Съставители: Михаил Вешим и Румен Белчев. ... Хумористични разкази от колекцията на вестник "Стършел"."Стършел", хумористичният седмичник с име на жилещо насекомо, навърши 75 години. Това го прави най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си. През всичките тези години по страниците на "Стършел" преминаха десетки и стотици автори, някои от които са вече класици на българския хумор и сатира. Даже във времената, когато не можеше да се пише свободно, талантливите сатирици успяваха между редовете да кажат много истини не само за действителността, ... |
|
|
Д-р Тотко Найденов е с две висши образования - по хуманна медицина и по журналистика, специалист по социална медицина. Работил е като ординатор в Кардиологичното отделение, домашен лекар и в "Спешна помощ" в Ямбол. Бил е и селски лекар в с. Ръжена, Казанлък. Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. "Български лекар". Автор е на над 40 книги, между които "Аз, лекарят", "Болестите и сексът на държавниците", "Здравна азбука" - сертифицирана от МОН като учебно помагало за здравна и сексуална култура, "Децата, без които не можем", "Съдебните лекари разказват& ... |
|
|
"Илиев е враг на литературното говорене, лъжепоетичното изразяване. Но той не се уеднаквява и с последните тенденции за разбиване на словесния лъжебарок с нарочната употреба на жаргон и всекидневен говор. При него този процес е органичен. Той притежава изострен усет за лъжа и фалш. Неговата реч е лаконична, доведена до почти кодово звучене. Тя не се разбира лесно, нужен е ключ, а това е драматическият усет, трябва да бъдеш театрал, за да я разбереш." Любен Гройс "Константин Илиев не е съдник. Повтарям - за мен той е летописец. Най-близко е до Чехов. Както тоя велик доктор, той следи симптомите, ... |
|
|
"Аз съм поет без име. Написала съм много стихове, за да чуя гласа на душата си, за да чуя гласа на душите ви. Познала съм любовта и смъртта едновременно и затова ги докосвам внимателно. Страхувам се да не изчезнат. Защото любовта е в началото, а смъртта в края на пътя и всички вървим по него, кой както може. Аз съм излязла от земята и ще се превърна на шепа пръст. Затова стиховете ми са здраво свързани с нея. Когато ми е студено, когато ви е студено, вземете късче красота и го сложете между дланите си. То ще ви дари с обич и светлина, която вдига щорите на мъртвия живот. Моята поезия е едно малко камъче в обувката, ... |
|
|
Думи и образи. ... "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя ... |
|
|
Второ издание. ... "Откак се помня обичам да рисувам птици, свобода и полет. Всякакви птици: птици с лица на хора, рибоптици, змиептици. Ползвал съм ги в анимационните си филми, в плакати, в обложки за албуми и илюстрации. Историята за Симорг, която илюстрирах за Книга на въображаемите същества на Хорхе Луис Борхес, ме вдъхнови. Тя ме отведе право при английския превод на оригиналната творба (1177), Мантик’т-Таир от Фарид ад дин Аттар. На свой ред Аттар - моят папуняк - ме преведе през моите собствени седем долини. В първата долина прочетох епическата поема на Аттар, състояща се от 4500 стиха и преведена на ... |
|
|
Това е книга, различна от всички книги за пътешествия и приключения, публикувани през последните 20 години у нас. Новото е, че авторът разказва за своите срещи с дивата природа с възторга на първооткривател, а не със сухия език на учения, като в същото време споделя много научни факти за мястото и видовете, които го обитават. И второ, той не само обича природата, но е готов активно да я пази - за първи път в книга са събрани разкази на доброволец, участник в акции, насочени към опазване на българското и световното биоразнообразие, като: преброяване на най-редките нощни грабливи птици у нас подготовка на малък остров ... |
|
|
Роман за Сабахаттин Али. ... "Нивга не скланяй ти глава, да не ти пука, сърце, да не ти пука. Плачът ти да не се чува, да не ти пука, сърце, да не ти пука." Хъфзъ Топуз Сабахаттин Али нивга не склони глава. Без страх защити възгледите си в своите творби и статии. През краткия си 41-годишен живот той не само дари турската литература с едни от най-стойностните произведения, преведени на световните езици, но и пожела свобода и независимост за своята страна, пожела тя да бъде модерна държава. Живя с мечтите си за тези ценности. Плати за тези мечти в Странджа планина, където бе задържан при опит за бягство в ... |
|
|
На моя баща Има още думи за вричане, преди залезът да потъне в морето; има още пътеки за бродене със спомена за детето. Има още молитви за шепнене с надежда за прошка, благословия; има още сълзи неизплакани, преди себе си да откриеш... Из книгата "На този, за когото почтеността и всеотдайността бяха начин на живеене. На този, който ми дари своята обич, вяра и духовна сила. Така пътуването ми към себе си стана възможно. На този, който и след края на земния си път продължава да бди над мен. Книгите ми, издадени години след това: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на ... |
|
|
Гръмотевиците на вашето настояще са родени от бурите на вашето минало. Емоциите. Понякога една усмивка е достатъчна да ни дари щастие, друг път животът изглежда толкова безрадостен, че всички пари на света не биха могли да го променят. Често емоциите (от латинската дума emovere, означаваща "подтиквам към движение") сякаш се появяват и изчезват по свои собствени правила. Разбира се, ние нямаме нищо против положителните, напротив - правим всичко възможно да ги открием и изпитаме. Но нерядко попадаме в капана на другите - неприятни, изтощителни, съсипващи. Ден след ден се събуждаме, за да установим, че чувствата ... |
|
|
Продължението на "Сутрешно кафе в Рим". Едно кафе в Рим е достатъчно, за да се се влюбиш. Но за да обичаш - необходими са две: сутрешно и вечерно. ... Масимо е собственик на малко кафене в сърцето на Рим. Клетвата му за красива и вечна любов не е достатъчна да убеди французойката Женевиев да остане, а той не иска за нищо на света да напусне любимия град и кафенето с клиенти-приятели-близки. Така идва моментът да си кажат сбогом и всеки да продължи по своя път. Изминали са две години. Много неща са се променили в живота на Масимо, но той още не може да забрави зеленооката парижанка - всяка вещ в дома му, всяка ... |
|
|
"Нищо не може да ме развълнува повече от това някой читател да дойде за автограф след моя публична поява и да каже: „Благодарение на вас си върнах надеждата и започнах здравата да се боря. Накарахте ме да разбера, че мога да направя нещо за себе си“. Всеки път изпитвам щастие и задоволство – виждам, че съм им направил ценен подарък: разкритието, че у всеки от нас има източник на сила. В посвещенията си често им напомням за този източник. Ако не спират да мислят за него, битката е наполовина спечелена. Дори и туморът им да не изчезне, а лечението да се окаже неуспешно, активното участие в собствената им съдба е ... |
