"Това малко книжно тяло е големият творчески дебют на архитект Иваномир Цанков - стихосбирка, с която той уверено прекрачва прага на поетичното пространство, където последна и най-вярна оценка дава единствено времето. В този шарен калейдоскоп от теми, образи, герои и фрагменти от пъзела на човешкия живот са събрани и ветровитото детско хвърчило, и книжките с най-хубавите приказки, и китарата, която ще се наплаче и кучето ненаучено на "Дръж!" и "Донеси го!". Там живеят неговите чудаци: клошарят от махленския канал, непоправимите каръци, рибарят с прокъсаната мрежа, художникът с пейзажа, самотният ... |
|
|
Сборник със стихотворения избрани от стихосбирките на Иван Тренев : "Живи въглени" - 1957 "Шепа слънце" - 1961 "Детството ми се завръща" - 1962 "Под стряхата" - 1963 "Събудени легенди" - 1964 "За теб е всичко" - 1965 "Момче по пътя" - 1969 "Ще ти оставя сънища" - 1969 "Бъдете птици" - 1968 "Търся твоето рамо" - 1970 "Спасена любов" – 1973 "Толкова неща имам да ви казвам" - 1974 "Вятър от сенокоса" - 1975 "Зимни ябълки в тревата" - 1977 "Ако поискаш да ме запомниш" - 1978 & ... |
|
|
"Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги "Русенски албум", "Посвещения и епитафии" и "Недоизречения". Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова , за което ѝ ... |
|
|
"Дими над дърветата бялата пара, лисицата малките вънка изкара, трепти синевата дълбока, дълбока и шушне в тополите и ясена сока, пчелата грижливо прашеца събира - не ми се умира, не ми се умира..." ... |
|
|
Т. Е. Елиът е един от най-големите поети на XX век. В своето есе "Традиция и индивидуален талант" (1920 г.) той пише: "никой поет, никой творец от което и да е изкуство, няма своя пълен смисъл сам. Неговата величина се определя от величината на отношението му към мъртвите поети и творци". Поезията на Елиът е неспирен диалог с автори и текстове от миналото, пълна е с цитати, перифрази и алюзии. И все пак индивидуалният талант на Елиът, неговият личен глас е толкова специфичен и мощен, че ние можем да усетим силата на поезията му без всякакво знание за чуждите гласове, които той цитира, перифразира ... |
|
|
Петата стихосбирка на Любима Грънчарова е изненада. Нейното отношение към съвременното общество е подчертано по най-директния начин. Метафорите са категорични. Хиперболите точни. Словосъчетанията интересни. Поясненията излишни. Хората са "зациклени в технически канали, хаос, надпревара с деня". А "Душевността бавно напускаше хората, оставаха бледи състарени черти". Човекът се алиенира, а "сълзите ще отмият грешките. Може би. Любима е искрена, неподправена и провокираща". ... |
|
|
"Понякога геният... се гмурва в най-горчивия край на своето сърце."Това са думите подчертани в последната книга, която Паул Целан (1920 - 1970) чете. Чувствата, разпръснати межди мислите, отчужденият език, историческата травма от Втората световна война... Отправните точки, от които може да се чете творчеството на Целан, един от най-изтъкнатите немскоезични поети на XX век, не могат да бъдат изброени. Настоящата антология, подготвена по повод на 100-годишнината от рождението и 50-годишнината от смъртта му, предлага нов превод на някои от неговите най-емблематични произведения. ... |
|
|
"Й: странно заглавие, заявяващо едновременно принадлежност и дистанция, към и от, притежание и загуба: женственост. Не беше отдавна, когато младите стихотворения на Йорданка Белева очароваха с новост и жизненост. Промяната не е неочаквана, появиха се междувременно хубавите разкази на Дана, белязани от зрялост. Неочакваното за мене в "Й" е другото име на зрелостта Й.: тъга. Тъга-тишина, която не е болка, но и не я лекува, тъмна южна широка река, където Й може да се остави да бъде замайващо люляна, но и да плува. И срещу течението. Уверено." Екатерина Йосифова Йорданка Белева е родена през 1977 г. в ... |
|
|
"Поезията на Боян Ангелов привлича ценителите на изящното слово с оригиналната - наситена с философски и психологически детайли, метафоричност, със стремежа да разгърне по-пространно идеята си за мисията на човека, днес натоварен с конфликти, съмнения, безизходица, без здрави нравствени устои. Оригиналната поетическа стилистика на поета е един от знаковите белези и на "Универсум", и в значителна степен предопределя и по-необикновената композиция на стиховете. В "Универсум" откриваме вариации на предишни идейно-естетически търсения, размисли и послания, изпълнени колкото с вяра, толкова и с болка ... |
|
|
Второ издание. ... Второто издание на култовата стихосбирка "Канела" на Елин Рахнев идва осем години след онази зима, в която всичко ухаеше на канела. И сега, както и през 2008-ма, имаме нужда от поезия, която ни вади от обичайното живеене, залива ни с купеста тъга и ни превръща в "дистрибутори на винилово щастие". Книжното тяло е все така красиво и изящно, благодарение на оригиналните графики на Кольо К., който сигурно продължава да пътешества с небесното си такси, развял все същия копринен шал "сред кипнали зелени облаци, с тъмни очила за залези и изгреви". Корицата е обновена и стилна. ... |
|
|
"В очакването да се случат чудеса забравяме, че чудото сме ние. И фактът, че ни има на света, във тайната на сътворението се крие. Да бъдеш на земята точно тук и всяка сутрин ти да се събуждаш. С присъствието си да радваш друг, желания и мисли да възбуждаш. Дори насън сърцето ти тупти и нежност в тялото нахлува. Съвкупност сме от тленност и мечти и щом ни има, чудо съществува!" Екатерина Гаджева Екатерина Гаджева е родена в Белоградчик, града на скалите, но живее в Смолян. Семейна е, майка на две прекрасни дъщери - с имена на стихове. По образование, професия и призвание е еколог. Заема отговорни ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
