Басни

Жан дьо Лафонтен Времетраене: 1:00 мин. Тези, които останаха и онези, които заминаха Паринуш Сании Времетраене: 1:08 мин. Етногенезис и етническа история на българския народ Румен Иванов Времетраене: 1:10 мин. Пазителят на водите Чарлс Мартин Времетраене: 0:56 мин. Капанът на нарцистичната връзка Габриела Гатева Времетраене: 1:07 мин. Акватектура: Aquatectura Христо Тритаков Времетраене: 1:12 мин. Коледен дух Сара Хогъл Времетраене: 0:58 мин. Коледунка Мая Дългъчева Времетраене: 0:50 мин. Проклятието на Джун Фароу Ейдриън Йънг Времетраене: 0:52 мин. Бяла Коледа Памела Кели Времетраене: 0:56 мин. Поредица Първи знания от Фют Времетраене: 0:58 мин.

Книгата е част е от поредицата Детска класика на издателство Пан. В нея са събрани най-популярните басни на Езоп и Лафонтен.

"Котката и кокошките

Дочула котката, че кокошките на двора се разболели. Преоблякла се като лечителка, взела лекарски инструменти, довтасала при тях и като застанала пред вратата на курника, попитала кокошките как се чувстват.­ Чудесно! ­ казали кокошките, ­ но само когато си далеч от нас. Така и умните хора познават кои им мислят злото, дори когато те се преструват на доброжелатели."
Из книгата

Езоп е легендарен древногръцки баснописец, живял в периода V-VI век пр. Хр. С неговото име се свързва появата на баснята като жанр, като той се счита за неин основоположник. Сред най-популярните басни на Езоп се нареждат Лисицата и гроздето, Гарван и лисица, Заекът и костенурката, Овчарчето и вълкът. Неговите поучителни басни са преведени на множество езици по света от прочути баснописци, сред които Лафонтен, Иван Крилов и др.

Към днешна дата не може да се твърди със сигурност дали е съществувал такъв автор на басни, или те са принадлежали на различни лица, а образът на Езоп е събирателен. Сведенията относно биографията му са често противоречиви и исторически недоказани. Според някои източници той е роден в областта Фригия, Мала Азия, според други - в град Месемврия, Тракия. За пръв път за Езоп споменава старогръцкия историк Херодот, според който той е бил роб на остров Самос, по времето на египетския цар Амасис (570-526 г. пр. н.е.), след което бива освободен. След като е пуснат на свобода Езоп живее в Лидия в двореца на цар Крез, чието доверие успява да спечели. Той е убит от делфийските жреци. Според легендата Езоп е хвърлен в морето от една скала, обвинен в користолюбие.

Езоп е признат за създател на класическата басня за животни. При написването на своите басни той взема сюжети и идеи от фолклорното богатство. Тези творби са известни, като Басните на Езоп, а първият, който ги събира и оформя в сборник е Деметрий Фалерски. Преди това басните му са се предавали от уста на уста, подобно на фолклора. Около V век пр. н.е. започва литературната обработка на басните на Езоп, придавайки им метрика (гръцко учение за структурата на стихотворната реч и ритмичността ѝ). Вероятно първият, който се захваща с тази работа е Сократ, след него Калимах, а впоследствие и Барбий. За пръв път в гръцките училища започват да се четат басните на Езоп, което довежда до включването им в сборници и антологии. Трудно е да се каже с точност колко на брой са басните на Езоп. До наши дни са съхранени около 400 от тях, обработени или създадени от него, които са събрани в различни сборници. Едни от най-интересните му басни достигат до нас, събрани в сборниците Басни, Светът на приказките: Езоп, Приказки за най-малките: Езоп и много други. Отличителни черти на Езоповите басни са тяхната краткост, простота и пълна липса на реторични украшения. Обикновено в съдържанието им има морална поука, която е поместена или в края, или - по-рядко - в началото на творбата. Сюжетите на басните са взети от самия живот. Те са израз на рационалния смисъл на обикновените хора, а не рядко и протест срещу обществената несправедливост. Тяхната етика отражава представата, битуваща в древните общества. Тук няма място за любов, саможертва, себеотрицание, силата взема връх над закона, а в света побеждава хитростта и измамата. Освен това тези поучителни басни са украсени с чувство за хумор.

