В настоящия си труд - По някои проблеми на психологията, педагогиката, логиката, философията, субективността, обективността, културата и мъдростта в правото, авторът не само изяснява в теоретичен план редица възлови проблеми на философията, психологията, етиката, социологията и педагогиката в правото, но уточнява някои от най-често използваните понятия и категории в тези дисциплини, като с това способства да се завиши ефективността на юридическата дейност и нейният хуманизъм. За написването на книгата е използвал богат теоретичен и приложен материал. Разработва и проблема за личността изобщо и по-специално за личността в ... |
|
|
Критика, спомени, публицистика ... Тази книга беше диктувана от времето. По нея лесно могат да се разчитат нервните импулси на нашия преход. Всеки вик е предизвикан от нещо, което ставаше в българския духовен живот, в съдбата на родната литература. Опитах се да погледна към посоките, по които тръгнаха водещите литературни жанрове през това преходно време и да разбера до колко и как се отрази върху техния път и развитие промяната. Много горест и тъга има в тези мои размисли. Навярно не винаги съм бил прав, не винаги съм стигнал до дълбочината на явленията, но тревогата ми е била искрена. За жалост редица предусещания, ... |
|
|
Поезия, проза, критика. ... Книга с произведения от и за Йордан Кръчмаров - незабравеният поет на Добруджа, послучай 70 години от рождението му. "...Колкото повече липсва живият автор, толкова повече стихотворенията говорят или не говорят. Не бранени от живия човек, не защитавани от користни сделки на литературни моди и временни нужди, захвърлили шлагера като ненужна възможност, творбите сам-сами си пробиват път през времето, предлагайки единствено самотата си. В тази романтична закономерност случайността е изключена. В нея властват неумолимите закони на смисъла, индивидуалността, верността към себе си ... ... |
|
|
Публицистика. Критика. Интервюта. ... Книгата съдържа 40 статии, публикувани в българския периодичен печат, които са разделени в три цикъла: "Камбаните бият тревога", "Време е да се пробудим" и "Християнството - понятие за човещина". Драгомир Шопов е роден на 13 август 1938 г. в София. Завършил е българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като завеждащ отдел "Поезия" в Главна редакция "Литература и изкуство" на "Българското национално радио" и като зам. главен и главен редактор на вестник "Земеделско знаме". Бил е народен ... |
|
|
Отец Яцек Салий, доминиканец, професор, е ръководител на Катедрата по догматична теология в Университета „Кардинал Стефан Вишински“ във Варшава. Той е един от най-известните познавачи на християнското Средновековие и преводач на Църковните отци, учители и писатели. Отец Салий е вече познат на българските читатели от книгата “Божиите заповеди” като един чувствителен и отзивчив спътник на съвременния човек по пътя за Емаус (Лук. 24:13-35). В книгата отец Салий “задава на св. Августин” основни за християнската вяра въпроси. Отговаря им чрез кратки, но красноречиви откъси от произведенията на великия християнски богослов, ... |
|
|
В днешно време телевизионните програми, каквато е тезата в тази книга, изграждат социокултурни модели на поведение, създават примери за подражателство, налагат гледни точки и тон на дебати по всички актуални проблеми на обществото и държавата. Телевизията променя нагласи, формира възгледи, създава дневен ред на обществото. Досега не е анализиран проблемът, че нашите ценности са оставени на стихията на комерсиалните интереси. Тезата на автора е, че ниското образователно ниво на народа детерминира ниското качество на телевизионните програми. Търговското начало в телевизията, изразено в битка за аудитория, води до все по- ... |
|
|
Дискурсът за Божествените енергии. Volumen III. Studia patristica et byzantina sardicensia. ... Настоящата книга разглежда централната тема на византийското богословие през XIV в. – учението за Божествените енергии, което получава завършеност в хода на паламитските спорове и заема централно място в учението на Православната църква. Въз основа на открити от автора документи се доказва, че тези спорове оставят следа и в България. Изказва се хипотеза за църковнополитическия контекст на отражението им у нас. Изследването засяга също рецепцията на томистките текстове във Византия през XIV в. и последвалата реакция на ... |
|
|
„Книгата е последна от поредицата "Лудият и неговият подгласник". С нея привършва по-специалния ми интерес към политиката. Този интерес бе провокиран повече от политическата лудост, отколкото от политическия разум. Така е, защото политическият разум е колкото разумен, толкова и налуден. А той е налуден, защото е харизматичен! В текста съм включил осем лекции от два спецкурса: "Харизматичното лидерство" и "Престъпната харизма". Така се случиха нещата, че отпечатването му ще изпревари във времето появата на две други мои работи, които трябваше да го предшестват. С това се извинявам за някои ... |
|
|
Етюди и критики ... "Така структурирана, книгата "Накърнимото" издава собствените ми авторски претенции към българската и преводната художествена литература и хуманитаристика, публикувана у нас през последното десетилетие на XX век, както и някои хаотични наблюдения върху "това наоколо" през наблюдавания период, пряко или косвено свързано с обекта на литературата. Текстовете са подбрани на принципа на представителната извадка - есета и литературна критика, по-голяма част от които излизали на страниците на специализирания литературен печат през периода." ... |
|
|
Публицистика. Есеистика. Критика. Разговори. ... "Живеем в това общество и сме свидетели на този чудовищен процес на раздробяването му. За съжаление той не е абстрактен, а реално-унищожителен, който срина из основи всичко, съградено с труд, пот и всеотдайност от поколения - мечтатели и родинолюбци. Да, тридесет години вече това общество се гърчи, агонизира, смалява се като тежко заболяло от неизлечим рак. Защо ли? Защото е погрешна диагнозата, вместо да се приложи животоспасяваща операция, болестта се залъгва с елементарни медикаменти. Няма лъжа, има истина и тя е, че обществото ни върви към гибелен край и се прави ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
Криза на идентичностите и социална критика. ... Тази книга е посветена на разломите на епохата - размествания на социалните пластове, отслабване на социалните връзки, растяща социална фрагментация през последните няколко десетилетия, които, разкъсвайки бентовете на утвърдените идеологически, политически и социални категоризации, предизвикват дълбока криза на колективните идентичности. Разломите на епохата обхващат и социалната критика, която, макар и призвана да задава посоките на социалната промяна, се оказва в плен на своите остарели интелектуални инструменти и следователно неспособна да разбира днешната историческа ... |
