Настоящата книга е стихосбирка, но всъщност тя е историята на една любов, преминала през романтизма на идеала, през колебанията на разума, през съмнения, възторзи, надежди и мечти. Ако и днес, във времената на краен либерализъм и егоизъм, все още съществува "истинската, вярна, вечна любов", любовта, представена тук, несъмнено е такава. Книгата е озаглавена "Анна", защото е вдъхновена от Анна и е посветена на нея. Коя е Анна? Анна е класическата жена, а в действителност тя е възвишена Муза, единствена любов, сърце, и неведома съдба. ... |
|
|
"В очакването да се случат чудеса забравяме, че чудото сме ние. И фактът, че ни има на света, във тайната на сътворението се крие. Да бъдеш на земята точно тук и всяка сутрин ти да се събуждаш. С присъствието си да радваш друг, желания и мисли да възбуждаш. Дори насън сърцето ти тупти и нежност в тялото нахлува. Съвкупност сме от тленност и мечти и щом ни има, чудо съществува!" Екатерина Гаджева Екатерина Гаджева е родена в Белоградчик, града на скалите, но живее в Смолян. Семейна е, майка на две прекрасни дъщери - с имена на стихове. По образование, професия и призвание е еколог. Заема отговорни ... |
|
|
С картини на Владимир Пенев."Пропита от духа на орфизма е стихосбирката на Иван Гранитски . Тя цялата е изградена върху противоположности, които, в крайна сметка, преминават една в друга. Ние стоим пред бездни от противоречия и наш е изборът да изберем едно или друго, да тръгнем по един или друг път. Дотук е свободата - да направиш своя избор. Отражението се свързва преди всичко с миторитуалната функция на огледалото." Иван Маразов ... |
|
|
Стихосбирката "Личен архив" е първата стихосбирка на поетесата Мария Лалева . Редакторът Маргарита Петкова подбира творби от над двеста стихотворения, писани повече от десет години. Включените стихове представят Лалева най-ярко от гледна точка на емоционалност и честен маниер на писане на поезия. Характерните за нея къси стихове със запомнящ се финал се налагат като запазена марка още с първата ѝ книга. Лириката ѝ засяга темите за любовта, прошката и самотата. За ценителите на римуваните словесни форми стиховете в "Личен архив" са едно чудесно предизвикателство и допир с един експресивен ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
"Силно и остро писане, което не се страхува да влиза рязко в личното, да работи с тъгата и меланхолията, като запазва своя нерв и тяга за излизане отвъд установеното. Писане, което познава добре големите образци и с таланта си успява да ги подчини на своя личен и разпознаваем почерк." Георги Господинов "Вярвам, че Виктор Пасков ще ни разбере, ще се съгласи с намеренията ни - да отворим вратата на поезията му към хората. Да направим личното всеобщо, каквато е задачата на добрата литература. А ако цар Виктор се захване да спори, както обича, си представям, че бих го контрирал с любим цитат: свещено, ... |
|
|
"Мислейки за Ботев ние мислим за националната си гордост и чест. Ние си припомняме онази величествена историческа метафора на седмичното духовно бдение на Левски и Ботев в една мразовита воденица отвъд Дунава. Ние сякаш чуваме гласовете на двамата апостоли на българската революция. И разбираме защо народът така тачи тези истински национални икони. Защото във тях и чрез тях българският народ постоянно се самоосъзнава като достойна и свободолюбива нация, постоянно се самоочиства от метастазите на жилавата дядовъльовщина и хаджииванчопенчовщина. И защо най-сетне така галванизира своята кръв със светлината на ... |
|
|
"Ноември" е второ издание на дебютната стихосбирка на Спас Димитров, по-известен като DимитроV. Защо "Ноември"? Това е период в живота на автора, когато всичко се променя, разпада, а след това нарежда постепенно. Това не е книга за любов и раздяла, а по-скоро за причините за тях. Стихосбирката изрисува кривата на живота, а именно възход и падение. Стои между отчаянието и успеха, между мрака на днешния и надеждата на утрешния ден, а из всичките ѝ разпилени страници всеки намира това, от което се нуждае - лек за болката или причината за нея."През ноември срещнах любовта, любим месец... любим ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Пейо К. Яворов е най-големият и значим в творчески смисъл в четворката от "Мисъл", макар да няма стремеж към водачество. Той е най-откроеният, най-автентичният, най-големият и силен талант от четиримата. Яворов е най-влиятелният български поет от началото на ХХ век, основната ярка фигура, оказала решително въздействие и влияние върху развитието на националната ни литература. Това влияние отеква и до днес. Според забележителната мисъл на литературния критик Васил Пундев за ... |
|
|
Пътуване до мама И когато животът озъбен над мен се намръщи, и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма, аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи с девет цветни лехи и усмивката топла на мама. Мама прави юфка. И разстила корите на двора върху чисто платно, от брашно и любов натежало... И присядат смирено край нея животни и ххора, всеки стиснал във скута си своята купичка бяла. Тя разсипва наред. Дава толкова, колкото има. Не оставя за себе си даже строшена коричка. И със своята обич и своята сила за трима до небето израства. И всъщност е майка на всички. Някой ден ще се спра, ще разстеля корите по ... |
|
|
"Каквото имах - на забравата го казах." Йордан Велчев Йордан Николов Велчев е роден на 03.04.1949 г. в Пловдив. Завършва Политехническа гимназия П. К. Яворов в Пловдив (1967) и Великотърновския университет Св. Св. Кирил и Методий, специалност История (1974) . Започва работа през 1978 г. като историк в Окръжен държавен архив - Пловдив. От 1992 до 1994 г. е гл. худ. ръководител на Регионалния телевизионен център в Пловдив, след което две години е редактор на сп. Военноисторически сборник при Военно издателство - София. Пише поезия, проза и есеистика. Автор е на изследвания върху взаимоотношенията на ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
