"Животът е пътуване към Първоизточника. Това е универсална истина на индивидуалното самопостигане. Пътят е един, но предизвикателствата по него - различни. Всички хора притежаваме едно общо качество - създадени сме по Единия образ и подобие, което е привилегия, но и отговорност да бъдем генератор и проводник на творящата жизнена енергия. Тази книга съдържа стихове, които внушават тишина, но и такива, които нарушават тишината. С тях се обръщам към Създателя, към Човека, към Природата, към Родината, към Твореца и към Творението, към Битието и към Вечността. Към Себе си. Към цялото, от което всички сме част. Към Вас.& ... |
|
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
|
"Yxae на розови чувства гласът ѝ е сладък копнеж, с очите сърцето прегръща, туптящо за нея във мен. вота във вените влива на мислите дава стремеж, живее във белия замък, във белия замък от скреж." Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет Свети Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
|
Стиховете в книгата Украински щит на Димитър Христов са категоричен и тревожен зов против бруталната руска агресия срещу Украйна и срещу стремежа на човечеството да спаси мира в XXI век. Поетът е солидарен с жертвоготовните и достойни украински защитници на своята родна земя, защото те отстояват изконни човешки права и свободи. Поетът е съпричастен със съдбата на милионите украински бежанци - жени и деца, които търсят убежище по-далече от смъртта и разрухата. И това е още един пример, че истинският творец не може да бъде равнодушен, не може да мълчи и да бездейства, когато загиват невинни хора. Когато човешката ... |
|
|
Тази поетична книга със съвсем нови работи на Илко Димитров ще ви изненада с няколко особени пробива. Състои се от три цикъла, в които се усеща несъмнено най-сериозното в писането му досега приближение на философски търсения и поетични състояния помежду им. Илко Димитров е автор на книгите: "Опит за определение" (стихове, 1989); "Приказки за Поп" (книга за деца, 1992); "Обратен водопад" (стихове, 1995); "Вселена по здрач" (стихове, 1998); "Паркът" (поема, 1999); "Трите кошници" (стихове, 2000); "Разчленяване" (поема, 2001); "Двамата съдружници& ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
Колко време отнема на сърцето да забрави невъзможната любов? Губиш се в света, в мислите и в страховете си, учейки се да си самодостатъчен. Само за да те открие правилният, който ще намести всичките ти разпилени парченца и ще те направи своя... до счупване. Една различна история в стихове за истинската любов, проправяща си път през бодлите на миналото и предпазните стени около сърцето. Красива вихрушка от чувства и думи, която няма да остави нито един почитател на поезията равнодушен."За всеки, който е губил, търсил и намирал отново. Тази книга е увеселително влакче, което минава през най-искрените места на сърцето ... |
|
|
Дните И така си минават дните, някой пада, друг полита, и никой не разбира. Е, да де - някои разбират, и разговарят по темата, поръчват си кафе за из път, обещават да продължат разговора, ще се чуят. Константин Трендафилов ... |
|
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
"Книгата на Валери Манолов е поема за раздялата като вечно възвръщаща се любов. Изключително сдържана и пестелива като емоция, тя изследва с възхитителна откровеност как в безпределния свят на самотата човек трябва да носи не тъгата и скръбта по отминалата любима, а цялата и ненакърнима идея за любовта. Поетическият език на Валери Манолов е чист, крехък, все по-рядко срещан в умозрителните упражнения из българската литературна нѝва." Александър Секулов "Силуети на раздялата е книга, написана сякаш на границата между съня и реалността. В онзи миг на пробуждането, в който очертанията на света са ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
