Хроника на един живот с най-големите имена от киното и театъра в България. Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Гинка Станчева, Катя Паскалева, Коста Цонев, Любомир Димитров, Невена Коканова, Стоянка Мутафова и още... ... След 60 години на сцената и над 100 роли в киното, в театъра и в телевизията Емилия Радева подрежда пъзела от срещите, белязали пътя ѝ нагоре. Ще си я представите как учи Коста Цонев на ръченица, как се смее на шегите на Наум Шопов, как опитва да помогне на Катя Паскалева, как споделя някои от най-тежките мигове в живота си със Стоянка Мутафова... "Ние, артистите" е книга за ... |
|
"Доскоро световната музикална критика наричаше България "Страната на басите", цитирайки имената на Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Но басите далеч не изчерпват оперната ни слава. Много български певици са прославяли и прославят страната ни. Особена заслуга в това отношение имат нашите сопрани. Христина Морфова и до днес е наричана "Българският славей". Люба Велич е прославена като "Саломе на Саломеите". Райна Кабаиванска е или "най-бележитата изпълнителка на Тоска", или "преродената Елеонора Дузе". Гена Димитрова и през ХХІ век е недостижима като ... |
|
Книгата, по която Холивуд засне хитовия филм: "Часът на героите". Историята на най-героичната спасителна операция на бреговата охрана на САЩ. ... През зимата на 1952 г. Нова Англия е връхлетяна от най-яростната североизточна буря досега. Тъй както на сушата времето предизвиква опустошения, така и замръзналият Атлантик, брулен от вихъра, се превръща в опасна зона, подготвяйки сцената за една от най-героичните спасителни операции в историята. В ранните часове на понеделник, 18 февруари, докато бурята бушува, два петролни танкера, "Пенделтън" и "Форт Мърсър" се оказват със сходна ужасяваща ... |
|
Мемоари. Съставител: Валентина Радинска . ... "Аз не съм била студентка на Крикор Азарян . Но бях негова ученичка. Той беше моят Учител по Живот. Водеше ме през лабиринтите му и през трънливите му пътеки с лекотата и мъдростта на магьосник, който притежава вълшебна пръчица. А той имаше такава пръчица - това беше неговото сърце: най-доброто, най-щедрото и най-голямото сърце на света. Повече от всичко бих искала да посрещнем този негов 80-годишен юбилей заедно. Но съдбата реши друго. Господ го назначи в Небесния театър. Чрез този сборник, посветен на паметта на Азарян - Режисьора, и Азарян - Учителя, Коко по някакъв ... |
|
"Актьорите по природа са избухливи - алхимични създания, съставени от възпламенителни елементи: емоция, его и завист. Ако ги нагрееш и смесиш, понякога получаваш злато. А друг път бедствие." Оливър Маркс е излежал десетгодишната си присъда за убийство, което може, а може и да не е извършил. Детектив Колбърн, човекът, който го е вкарал зад решетките, се среща с него извън затвора, за да научи най-после истината за драматичните събития, разиграли се преди едно десетилетие. Тогава Оливър заедно с още шестима свои колеги е студент последна година по актьорско майсторство в престижната академия Делъкър. Освен ... |
|
Два въпроса ще възникнат у мнозина от почитателите на оперното изкуство, когато вземат в ръцете си тази книга, представяща великите български баси на ХХ век. Първият - Защо добавям Никола Гюзелев към "безспорните" имена на Борис Христов и Николай Гяуров? Вторият - Кое ми дава право да ги наричам "велики", отделяйки ги сред други забележителни баси от целия ХХ век. Легендата Фьодор Шаляпин си остава пример за сравнение, подражание, преклонение... Защо тримата? Нека моята позиция защитят световните медии... "България не се задоволява с Борис Христов и Николай Гяуров – най-прочутите баси на нашата ... |
|
Марин Бончев е първият контратенор в България, направил национална и международна кариера. Той е учил пеене при професор Елена Ангелова - Орукин в БДК (сега Държавна музикална академия) и е завършил зооинженерство във Висшия селскостопански институт - София. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия... Като музикален журналист има над 3000 публикации в ежедневния и периодичен печат. Автор е над тридесет филма за бележити музиканти в Българската национална телевизия. Работил е като музикален редактор в телевизионното предаване "Всяка неделя". Има написани множество книги, сред които: " ... |
|
Второ, допълнено издание. ... Няма друг режисьор в българския театър, като Крикор Азарян, който става светец в сърцата на учениците си и на актьорите, с които репетира спектаклите си. Като вълшебство в действие е, че на всеки 15 март, рождената дата на Азарян, учениците му се събират на сцената на театъра в НДК, наречен на неговото име. Забележително, грандиозно е това възкресение на Коко Азарян. То е причината за появата на това второ допълнено издание. Тук наред с тълкуването на неговите спектакли, се представят интимните спомени и размисли на режисьора за събития и срещи, моделирали отношението му към света и другите. ... |
|
Втората книга от поредицата "Просто любов" на Джесика Парк . ... Семейният дом на Мат Уоткинс е обитаван от призраци - тези на трагично починалия му по-голям брат, на вечно липсващите му родители и изгубената усмивка на сестра му Селест. Със сърцето на Фин сякаш спира и животът на брат му, превръщайки го от тийнейджър в Атлас, крепящ света на семейството. Центробежната сила на въртележката от постоянни съмнения и безсънни нощи, прекарани в търсене на правилни отговори, заплашва да прекърши Мат, докато в живота на семейството не се появява харизматичната Джули. Свободолюбива и забавна, тя успява да донесе ... |
|
"Като единствено справедливо средство на творчество върху сцената Гьоте открива и прокламира само: способността на актьора да преобразява себе си; (а не да играе себе си). Това значи: актьорът, който иска да твори изкуство, трябва: не да влее себе си в ролята, а обратно - да влее ролята в себе си. Тогава той няма да играе себе си на сцената, а - ролята. Само тогава актьорът ще може, наистина, да обработи, да изработи художествено ролята си. Само тогава актьорът ще може да се откъсне от онази рутинарна натуралистическа примитивност на творчество, свойствена на стария театър, и да напъти своето творчество към един ... |
|
В библиотеката на Сергей Айзенщайн на лавицата една до друга са две книги: "Библията" и "Системата на Станиславски". С този символичен жест големият режисьор искал да подскаже несъмнения факт: системата е истинска библия за всеки, който се занимава със сценичното изкуство. "Работата на актьора - том 2" представя последния, заключителен етап на системата. След като е създал техника за подготовка на актьора, чиято същност е "подсъзнателно творчество с помощта на създателна артистична психотехника", Станиславски разработва и следващия етап: конкретната работа на актьора с ролята. ... |
|
"За първи път видях Анжела Пенчева на сцената в един спектакъл на групата за Алтернативен театър. Тя седеше в инвалидна количка и държеше в ръце една многоцветна птица. Птицата следваше движенията на ръцете и тялото на Анжела. Многоцветната птица-кукла извършваше невероятен танц, съдържащ ауфтактове, паузи и устремен тремор. Не можех да гледам нищо друго на сцената, освен това пламтящо кълбо от цвят, линии и неравномерно прекъсвани движения. Ако някой е виждал жар-птица, сигурно е изглеждала така. Сега тя беше в ръцете на Анжела. По-късно, когато вече я познавах, непрекъснато търсех някой, който да ми "превежда& ... |