"Един от белезите на мащабната дарба е това, че когато попаднеш при картините ѝ, при музиката ѝ, при диханието на страниците ѝ, оставаш стреснат, трогнат, покорен, оставаш завинаги в щастлив плен на тази дарба. Била тя от близо или от далече. Духът ти рее и странства в нейните пространства и ти си честит, че без да си там, си там. При светли идеи, при незабравими образи, при зашеметяващи вълнения. Колко светлина у Пушкин , колко трагика у Есенин и Канети , колко невероятни вероятности у Шагал, какво искрящо просторечие, каква печал и каква радост у Твардовски, каква мила тъга у Светлов... И у ... |
|
"Навремето, когато около 25-годишни ни приемаха в Съюза на българските писатели с първи ръкописи и първи книжки, почнахме да се срещаме със старите писатели, с батковците в литературата, с познатите и непознатите ни връстници и Камен Калчев ни казваше: - И знайте, че така ще мине животът ви - сред тези хора, при техните книги, при техните съдби. Имахме респект, почит, уважение към всяко талантливо творчество. Шанс бе за нас да срещаме и сваляме шапка на Елин Пелин , на Людмил Стоянов, на Дора Габе , да се докосваме, да общуваме дори с Николай Лилиев, с Панчо Владигеров, с Илия Бешков , да гледаме на отсрещния ... |
|
След вълнуващо пътешествие във времето в "Нощна сянка", втората книга от вълшебната поредица на Дебора Харкнес , вещицата историк Даяна Бишъп и вампирът учен Матю Клермон се връщат в настоящето, за да се изправят пред нови кризи и стари врагове. В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от "Аз, вещицата" - с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и ... |
|
Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг. ... |
|
Петя Хантова е родена през 1971 г. в Петрич. Възпитаник е на Езикова гимназия "Акад. Людмил Стоянов" - Благоевград и ЮЗУ "Неофит Рилски". От 1998 г. е член на Адвокатска колегия - Благоевград и адвокат в Петрич. Носител е на Голямата награда "Романьола Мирославова" в Международния конкурс за поезия "Лирични гласове" (София, 2018)."Понеже Животът ме блъска с награди и се мъчи духа ми да разпилее, ще му кажа, че вече всичко ми даде и тепърва... ще го живея." *** "Не намерих удобен подслон. Не успях да надвика словата, но от тях съградих ти дом - приютих там и вика, и ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
Васил Д. Стоянов е автор на значителен брой публикации в чешкия, немския и в българския периодичен печат до Освобождението. Той продължава да сътрудничи на български списания и вестници и преди всичко на "Периодическо списание" до последните дни на живота си. Книжовното му наследство и досега е неизвестно не само на по-широк кръг читатели, но и на голям брой специалисти. Изданието е резултат от дългогодишните проучвания на съставителите в чешкия, немския и българския периодичен печат, на запазените материали от документацията, свързана с историята на Българското книжовно дружество и на личния архив на В. Д. ... |
|
"Това, което придава особена увлекателност на пътеписните бележки на Иван Вазов , е постоянното редуване на описателни и разказвателни моменти, смяната на пейзажи със събития, преминаването от света на природата към света на човека. Нишката на пътуването е композиционната линия, по която се нареждат всички моменти на произведението. На първо място са, разбира се, живописните картини от природата - най-вече планинските места: върхове, долини, устиета, гори реки. Изгледите, които се разкриват при изкачването на Мусала, Белмекен, Юмрукчал (сега Ботев връх) и други върхове на Рила, Родопите, Стара планинаа, Витоша, ... |
|
Предизвикателствата пред стария континент през погледа на български дипломати. ... Твърди се, че дипломацията е изкуство - на възможното. Но тя е преди всичко алтернатива - на войната. И днес, когато войната се завърна в Европа не просто като факт, а като начин на мислене и легитимно средство за решаване на спорове, а понятието "мир" изчезна от международната лексика, дипломацията е не само инструмент за трасиране на бъдещето, но и за спасяване на човешки животи. Поглед в дълбочината на процесите и проблемите, под повърхността на общоизвестното и отвъд тривиалното, анализ на движещите сили и тенденциите в ... |
|
Глобалният политически лабиринт през погледа на български дипломати. ... Казват, че дипломацията е изкуство, но анализът и умението да посочваш решения и изход от сложни международни проблеми изисква най-малкото здрав разум и следване на националния интерес. Ако политиците се вслушваха в препоръките на дипломатите от кариерата, а не оставяха нерешени стратегически въпроси, имитирайки дейност, докато всъщност преследват тяснопартийни интереси, щеше да има някаква вероятност да са по-успешни поне на международното поле. Ще намерите отговорите на много въпроси, породени от сложните процеси на трансформация на света, която ... |
|
"Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов - "Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя. Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и исторически проучвания, "Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на нашата душевност, за дълбоко вкоренените, същности черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за ... |
|
Статии. Спомени. Писма (1869 - 1900) ... Варненски и Преславски митрополит Симеон (1840 – 1937 г.) е деец на Българското възраждане и на църковнонационалната борба, най-младият митрополит на Българската екзархия, станал такъв едва на 32 години и управлявал епархията си в продължение на 65 години – безпрецедентен случай в православния свят. След Освобождението е един от „строителите на съвременна България”, държавен и просветен деец, председател на III ОНС (1882 – 1883 г.); публицист, учен-елинист, преводач, редовен (1884 г.) и почетен член на БАН (1923 г.). По многообразните си дарования, дела и заслуги, по мащаба на ... |