Иван Вазов (1850 - 1921) се установява в София през пролетта на 1889 г. Тук той се посвещава на активна обществена и писателска дейност; само шест години по-късно е честван официално като Народен поет. В периода 1890 - 1905 г. Вазов усилено пише разкази, събрани в пет последователно издадени сборника: Драски и шарки (два тома), Видено и чуто, Пъстър свят, Утро в Банки. В тях наистина не е обособена група, наречена от самия автор "софийски разкази", но значителна част от произведенията са на софийска тематика. Те отразяват непосредствените впечатления на Вазов, който е обичал да се разхожда из улиците и ... |
|
Защо ни трябва управление на културата? За по-голяма част от обществото тя трябва да се подпомага в търсене на решения за ограничаване на пазара. Какво означава интегрирано управление, когато разпадът на обществените отношения достига непознати стойности, изправяйки ни пред избори, които не правим в страха си от последиците? Засилващата се десинхронизация на социалните системи от своя страна повишава несигурността в обществото, изкушавайки ни да търсим частни решения. Посочените предизвикателства предполагат интегрирано управление на културата като стратегически ориентиран процес, при който се преосмислят нейната роля, ... |
|
Или поне да не ги спирате да ги правят самостоятелно. Възможно ли е да се намесваме твърде много в живота на децата ни? Възможно ли е да вредим именно когато се опитваме да помагаме? Можем ли да минем през живота съвсем невредими и дори да можем - това добре ли е за нас? В тази книга ще откриете: забавни дейности; полезни умения; интересни проекти; идеи за незабравими преживявания; малко философия. Позволете на децата си да открият света по свой начин! Пазете ги, но не ги задушавайте! Бъдете част от тяхното порастване! Книгата е наситена с мъдрост, хумор и здравословна опасност! ... |
|
Избягали от поробителите, Бръчков, Македонски, Хаджият, Попчето, Мравката и Владиков се скитат немили-недраги из чуждата земя. Те са принудени да живеят в нищета и отчуждение. Намират утеха единствено в кръчмата на Странджата, където си спомнят славното бойно минало и мечтаят за бъдеще, в което България е свободна. Класическото произведение на Иван Вазов Немили-недраги излиза за пръв път през 1883 година и запознава читателите с живота на българските емигранти в годините преди Освобождението. Героите са хъшовете - изгнаници в Браила, обединени от мечтата за свободна България. Изданието е подходящо за ученици и ... |
|
Кратко предаване на съдържанието с предговор, коментар и хронология на описаните събития. ... Романът "Под игото" и до днес си остава онова литературно произведение, което създава образа на "българския свят". Освен разказ за подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание романът представлява нещо като колективна автобиография на българската национална общност с нейния начин на живот, ценности и представи за света. В много голяма степен те определят и днешното ни светоусещане, което си пролича от факта, че българите избраха именно "Под игото" за най-четената и обичана книга. ... |
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
Разговор в писма с Георги Господинов ."Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва." Иван Теофилов "Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне... Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора... Пазя си ... |
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
Книгата се предлага на български, руски, немски и испански език. ... Книгата представя най-доброто от наследството на траките по българските земи в пет големи дяла: Траките, Изкуството, Царят и културата, Богове и герои, Вярата в безсмъртието. Книгата "Древна Тракия" е разделена на пет дяла: първият дял на албума представлява увод в темата. Дава се възможност на читателя да се запознае с историята и най-характерните черти от културата на траките. Представени са най-важните моменти в историята, както и характеристика на тракийския народ; вторият дял, "Изкуството", разглежда основните епохи на ... |
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова , за което ѝ ... |