"Утре рано аз имам дуел, ще изпискат две сребърни шпаги. Неизгодно е да съм смел, изгодно е да избягам... Аз ще бъда убит войник, вече хапвам последната хапка, а животът е жалък вик, панталони и шапка." Румен Денев ... |
|
Материали от международната конференция, проведена в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (4 - 6 април 2005), посветена на двестагодишнината от Рождението на Ханс Кристиан Андерсен . ... |
|
Ектор Данте Чинкота започва литературната си кариера през 1965 г. с публикуването на "Ода за Рио де ла Плата в нейния най-сух ден". Като автор на над четирийсет стихосбирки и литературоведски изследвания, той е изнасял лекции в десетки държави. Индивидуалистичните философски възгледи, елегичният стил и неокласическите му похвати спомагат да се открои като независим творец с полнозвучен глас, който стои в страни от тенденциите и увлеченията на времето и който въпреки това съумява да наложи своите идеи. Оригиналността му ярко личи дори в традиционната форма сонета. През 1993 г. бива удостоен с Национална награда ... |
|
Георги Борисов - това е класичност в образната система, съвършен ритъм в звученето, стихосложение, наситено с неочаквани метафори и рими, на които могат да завидят версификатори със самочувствието на първомайстори. Той е сред малцината български поети, чиято образна система позволява да се разгърнат метафори, разширяващи обема си и пространствено, и в дълбочина. Но винаги в класическата метричност. Георги Борисов издава настоящия том избрани стихове под многозначителното заглавие "Излизане от съня". Кой поетически аргумент е натежал в подбора му от ярки, многопосочни послания в полза на заглавието-казус - ... |
|
Книгата на Роман Кисьов Светът на думите включва 61 избрани и нови стихотворения, придружени от 13 негови авторски черно-бели фотографии, които чудесно допълват стиховете. Броят на стихотворенията не е случаен, тъй като книгата излиза в юбилейна за поета година, малко след като навършва 60 и навлиза в своята 61 година. Авторът е подбрал емблематични за поезията му стихотворения от предходни стихосбирки, както и най-доброто от новите му поетически текстове, писани през последните години. Книгата е разделена на четири цикъла и композиционно е замислена като съвсем нова, цялостна книга, така че и старите творби сега звучат ... |
|
"Късен дебют" на някои може да прозвучи като оксиморон. Но... творецът излиза на показ, когато е готов за това, независимо от време, събития или житейски обстоятелства. Късен или ранен е дебютът на кокичето? Или на листопада? На слънцето и на луната? Зависи от гледната точка, но най-вече от смисъла и съдържанието. Вера Костадинова прави своеобразен реверанс пред своите читатели със стихосбирката си "Ако аз те поканя на танц". Стихосбирка с изстрадани стихотворения. Първият бал, в който кани на танц живота, любовта, болката. Просто се доверете на нейните стъпки, стихотворни и животворни - лесно е да ... |
|
"Миле Стоич е едновременно хърватски и босненско-херцеговински, а като поет на нашия красив, с много имена език, той със сигурност е южнославянски писател. Но според ясния печат на самота, песимизъм, меланхолия и носталгия, според ерудицията и езиковото майсторство, според читателския и писателския опит и накрая, според изгнаническата си участ, несъмнено средноевропейски писател." Валериян Жуйо "Миле Стоич е поет, който непрекъснато се опитва да каже на света истината, да я разкрие, да я спаси и хармонизира, но също така и поет, който дълбоко осъзнава безсмислието на това усилие, защото пътят към крайната ... |
|
"Езикът на птиците" е книга, написана в стила, който авторката утвърждава досега с всичките си книги, а те не са малко. И тук стихотворенията са отправни точки към смислови заключения, въпреки това книгата притежава силен емоционален заряд. И в тази книга стиховете са без заглавия - подредени така, те следват определена логика. Най-общо, според авторката, може да се каже така: в "Езикът на птиците" една малка частица от безкрайния живот е укротена в написаното слово. Милка Стоянова е родена и живее в гр. Бургас. Автор е на 16 книги с поезия, повестта "Лозница" и пътеписа "Молдова - с ... |
|
Някъде в Южна Америка... Дали наистина това е Той? В забутано село някъде в Южна Америка са се заселили немски емигранти. Те живеят изолирано, като се изключат посещенията на малкия Сантяго, който слугува на възрастния и болнав господин Ханс. Двамата се сприятеляват и момчето попива от знанията на безпомощния и никому ненужен старец. И докато селото е разтърсвано от насилствените вземания на властта в страната (хунта, тоталитаризъм), в болното съзнание на стареца, криещ истинската си самоличност, вилнеят спомени от миналото му - като унизено, тормозено и потискано дете, нереализирал се художник, диктатор психопат, ... |
|
"Биография на бездната e книга на преосмисляне на ценностите чрез дисекция на корена, родовата памет, детството и двете му лица, травмите, самотата и нейния стоицизъм. Тук болката е празник, границите убиват, а войната е нематериално наследство." Аксиния Михайлова "Книга за неутешимостта на съвременния човек, за неговата ранимост и ступор пред грубостта и равнодушието на света, в който живеем, за пътя, който се превръща в лутане, за ранимостта да си различен." Силвия Чолева "В тази поезия забравата е родител, сред поляни от панелни блокове, под стерилното небе. Докато тишината заеква, ... |
|
Богдана Екимова Зидарова, българска писателка и преводачка, е родена в Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1947) и немска филология в СУ "Климент Охридски" (1952). От 1965 до 1971 година работи в редакцията за преводна литература като редактор в издателство "Народна младеж", от 1971 до 1975 г. - в детско-юношеската редакция на същото издателство, а от 1975 г. до пенсионирането си през 1990 г. е редактор в международния отдел на в. "Литературен фронт". Печата стихове от 1958 г. в сп. "Септември". Пише за възрастни и деца. Автор на стихове и проза за деца и юноши. Била ... |
|
В стихосбирката си Свидетел на безименност Ия Кива пренася читателя на бойното поле на живота. Украинската поетеса представя сурова и безкомпромисна картина на войната не толкова в качеството на репортаж, колкото като борба за идентичност и оцеляване. Човекът заема централно място в разрушителната вихрушка от събития в опит да събере останките на предишното. Тук войната не е възхвалявана, а е представена като ситуация без изход и вътрешно състояние. В тематичния пъзел на книгата Ия Кива вплита психическите травми на непоносимото военно време, не спестява нищо от насилието и страданието на човека. Не пропуска и болката по ... |