Ги дьо Мопасан (1850 - 1893) е знаменит представител на натурализма и въпреки ранната си кончина оставя след себе си шест романа, три пътеписа, сборник с поезия и над триста разказа, благодарение на които е всепризнат за майстор в краткия жанр. Настоящият сборник съдържа седемнадесет от най-добрите образци измежду тях."Мопасан беше почитан от публиката, защото пишеше просто и ясно, откровено, с мярка и мощ. Беше обичан, защото излъчваше весело добродушие, мъдър хумор, който прозираше дори през сълзите..." Емил Зола "По въпросите на стила Мопасан е най-добрият учител." Джон Голсуърти "Мопасан, ... |
|
|
"Още ли сте в мрежата? Още ли ви де-лийтват, блокират и ънфрендват? Изключете Уиндоуса. Дръпнете пердето от прозореца. Събудете се за света, в който живеете. Излезте навън и го вижте. Погледнете хората в лицето. Заврете носа си в проблемите на другите. Прегърнете някого. Направете си свой "фейслук". Не сте ли виждали каква жива людница е наоколо... Защо се мръщите бе, хора? Защо мислите за утре? Днес има кой да ви целуне, ако няма - има на кого да се зарадвате, ако няма има красив звук, който да чуете, ако няма - можете да видите светлината, можете да усетите, че сте тук, че светът ви въздейства и с ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
"Между разказите от първата и втората част в книгата на Емануил А. Видински "Егон и тишината" лежат десет години. Те разделят писането му, както ножът разделя костите от хайвера на рибата. В разказите от първата част читателят наблюдава героите сякаш зад дебелото стъкло на аквариум, а жестовете и гласовете им носят част от статичната енергия на ребусите на Светослав Минков . Във втората част светът става цветен, а наместо театър на сенките срещаме истинските актьори. Емануил А. Видински е честен в писането си. И това е истинското основание да се прочете тази книга – за да се види как авторът разбива ... |
|
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
|
Настоящият сборник включва избрани разкази и новели на Алджърнън Блакуд, сред които и двете му най-прочути творби - "Върбалаците" и "Уендиго"."В неговото обемно и разнородно творчество можем да открием част от най-добрата призрачна литература на всички времена. За дарбата на г-н Блакуд не може да има спор, защото никой не е успял да се доближи до умението, сериозността и моментната прецизност, с която той записва обертоновете на странното в обикновените явления и преживявания, или до необикновената проницателност, с която изгражда детайл по детайл цялостните усещания и възприятия, водещи от ... |
|
|
През 2014 книгата получава награда за поезия на вестник "Словото днес". ... "Поетическата книга на Николай Милчев "Прелест и светогорски стихотворения" се ражда при срещата му със света на духовността и бягството от суетата на модерната цивилизация - това е светът на монашеските братства на Света Гора Атонска. От стиховете блика дълбокохуманна философия за Бога, за създателя и творенията му - мирозданието и човека. Тази философия Николай Милчев отдавна култивира у себе си, разсъждавайки за силата на съприкосновението с природата и за любовта към живота - такъв, какъвто е всеки ден, с ... |
|
|
Знай, че Нищо даром няма под небето. Трайното се плаща с пот и кръв. Нарочи си връх или планета, до които сам ще стигнеш пръв. И не стъпвай в чужди коловози, колкото и гладки да са те. Пътят към небесното ти лозе само в твоето сърце расте. Господ те проводи на земята за един обидно кратък срок. Удуши в душата си земята! И живей свободен като бог! Върбан Велчев ... |
|
|
Зрелостта на книгата, както и изграденият вече стил, са наистина много отчетливи и правят от Калоян Христов поет, чието име няма как да бъде подминато. Достойнствата на книгата са в овладения индивидуален почерк, в играта с формата (от хайку до сериозни философски стихотворения), в разширения тематичен обхват, в намерените запомнящи се и много нестандартни и красиви метафори, в продължаващото все по-фино проникване на природното в разказа за света и аза. На пръв поглед книгата е за любовта и любимата, с познатите теми за недостижимостта и изплъзващата ѝ се същност, реплики към канона на българската поезия. Но ... |
|
|
Стихотворенията и епиграмите в тази книга насочват вниманието на читателя към осъдителни явления в обществено-политическия живот на нашето съвремие, на които сме не само свидетели, но понякога и носители. Като предизвикват тъжни размисли за "вярата в доброто и човека", те носят леко горчивия привкус на познанието. ... |
|
|
Едислав Стоянов Петров е роден през 1967 г. в София. Общопрактикуващ лекар. Авторът има интереси към театър, кино, музика, изобразително изкуство, фотография и спорт. Нощ в Царево В пристанище тихо с прибрани весла докосват се лодки любовно в нощта. Под тъмно небе скрита луна рибарските мрежи разказват сега. Унасят се бавно и всички заспиват морски пейзажи в съня им пристигат. В очакване скоро да вдигнат платна за утрешна среща на нови места. ... |
|
|
От поета, получил "Нобелова награда за литература" през 1975 г. - Еудженио Монтале. ... Всеки италиански поет, който желае да направи нещо ново, трябва да повдигне натрупаните минало и настояще. Навярно Монтале се справи по-лесно с товара на настоящето... Неговата поезия трябва да се чете многократно. И то не е цел да бъде анализирана - това би върнало стихотворението до стереоскопичното му състояние и начина, по който е съществувало в съзнанието на поета. Причината е по-скоро в трудно уловимата красота и в спотаения шепот на все пак твърдо отстояващия своите виждания глас, който ни казва, че светът не свършва ... |
