуващи младежите днес, с желанието да покаже, че те са близки и за младите българи и затова сигурно ще предизвикат и техния интерес. Щефан Лак е роден през 1981 г. във Виена. Учи публицистика и театрознание. Още първата му пиеса "Затрупан", написана през 2004 г. е наградена и поставена през следващата година. Това го вдъхновява и той е вече автор на няколко театрални пиеси, които се посрещат с голям интерес. Най-големият му успех е през 2011 г., когато неговата пиеса & ... |
|
|
6 танцови измерения. ... Мила Искренова е естет с тънко чувство и моралист с остра присъда. Нейната фина човешка същност и хореографско въображение успяват да обединят несъвместими наглед неща. Като музикант винаги съм усещал в нейното творчество драстичен емоционален протест и високо стилово извайване на музикално - хореографски смисъл. Въпреки че съзирам обща тема във всички нейни спектакли, яркостта на палитрата са винаги различни. Не зная кога хореографската идея предшества музикалната, но при Мила смисловата яснота ръководи установяването на концепцията. Мила Искренова - хореограф, педагог, автор на статии и есета ... |
|
|
Пиесата "Троцки в изгнание" трябва да се разглежда като опит на Петер Вайс да коригира марксисткото описание на историята, в чиито анали личността на Троцки е изтрита. В съпоставката между Ленин и Троцки него го интересува какви са мотивите, които карат историците да представят една личност като герой, а за друга просто да се постараят да изчезне. В своята пиеса Петер Вайс се придържа стриктно към историческите факти. Целта му обаче е да актуализира тематиката и да критикува авторитарния сталинизъм на своето време. Заради това в пиесата има постоянно паралели със съвременната му действителност. Г. Олерих ... |
|
|
"Театралните пиеси отразяват своето време, но преди всичко те отразяват човека и неговите желания, копнежи, изисквания, грешки, страхове, неговата незадоволеност и жестокост - а само това вече е достатъчно сложно и комплексно." - така смята Роланд Шимелпфениг . Без да е странен фантазьор и провокатор, а просто като автор, който обича спектакъла на сцената, драматургът е известен като педант в текста, който много успешно свързва в едно мотиви, ситуации и образи. Сюрреалистичният монтаж в текстовете на Шимелпфениг изглежда инспириран от Маркес или Антониони и в никакъв случай не предлага лесна задача на ... |
|
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини, включени в тази книга, е самотата на човека. Тази самота е или следствие от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало, или умишлено е била избрана, за да бъде намерено някакво измислено спокойствие дори и в смъртта. Самотно е момчето, които бяга на сметището, за да търси забава, самотен е човекът, който не може да бъде разбран и дори престава да говори, самотно е момичето, което не съзнава дори, че убива детето си, самотна е майката, пренебрегвана от сина си, самотен е слепецът на върха на планината, самотен е човекът, който се радва на старите ... |
|
|
Духове в Принстън Принстън, началото на 50-те години на 20 век. Всяка вечер двама странно изглеждащи приятели излизат от Института за фундаментални изследвания и се разхождат из университетското градче. Единият е прочутият физик Алберт Айнщайн - жизнерадостен, добре изглеждащ, обикновено с обувки на бос крак. Другият е Курт Гьодел - най-великиятлогик след Аристотел, чужд към околния свят, с раздърпани дрехи, дебело облечен и в горещото лято. В "Духове в Принстън" Даниел Келман проследява житейските спирки на Курт Гьодел и съпругата му Аделе от Виена до Принстън. Чрез изкусен пъзел, съставен от факти, измислица ... |
|
|
Двете пиеси на Дирк Лауке, включени в тази книга, са посветени на съвременните млади хора и се изпълняват от млади хора. Дали са в училище или сред приятели, те търсят своя път, който да не е съобразен с онова, което се мъчат да внушат възрастните. И ако случайно се подведат за момент, за да приемат налаганите им правила, това не продължава дълго, и те поемат отново в своята посока, без да знаят накъде ще ги отведе. Но са сигурни, че тя е вярната. ... |
|
|
Бийт-поколението са особен вид творци, често възприемани като част от ъндърграунда, от онази култура, която никога не би могла да се превърне в официозна, поради радикалния нонконформизъм, с който се отличава. Бийт може да означава удар, който ни е сломил, но също така може да значи и онази пулсация, която ни вдъхва живот и ни кара да се променяме в синхрон с променящия се около нас свят. Дали Васил Пармаков е представител на това бийт-поколение? По-скоро да, когато четем неговите текстове, когато слушаме неговата музика. Този сборник от разкази поставя на изпитание собствената ни искреност и ни окуражава, че нещата от ... |
|
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |
