Стиховете на Александър Стоянов (1970 - 2008), писани по кръчми и болници през 90-те, са може би най-близо до онова, което се нарича поезия на ъндърграунда. По една или друга причина в Пловдив като че ли липсва подобен тип писане или вероятно то е толкова скрито, че минават години, преди да се появи. Тези стихове са писани върху всичко друго, но не и на пишеща машина или компютър. По хвърчащи листчета, салфетки, случайни хартийки, попадащи също така случайно в ръцете на поета, както възникват и самите текстове. Рецитирани са пред приятели. Не са подготвяни за печат, далеч са от амбицията да влязат в книга. Те са оня ... |
|
Проклятие На смокинята зелените листа шумолят в библейската градина. Не напъпи тя през пролетта - ялова ще бъде таз година. И лозата, и маслината в отчаяние помахват с листи - вятърът откъм пустинята брули цветовете и ресите... Иисус прокле смокинята - в жалък скелет се превърна тя. От Христово време досега не щадят безплодните дървета - под студената им сянка тлее въгленът на нечия тъга... Цанко Серафимов ... |
|
Към науката На времето ти вярна дъщеря, все взираш се във всичко на света, сърцето на поета ти раздра, с крилете сиви на реалността; как, хищнице, да те обича той, щом към небето полета му смел да търси скъпоценности безкрай, обричаш на един и същ провал? От колесница ти свали Диана, напъти Хамадриада от гората, подслов да търси нейде зад океана, Найада грабна силом от водата, от Феите взе лес, от мен мечта - под тамаринд родена в пролетта. Едгар Алън По Американски писател, считан за първия автор, въвел разказа като литературна форма. Роден през 1809 г. в град Бостън, щат Масачусетс. Останал рано сирак, По е ... |
|
Отечествената поезия е немислима без имената на безкористните и самоотвержени свещенослужители в храма на родната поетическа традиция. Техният талант и постоянни усилия не само тласкат напред развитието на българското слово, но и определят спасително високото ниво на естетико-художествения хемоглобин на нацията. Найден Вълчев е едно от тези имена. Думите му светят. Чудесии До вчера гола бе гората, но вейна топлият южняк, реката чу, че птиче пее и млад април нетърпеливо развя зеления си флаг. Наднича слънцето и сварва във утринната ведрина прозрачна, още не успяла да се търкулне зад скалата до снощи златната луна. С ... |
|
Притчи и стихове."Разхождаме се с теб по тротоари, долавя се ухания на липов цвят. Очите ти блестят, сърцето пари, навсякъде се носи аромат! Смехът ти ведър лекичко бълбука и в този пъстър с есен свят от нейде шепнат ярки листопади. И прави ме смехът ти по-богат! Простъпвам, леко ѝ е на душата, красива е и светла есента. Не сещам даже с кръговрата, че зима след за света!" Ивайло Костов Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 град в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в Софийски университет ... |
|
След Откровение, Достойнство е втората поетична книга на Гинка Басарини. Това е поезия, която не се обяснява и не подлежи на пояснения или критически приумици. Тя се чете и се разбира само от този, който има усет към изящното слово, и то, когато е свързано със значимото, същественото и съкровеното в човешката душа. Нейният поетичен образен език е необикновен, неповторим, изпълнен с емоционална символика, което я извисява над всичко, което ни е познато. Това е нещо, което рядко се среща, но го има в поезията, например на една Емили Дикинсън . Езикът в непринуден и изразителен с дълбочината на един вътрешен диалог, а това ... |
|
Бог и Гог О, в мрак мъждукаше звезда, а името ѝ Винсънт бе ван Гог - блестяха от сълзите ѝ цветя, а в тях вселил се беше Бог?! Всуе! Кипеше ядно тъмнина, че силата ѝ древна се топи, че може утре светлина в сърцата хорски да искри?! И както разпнат беше Бог, наместо в мрак да е Пастир, така низвергнат бе и Гог, макар и слънце сред всемир!? Сияен, а невидим беше Гог, и нужно бе в отвъда да цари?! Неведом, но сияен беше Бог, а трябваше на кръста да гори!?... Георги Илиев ... |
|
Емил Верхарн израства сред просторите на Фландрия с нейното буйно пролетно цъфтене, с проливните дъждове и дебели снегове, с грубите делници на отрудените хора - и нищо чудно, че ранните му стихове са по-скоро картинни с тежката сочна четка на старите фламандски майстор, славословещи битието с грижите и простите човешки радости. И по-късно, когато се обръща към града, този истински октопод , който изсмуква силите на живота, Верхарн запазва свежестта на своите възприятия, мечтата си за един по-хармоничен свят. Наричат го поет на стихиите, на величественото и това иде от сътресенията и тътена на епохата, които неговото ... |
|
Копнеж, тревога и любов. ... Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и др.Той е познат и със своите книги за деца. Хумористичният му роман "Приключенията на Туфо Рижия пират" е преведен на руски, френски, немски, полски, украински и др. езици. Авторът е носител на много национални и международни награди за поезия и книги за деца. Звездна лотария И пак не спя в нощта на Персеидите. Звезди се ронят тихо над сънищата на града. Освен една, която за късмет избирам... Улучил съм! Стои си тя в небето! ... |
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
Иглика Пеева е журналист, член на Славянската артистична академия. Автор е на 14 пиеси за театър и на 13 книги: 9 стихосбирки, фентъзи роман, сборник драматургия и 2 ръководства по нумерология. Има награди за журналистика, драматургия и поезия. Нейни произведения са превеждани на английски, испански, немски, френски, румънски, унгарски, полски, сръбски, турски и руски. "Небесна магистрала" е 14-тата и книга. ... |
|
"Поетическото изкуство на Анте Поповски е памет, синоним на тайното, сакралното, трайното, просветленото, божественото и откровенческото. В него читателят открива сгъстени пластове време, в което митът е продължен във вечност... Поетическото писмо на този македонски Орфей гледа далече в миналото, но и напред в бъдещето. Неговата песен става свят храм, съграден от гъсти времеви блокове с цивилизационна опитност и синтез... Поезията на Анте Поповски задълбочено осмисля човешкия път през времето. Той е поет на откровения, провидения и съновидения, рядко култивиран интелектуален дух, който рафинира и синтезира опита на ... |