Езоп е творец, който използва алегорични образи в басните си, като обобщава в тях съществените за своето време нрави, давайки им сатирична оценка. За да прикрие остротата на своята критика, както и за да провокира досетливостта на човека, оприличава често хората с животни и растения. Езоп изобразява мисълта си иносказателно и алегорично, оттук и този специфичен начин за изразяване на мисли получава наименованието езоповски. Той идва от старогръцката литература, преминава в римската и византийската, за да достигне през Възраждането до наши дни, оказвайки огромно влияние върху световната литература.

Басните са забавни кратки истории, които ни помагат по-добре да разбираме необятния свят на човешките взаимоотношения. Героите в тях са умни и глупави, храбри и боязливи, скромни и горделиви, трудолюбиви и мързеливи, великодушни и завистливи, хитри и наивни. В духа на древния си учител Езоп, френския баснописец Жан дьо Лафонтен пише истории за животни, в които се казват много истини за хората - за техните недостатъци и честолюбиви желания, за глупавите положения, в които нерядко изпадат. Повече от три века басните на Лафонтен, като "Вълкът и агнето", "Лисицата и гроздето", "Заекът и костенурката" и "Кокошката със златните яйца", ни учат какви трябва да бъдем и какви не, как трябва да постъпваме и как не в живота.

Жан дьо Лафонтен е един от най-известните автори на басни в световната литература. Роден е на 8 Юли 1621 г. във френския град Шато Тиери, област Шампан. Прекарал детството си най-вече сред горите, тъй като баща му бил лесничей. През 1647 г. той предава на малкия тогава Лафонтен длъжността на горски и го убеждава да се ожени за 15-годишно момиче. Съвсем скоро след сватбата заминава за Париж, където живее до края на дните си, заобиколен от приятели и поклонници на таланта му. Именно там следва богословие и право, но през повечето време е отдаден на двете си страсти - философията и поезията.

Първите стихове, които превръщат Жан дьо Лафонтен в първокласен поет, са написани през 1661 година. Те са събрани в произведението "Елегия към нимфите от Bo", в което той се застъпва за Краля-слънце Луи XIV относно нерадостната съдба на Никола Фуке (домакин на двора на крал Луи XIV). По този начин Лафонтен си печели име и става много известен.

Всъщност, голямата заслуга на Жан дьо Лафонтен за историята на литературата се състои в новият жанр, който той възражда. Заимствайки от древните автори, той внася нещо ново и негово, а именно външната фабула в басните. Чрез тях писателят разкрива порочните нрави на лицемерието, ласкателството, егоизма, глупостта, страхливостта, гордостта. В басните му ловките и хитрите винаги тържествуват над простоватите и наивни животни и хора. По тази причина духовенството забранява приказките на Лафонтен да се публикуват във Франция, но за сметка на това те са отпечатани в Холандия. Кралят също не е доволен от него и му казва, че ще върне благосклонността си, ако той промени начина си на писане.

Жан дьо Лафонтен умира на 13 април 1695, на 74 години. Днес, три столетия след неговата смърт, басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят.

Издателска къща Пан ООД
София 1124
ул. Цар Иван Асен II №1, вх. 1
office@pan-bg.eu

Езоп

• Животът на Езоп
• Лисицата и гроздето
• Орелът и лисицата
• Орелът, гаргата и овчарят
• Орелът и бръмбарът
• Славеят и ястребът
• Длъжникът
• Дивите кози и козарят
• Езоп в корабостроителницата
• Котката и кокошките
• Лисицата и лъвът
• Рибарят
• Рибарите
• Лисицата и козелът
• Лисицата и пантерата
• Лисицата и маймуната
• Безопашатата лисица
• Котката и петелът
• Рибарят и малката рибка
• Лисицата и трънът
• Лисицата и крокодилът
• Рибарите
• Лисицата и дърварят
• Земородното рибарче
• Петлите и яребицата
• Надебелялата лисица
• Рибарят
• Лъжецът
• Лисицата и маската
• Въглищарят и тепавичарят
• Корабокрушенецът
• Мъжът с прошарената коса и неговите любовници
• Петобоецът самохвалко
• Убиецът
• Човекът, който обещавал невъзможни неща
• Вероломният човек
• Слепецът
• Човекът и сатирът
• Орачът и вълкът
• Лястовичката и птиците
• Звездоброецът
• Момчето, което прело карантия
• Лисицата и кучето
• Селянинът и неговите деца
• Жабите
• Жабите, които искали цар
• Воловете и кът
• Борей и слънцето
• Пастирът и лъвът
• Селянинът и змията
• Невестулката и Афродита
• Господарката и слугините
• Селянинът и кучетата
• Селянинът и неговите синове
• Охлювите
• Врачката
• Старицата и лечителят
• Жената и кокошката
• Невестулката
• Селянинът и съдбата
• Старецът и смъртта
• Делфините и крошушката
• Ораторът Демад
• Жабите
• Младежът и месарят
• Враговете
• Човекът, ухапан от куче
• Пътниците
• Пътниците и мечката
• Страхливецът, намерил златен лъв
• Пчеларят
• Делфинът и маймуната
• Дъбът и тръстиката
• Еленът и лъвът
• Еленът
• Еленът и лозето
• Еленът и лъвът
• Двата бръмбара
• Мореплавателите
• Котката и мишките
• Мухите
• Лисицата и маймуната
• Магарето, петелът и лъвът
• Маймуната и камилата
• Прасето и овцете
• Гъската, която снасяла златни яйца
• Дроздът
• Хермес и скулпторът
• Хермес и Тиресий
• Полската мишка и градската мишка
• Усойницата и водната змия
• Щурецът и мравките
• Кучето и неговият господар
• Козлето и вълкът
• Комарът и лъвът
• Двете кучета
• Бащата и дъщерите
• Усойницата и пилата
• Мъжът и жената
• Мечката и лисицата
• Усойницата и лисицата
• Вълкът и сянката
• Вълкът и ярето
• Продавачът на статуи
• Хермес и земята
• Гаргата и птиците
• Зевс, Прометей, Атина и Мом
• Конят, волът, кучето и човекът
• Хермес
• Зевс и Аполон
• Зевс и костенурката
• Зевс и лисицата
• Зевс и хората
• Героят
• Херакъл и Плутос
• Мравката и бръмбарът
• Рибата тон и делфинът
• Лечителят и покойникът
• Ловецът на птици и змията
• Морският рак и лисицата
• Камилата и Зевс
• Градинарят
• Градинарят и кучето
• Арфистът
• Крадците и петелът
• Гарванът и лисицата
• Гаргата и враните
• Коремът и краката
• Враната и гарванът
• Гаргата и лисицата
• Гаргата и кучето
• Гарванът и змията
• Кучето и лисицата
• Гаргата и гълъбите
• Кучето и вълкът
• Кучето и месото
• Гаргата бежанка
• Кучето и заекът
• Гладните кучета
• Комарът и волът
• Зайците и жабите
• Чайката и ястребът
• Лъвът и селянинът
• Лъвът и жабата
• Лъвът, магарето и лисицата
• Лъвът и лисицата
• Лъвът и магарето
• Лъвът и волът
• Лъвът и селянинът
• Лъвът и делфинът
• Лъвът и мишката
• Лъв, уплашен от мишка
• Лъвът и заекът
• Лъвът, мечката и лисицата
• Вълкът и конят
• Разбойникът и черницата
• Вълците и овцете
• Вълкът и козата
• Вълкът и агнето
• Вълкът и бабата
• Ситият вълк и овцата
• Вълкът и овцата
• Гадателят
• Момчето и гарванът
• Пчелите и Зевс
• Жриците на Кибела
• Мишките и невестулките
• Мравката
• Мухата
• Корабокрушенецът и морето
• Прахосникът и лястовичката
• Болният и лечителят
• Прилепът, трънакът и чайката
• Пътникът и съдбата
• Дърварят и Хермес
• Прилепът и невестулките
• Магарето и градинарят
• Пътниците и чинарът
• Пътникът и усойницата
• Пътниците и съчките
• Пътникът и Хермес
• Магарето и конят
• Магарето, натоварено със сол
• Магарето със статуята на гърба
• Дивото магаре
• Магарето и щурците
• Магарето и Зевс
• Магарето и неговият господар
• Магарето и вълкът
• Магарето в лъвска кожа
• Магарето, гарванът и вълкът
• Магарето, лисицата и лъвът
• Квачката и лястовичката
• Ловецът на птици и чучулигата
• Ловецът на птици и щъркелът
• Камилата
• Змията и ракът
• Змията, невестулката и мишките
• Стъпканата змия
• Момчето, което ловяло щурци
• Момчето крадец и неговата майка
• Маймуната и рибарите
• Жадният гълъб
• Гълъбицата и враната
• Богаташът и козарят
• Богаташът и оплаквачките
• Овчарят и кучето
• Овчарят и морето
• Овчарят и овцете
• Овчарят и вълчетата
• Лъжливото овчарче
• Момчето в реката
• Остриганата овца
• Нарът, ябълката и трънакът
• Къртицата
• Осите, яребиците и селянинът
• Осата и змията
• Волът и дивите кози
• Маймунчета
• Паунът и гаргата
• Камилата, слонът и маймуната
• Зевс и змията
• Свинята и кучето
• Глиганът и лисицата
• Лястовицата и враната
• Скъперникът
• Костенурката и заекът
• Свинята и кучето
• Лястовицата и съдилището
• Гъските и жеравите
• Костенурката и орелът
• Бълхата и атлетът
• Вълкът и овчарят
• Лисиците край Меандър
• Лебедът
• Питомните гълъби и дивите гълъби
• Магаретарят и новото магаре
• Мравката и гълъбът
• Пътниците и гарванът
• Клетвопрестъпникът и клетвата
• Щурецът и лисицата
• Прометей и хората
• Хиената и лисицата
• Папагалът и невестулката
• Хиените
• Още за Езоп

