Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия "П. К. Яворов" в Пловдив (1967) и Великотърновския университет "Св. Св. Кирил и Методий", специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. "Военноисторически сборник" при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста "Изток - ... |
|
"Животът на Арсениев" е написан в чужбина и е завръщане към най-съкровеното - родината и любовта, победата на любовта над забравата. Малцина са успявали да достигнат такава изобразителна сила в усилията да изследват отминалото време, впечатленията и чувствата, от които всъщност сме съставени всички."Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства... Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, ... |
|
"Здравей! Аз съм Агата! Харесвам училището! Там пишем, смятаме с жълъди, четем и спазваме правилата на класа. Най-много обичам, когато играем на гоненица в голямото междучасие. Ще ми се и Ивето да играе с нас. Дали има магически предмет, който дава смелост?" Из книгата С какви ли отношения, емоции и предизвикателства ще се сблъска и овладее Агата през първата си година в училище? Да попаднеш в нова и непозната среда е вълнуващо, и още как! А годината обещава да е емоционална и за нейните приятели, за мама, татко и баба, както и за любимия ѝ котарак Балтазар. Книжката е част от поредицата Агата на ... |
|
"Смъртната присъда е узаконена касапница! - сърбаше шумно кафето си Велинов, сетне оправяше за пореден път възела на вратовръзката си и приглаждаше с цяла длан олисялото си чело. - Задоволява най-ниските човешки страсти и по същество превръща държавата в убиец. Аз я разбирам като опрощение, а не като наказание. Вината се изземва от престъпника и по никому неизвестни причини се разпределя между всички нас!" Из книгата Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
"Това е точната книга в точния момент. На всеки, които иска да преобрази своя живот и света, аз давам своята най-висока препоръка за тази книга" Дипак Чопра ... Тази завладяваща и фундаментално освобождаваща книга ни показва, че изследването на нашето поведение спрямо парите - тяхното печелене, харчене, даване - може да внесе изненадващи прозрения в нашия живот, ценности и същността на благоденствието. Чрез лични истории и практически съвети, световната активистка Лин Туист ни показва как можем да заменим чувствата на недостиг, вина и тежест с преживявания на задоволство, свобода и успех. Туист се ангажира с ... |
|
В средата на 19 век свещеник от Бавария заминава с нежелание на религиозна мисия в дивата пустош на Канада. Той е запленен от канадската долина, в която са се заселили германците, и решава да построи на това място голяма каменна църква. Съдбата го среща с мелничаря Йозеф Бекер, който е изкусен майстор дърворезбар. Когато отецът му поръчва да извае разпятие и статуя на Светата Дева, Йозеф си помисля, че идването му в дивата канадска пустош не е случайно, а е обвързано с грандиозен Божествен замисъл. Години по-късно внучката му Клара изгубва любимия си, заминал като доброволец в Първата световна война. Младата жена е ... |
|
Написана на четивен език, монографията представя двойката Язова - Балабанов като интересен и значим социокултурен феномен. През 1930 година, след пророчески сън, 18-годишната Люба Ганчева събира смелост и отива при професор Александър Балабанов, за да чуе мнението му за стихотворенията ѝ, събрани в пет тетрадки от по сто листа... Във времето, през което тя избира литературата за своя съдба, а той ролята си да я стимулира и напътства, се случва тяхната любов. Необичайна и нередна в очите на другите - тя е млада, красива, впечатляваща, той - възрастен, непривлекателен, семейно обвързан. Целта на настоящето ... |
|
Християнската вяра и натуралната философия."Според мен Душата на науката е най-значимата книга, която в нашия научен век трябва да се превърне в задължително четиво за всички мислещи християни и всички учени практици. Авторите показват, че разцветът на съвременната наука е обусловен от юдео-християнския светоглед за наистина съществуващата действителна физическа зависима Вселена, сътворена от всемогъщия личностен Бог, затова, че човекът притежава разум и творчески сили, т.е., способен е да опознава Вселената." Д-р Дейвид Шотън, професор по клетъчна биология в Зоо факултета на Оксфордския университет " ... |
|
Автентично. ... В тази книга читателят може да проследи раждането и развоя на легендата на единствения писател, получил два пъти най-голямата френска литературна награда "Гонкур" - веднъж като Ромен Гари , втори път като Емил Ажар."Не толкова ние живеем някакъв живот, колкото той живее нас" - казва Ромен Гари в дълго интервю за радио "Канада" през 1980 година, няколко месеца преди да посегне на живота си. След толкова години интервюто звучи като завещание, като изповед. За първи път в една мъничка книга можем да съпреживеем различните етапи от живота на Ромен Гари в синтезирано-изповедна ... |
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
|
"...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор ... |
|
"Смея да мисля, че от младото поколение поети, Пламен Григоров е между първите по талант. Той е образен, метафоричен, много свой, много различен. И това не са суперлативи, а просто истина. Истинска радост е за мене, че познавам поета Пламен Григоров и че мога да се наслаждавам на неговата поезия... У Пламен Григоров грабва стихийното му образно чувство... Бих казал има нещо неудържимо у него, като в един Никола Фурнаджиев , нещо елегично образно като у Асен Разцветников . Разбира се, поетът е със свое лице, единствено число... Вярвам много в него!". Димитър Светлин "По този път не е минавал никой. Дори ... |