Списание Литературата

В книга 30 от списание Литературата темата на броя е Славистиката през третото хилядолетие.

Списанието е единствено по рода си в България, което по конкретен проблем и тема събира литературоведски, културологични и езиковедски текстове в едно общо поле. За разлика от останалите български списания, които публикуват текстове, които техните автори по принцип работят, тук водеща е тематичността и текстовете се пишат специално за конкретния брой. Акцентираме на амалгамата от посоки - литературни, езиковедски, културологични, защото така списанието очертава широкия профил на филологическото днес и съхранява този позагубен негов статус. Затова и можем да кажем, че за мащабите на България, където по принцип има много малко хуманитарни списания, то е уникално.

Предимство на изданието е и неговата съсредоточеност върху българския (регионален) принос в големите европейки и световни теми. Затова акцент в него винаги са родните гласове, които дават своите гледни точки по големите дебати. В последните броеве списанието е отворено и към съизмерване с хуманитарните търсения в балкански и централноевропейски и източноевропейски контекст. Желанието на екипа е постепенно то да се наложи като авторитет в Централна и Източна Европа, както и на Балканите.

Списанието се оформя и като център на българистиката, неслучайно в редакционният му съвет са привлечени едни от най-добрите българисти по света. Амбицията му е да бъде трибуна на всички тези българисти, както и на новите поколения техни студенти, за да прави видими не просто техните постиженията, но и да помага за оцеляването на българистиката по света.

Първият много важен дял на списанието е преводният. Той системно децентрира англоезичната традиция и заедно с нея представя френскоезичната, италианската, рускоезичната, немскоезичната, испаноезичната, португалоезичната, славянските и прочие. Може да се каже, че политика на списанието е свързана с утвърждаването на българската хуманитаристика като съотносима със световната.

Във втория дял е посветен на публикации на български автори, писани специално за конкретния брой. Особено отговорно задължение на редакционната колегия и нейна радост е да засилва сътрудничество с цялата национална академична общност, да установява контакти с други културни институции като библиотеки и музеи и да създава етос, гравитиращ към списанието. Тук като автори са привлечени и българисти от всички славянски, а и не само, държави, както и учени от други университети по света, които предлагат статиите си на английски, но отново по темата на книжката.

Списание Литературата дава поле и на актуални научноизследователски и образователни дебати, както и поддържа постоянна рубрика за нови книги. Така се стреми едновременно към своеобразна актуална приложимост на темите, но и към просветителство, насочено към студентската аудитория. Задача на списанието е да се отваря към по-широка заинтересована публика и да комуникира успешно с по-прагматично настроените нови поколения.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Антоанета Гранберг - Щрихи към славистиката в скандинавските страни и медиевистичната славистика в Университета в Гьотеборг, в Швеция
Благовест Златанов - Победените няма нужда да бъдат изучавани (Бележки върху процеси в германската славистика след падането на Берлинската стена)
Бисера Дакова - Предопределеният избор
Мая Падешка - Съвременно българско изкуство в лекторатите по български език, литература и култура
Светлана Василева-Карагьозова - Славистиката в Канзаския университет
Динлей Лиу - Обучението по български език и литература в Китай
Ивана Давитков, Валентина Седефчева - Академичната българистика в Сърбия - история, развитие и перспективи
Панайот Карагьозов - Летният семинар по български език и култура за чуждестранни българисти на шестдесет години
Хюсеин Мевсим - Многострадална Парашкева в дебрите на другостта
Camelia Dinu - Contemporary Bulgarian Poetry in Romania: A Case of Inter-Peripheral Literary Circulation
Полина Пенкова - Женскостта и майчинството в бившите социалистически страни: литературни и идеологически аспекти
Анна Собиеска - Червените Еви. Съветската еманципация на страниците на полската междувоенна преса (Встъпително проучване)
Маргрета Григорова - Полската Касандра. Профетизъм и катастрофизъм в междувоенната полска литература
Венеса Начева - (Пред)чувстващата полска периферия - между катастрофизма на група Волин и търсенията на постмодернистите
Ретроспективи

• Илонка Колева - Документалното наследство на акад. Пантелей Зарев - извор за епохата на социализма

Дебюти

• Владимир Илиев - Множествената интелигентност в романа Нощем с белите коне на Павел Вежинов
• Марчела Миронова - Употреби на митологичното в Пътуване по посока на сянката - демитологизация, или конструиране на ризоматичния свят на романа

Отзиви

• Камелия Спасова - Хетерогенността на световната литература по отношение на времето, пространството и езика
• Мартина Недялкова - Жизел Сапиро за преводите и международните литературни фестивали в епоха на културна глобализация и транснационален обмен
• Кристина Йорданова - Литературната история като апология на книгата и четенето
• Полина Пенкова - За сюжетите на историята на българската литература
• Мария Русева - Измислицата литература: призвание и предизвикателство
• Ноеми Стоичкова - Поетика на пътя - антропологически перспективи за модерната човешка идентичност
• Светла Черпокова - За превода и отвъд него

За авторите