Лафонтен

• Баснеписецът
• Неверният пазител
• Гарванът и лисицата
• Петелът, котаракът и мишлето
• Градският и полският мишок
• Лисицата и гроздето
• Вълкът и агнето
• Кокошката със златните яйца
• Лисицата и щъркелът
• Заекът и костенурката
• Котаракът, невестулката и зайчето
• Двете кози
• Гълъбицата и мравката
• Пчели и стършели
• Стридата и спорещите пътници
• Гарванът, газелата, костенурката и плъхът
• Лисицата, маймуната и другите животни
• Старецът и синовете му
• Войната на плъховете и невестулките
• Влюбеният лъв
• Скулпторът и статуята на Юпитер
• Вълкът и лисицата
• Мечката и двамата авантюристи
• Вълкът и кучето
• Детето и даскалът
• Петел и бисер
• Двата бика и жабата
• Орелът и бръмбарът-рогач
• Лъвът и комарът
• Мелничарят, синът му и магарето
• Глиненото гърне и тиганът
• Млекарката и гърнето с мляко
• Рибката и рибарят
• Вълкът и щъркелът
• Жабата и плъхът
• Хищните птици и гълъбите
• Магарето и стопаните му
• Главата и опашката на змията
• Юпитер и гръмотевиците
• Селянинът, кучето и лисицата
• Слънцето и жабите
• Човекът и змията
• Лъвът и плъхът
• Петелът и лисицата
• Старецът и магарето
• Паунът се оплаква на Юнона
• Рибите и корморанът
• Дърварят и Меркурий

Обяснителни бележки за басните на Езоп