Катастрофалната картина. ... Представителният, разпуснат, безнравствен куратор на средна възраст Чарли Мордекай е затънал в проблеми до ушите. Инспектор Мортланд търси открадната картина на Гоя и си е навил на пръста, че Мордекай или я укрива, или знае къде е. За нещастие е прав. И още по-лошо, притежанието на картината започва да се превръща в голяма грижа за Чарли и неговия иконом-главорез Джок, защото ако двамата не внимават, група лоши хора с пистолети имат намерение много сръчно да им видят сметката... ... |
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
Книгата "Гришата. Летецът, командирът, приятелят" на Веселин Стоянов е посветена на Григор Дамянов Георгиев - военен пилот първи клас командир на 44-ти вертолетен авиополк (1979 - 1982), командир на 13-и авиополк бойни вертолети (1982 - 1983). ... |
|
"Геният и неговият наставник" е уникално събитие в българската следвоенна литературна критика. Публикувана през 1978 г. като незавършен ръкопис, книгата се радва на небивал успех. Тя е написана по неконвенционален начин, като страстно търсене на истината, и би могла да се чете като приключенски роман." Цветан Тодоров "Когато чета Достоевски, аз губя властта над себе си. Той не ми се нрави, не ме трогва - той ме изпепелява... Аз виждам своите мисли - не свои, а плахи копия на неговите - да се връщат отново към прародителя си, да се сливат, да се родят пак - безкрайно по-могъщи, безкрайно по-велики - ... |
|
Монографията представя изследване с актуален характер по темата за тероризма и неговото финансиране. Детайлно се представят и анализират правните инструменти в световен мащаб, както и взаимодействията между международната и вътрешнодържавната правна уредба за мерки срещу финансирането на тероризма. ... |
|
В началото на XVІІІ век една огромна държава започва своя път към величието, път, който ще повлече друга велика държава към пропастта. С Великата северна война (1700 - 1721 г.) трябва веднъж завинаги да се реши съдбата на Балтика – това неблагодарно, студено и мрачно море, за чието господство се борят много нации и още повече търговски лобита. Но най-вече кралят на Швеция Карл ХІІ и царят на Русия Петър І. Колосалното противопоставяне на воли, политики и ресурси, размяната на удари по бойното поле, разпростряло се от Норвегия до Молдова и от Днепър до Елба, са безпрецедентни. ... |
|
Книгата съдържа портретни и проблемни студии върху творчеството на видни възрожденски писатели ( Паисий Хилендарски , Софроний Врачански , Георги Раковски, Петко Славейков , Любен Каравелов , Христо Ботев , Стефан Стамболов и други), както и студии, посветени на българските учени Михаил Арнаудов и Петър Динеков . Трудът е с висока изследователска стойност, базиран е върху богат документален и теоретичен материал и има основополагаща роля за дисциплината "История на българската възрожденска литература". ... |
|
"Понякога хората на изкуството се държат необичайно. Излизат от рамките на делничното поведение. В жестове, думи, реакции. Не от желание да оригиналничат или непременно да бъдат забелязани. Повечето от тях си имат достатъчна популярност, за да я допълват със странности. Разпространено е мнението, че необичайните постъпки на творците са част от тяхната професия, неистово търсене на публика. Мнозина от нас стигат до извода, че това е техния неизбежен артистизъм, който им напира отвътре. "Те са си такива" - обобщаваме набързо, защото или не ги познаваме, или сме избрали лесната преценка. Убеден съм, че тези ... |
|
Финансирането на тероризма като международно престъпление. Чавдар Стоянов (1978) е юрист, доктор по право, главен асистент в катедра Конституционноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършва немска езикова гимназия в София. Притежава специализация по Правораздаване, Международно право и Международни отношения. През 2009 г. защитава дисертационен труд на тема "Финансирането на тероризма като международно престъпление" с научен ръководител проф. д-р Борис Велчев. Владее немски, руски и английски език. Има десетки публикации в специализирани издания в ... |
|
Главната героиня Дамяна е на преклонна възраст. Тя е жрица на дома, свято привързана към обичаи, двор, роднини. Заедно с мъжа си построяват хубава къща, в която обаче щастието не се заселва за дълго. Тя е принудена да живее под един покрив със своя внук Нойо, който отхвърля житейските ценности. Против волята ѝ разпродава имот, създаван от поколенията преди него. Една мечта осмисля съществуването му - да замине за чужбина и да забогатее. Когато идва тоя час, съдбата обаче решава друго... Небесен огън представлява колоритна картина на нашето съвремие, видяно през погледа на неуспели хора, които обаче са съхранили в ... |
|
Второ подобрено и разширено издание: Νεοελληνική λογοτεχνία. Σύντομη επισκόπηση και ανθολόγιο κειμένων. ... Настоящото пособие по новогръцка литература и христоматията към него имат за цел да улеснят българските студенти при изучаването на основните теми и течения, които са характерни за развитието на новогръцката литература. Изданието ... |
|
В книгата си Живот по неизбежност авторът ще подреди текста си изцяло в не много обичайния жанр на мемоарния роман, в който той навсякъде и едновременно - иронично и по-често самоиронично - ще е и разказвачът, и главният, и потърпевшият герой, затова и в трите си ипостаса ще се явява все в трето лице. Защо самоиронично? Защото помни просвещенската максима на един велик европеец, според която постоянната сериозност е най-сигурният белег на посредственост. Някой от вас ще го ожали, друг ще го проклина, нали още преди два века и нещо дядо ни Софроний е казал в тъжно-веселото си Житие и страдание: "Понеже тоест вещ ... |