Съставители: Анна Топалджикова , Севдалин Начев и Ирена Христова. ... Проф. Васил Димитров е български актьор и педагог. Почетен професор на Нов Български университет . ... |
|
Извори за физическите науки в България през втората половина на ХХ в. ... Акад. Милко Борисов (1921 – 1998) е виден български физик, професор по физика на твърдото тяло, влиятелен член на Българската академия на науките, който полага основите на акустоелектрониката в България и обучава няколко поколения изследователи. Систематизираните научни резултати и спомените му за развитието на физическите науки у нас са подкрепени с извори, съдържащи оценките на акад. Георги Наджаков, акад. Христо Янков Христов, чл.-кор. Йордан Касабов и проф. Параскева Симова за половинвековната му научна дейност. Успешно са съчетани увлекателният ... |
|
Гласът на сърцето е петата поетична книга на Христина Въчева и втората, която излиза със знака на издателство gabriell-e-lit . Рецензенти на изданието са акад. Благовеста Касабова и Йордан Митев . В книгата са включени три графики на Камбер Камбер, като негова е и картината на корицата."В стихосбирката на поетесата Христина Въчева Гласът на сърцето, преобладават тихите, прозирни, изпълнени със звуци багри на Родопа планина, с изплуващите от здрача потайни шумове на залезите, с носталгия и съкровени чувства от детството, които сгряват сърцето и душата. Стихотворенията, включени в съдържанието, са пресечна точка ... |
|
В тази книга са включени пространни интервюта на изявени български творци от различни изкуства, правени за различни медии през последните 15 години. Всяко от интервютата само по себе си е интересно, но събрани в едно книжно тяло, те сякаш се зареждат допълнително с енергия и въздействието им многократно се увеличава. Теодора Станкова е родена на 6 май 1970 година. Завършва СУ Свети Климент Охридски, филолог и журналист по образование. Дълги години работи в различни печатни медии. Собственик и управител във фондация Софийските метафори. ... |
|
Съставители: Амелия Личева, Миглена Николчина, Миряна Янакиева. ... "С поредица от три национални конференции, проведени в три последователни години - Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа (Мирослав Янакиев, Никола Георгиев , Радосвет Коларов ) (2012), Просветителство срещу идеологема ( Цветан Стоянов , Атанас Натев, Димитър Аврамов ) (2013) и Наследството на лингвистиката в българската литературна теория (2014) - катедра Теория и история на литературата на СУ Св. Климент Охридски и Направлението по теория на литературата към Института за литература при БАН си поставиха за задача да ... |
|
В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие. Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен ... |
|
Книгата съдържа 55 разказа и 2 новели. ... Още в първите си книги от края на 80 -те и началото на 90 -те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха - и продължават да са - зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо ... |
|
Семейството и отношенията между поколенията са обект на изследване от множество научни дисциплини поради големия брой разностранни аспекти на тази основна единица на обществената система. Настоящият сборник е израз на усилията на Института за изследване на населението и човека при БАН да приложи интердисциплинарен подход за улавяне на цялостна картина и очертаване на съвременните тенденции в развитието на семейната институция у нас. В него са събрани и подредени по тематични направления докладите от проведената в София на 17 - 18 октомври 2012 г. научна конференция "Семейство и солидарност между поколенията". ... |
|
Сборник от конференция на факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски". ... |
|
Двуезично издание - на български и английски език. Съставители: Ноеми Стоичкова-Иванова , Надежда Стоянова , Владимир Игнатов . ... Сборникът е резултат от международната научна конференция Литературните поредици - конструиране и деконструиране на канона, проведена онлайн на 26 - 27 ноември 2020 г. Тя беше вторият форум, организиран по проекта Текстове от маргиналията: памет и употреби (започнал през 2019 г.) към Факултета по славянски филологии на Софийския университет Св. Климент Охридски. Именно тази конференция утвърди представата, че продуктивната в последните около три десетилетия тема за литературната периферия ... |
|
"Познавам Петър като изключително умен и търсещ човек. Фактът, че той поставя фокус върху успеха означава, че в неговия характер има искрена радост от постиженията на младите българи в страната и в чужбина. Тази книга обединява историите на хора, които гледат на бъдещето с надежда. Хора, които са готови да променят средата, в която всички живеем към по-добро. Във време на изпитания Петър и неговите герои ни казват: "Не се страхувайте от бъдещето, защото ние ще успеем!" Светослав Иванов - български журналист, репортер и водещ на предаването 120 минути по bTV ... |
|
"Социалната функция на изкуството е изчерпана в елитарните и консуматорски пози на креативния потребител, апотеозно честващ експертни статуси и високи морални позиции. Струва ни се, че съвременните автори, ако въобще има такива, изцяло са интернализирали дисциплиниращите дискурси на литературната, научната и политическата власт. Подобно на Фуко откриваме надежда в технологиите на себе си, фиксиращи обаче не дистанциите спрямо властовите центрове, но най-вече спрямо подмяната на екзистенциално-метафизичните търсения, на крайностите на човека, на граничните образи и езици с оправданията на техните тотални отсъствия в ... |