"Поетът Георги Константинов е емблематична фигура в онази емблематична и много плодотворна за българската поезия школа, чиито корени са в земното, обикновеното, пряко идващото от живота и в същото време, обобщението, квинтесенцията в тази поезия я извисяват високо в небесата на общочовешкото, разбираемото, преживяното и преживяваното от по-голямата част човешки същества, обитаващи този свят. Никак не е случайно, че тъкмо тези качества отдавна са превърнали Георги Константинов в един от любимите поети на нашето време, независимо от политическата ситуация и страстите на деня. Предложените от поета стихотворения в ... |
|
"Стоях между три високи дървета, кръстосал сянката си с най-близкото. Сред автомобили, мотори, скейтъри, велосипедисти, бързащи минувачи... Забравих къде отивам. И какво искам. Мълчах, останал без сили. Надявах се, че едва ли някой скоро ще разбере." Из книгата ... |
|
Настоящата антология редставя богата сбирка от българска хайку поезия. Жанр, в който в последно време творят все повече български поети. В изданието са включени произведения от: Александър Геров Аксиния Михайлова Ана Боянова Ани Александрова Антоанета Николова Атанас Звездинов Бела Пенчева Блага Димитрова Борис Ананиев Валентина Ангелова Велин Георгиев Виктория Кабаделова Генчо Витанов Георги Тодоров Гинка Билярска Даниела Симеоновска Данила Стоянова Дафина Кузманова Димитрина Ганчева Димитър Горсов Димитър Стефанов Драгомир Шопов Едвин Сугарев Екатерина Йосифова Екатерина ... |
|
"Поезията преди всичко е извисено състояние на духа и в същия смисъл спокойно мога да се доверя на досегашните поетически книги на поетесата, които съм чела: фините частици поезия в тях заслужават развълнуваното ми "Да" на читател." Керана Ангелова "Още в първото стихотворение, драги ми читателю, ще научиш какво крие поетесата в гардероба си: звезди и скелети. Ако си любопитен обаче до какво води умирането на цветята, какво ражда прегърнатото дърво, къде зимуват ангелите, на какво се смее вятърът, затворени ли сме, или не в клетките на живота и вселената на смъртта, какво е смъртта, за какво ... |
|
Пламен Григоров е автор на няколко книги със стихотворения: "Не късай мрака", "Адвента", "Небесен корен", "Омагьосано пладне", "Полудяло небе", "Подпис в небето" и "Душа на мисълта". Написал е стотици статии и десетки книги, между които: "До оня свят и обратно", "Българските спецсили", "Свръхчовекът от Подземната академия на КГБ", "Нибиру и психотронната война", "Командосите от СОБТ", "В огледалото на неведомото", "Ала и Вимпел - спецназът на ФСБ", "Подземните градове", & ... |
|
"Увеличение четиридесет" е книга-проект, изследване и разследване в дълбочината на нещата. Фотоувеличението, заявено като оптически инструмент на поезията, прониква през епидермалния слой на действителността, открива скрити родства, плаващи мисли, асоциативни пластове на знание. Дали в прецизната инвентаризация на чудото в ежедневните предмети, в описанието на духовната архитектура на един водопад или в интимната картография на един град, текстът търси, напипва и споделя метафизиката под повърхността, красивия ред на света по-дълбоко от погледа." Яна Букова ... |
|
Юлия Дивизиева е родена в Доспат. Живее в София. Завършила е библиография и кинопедагогика. Съучредител и председател на фондсация "Театър от деца за деца и възрастни" към театър "Сълза и смях". Председател на фондация "Дарба". Работила е в редакция и библиотека. Нейни текстове са помествани в електронни и печатни издания. "Празно, пусто, само вятър. И тъга? Самотата, мислите си вие, стъпва вътре? Не е това. Има тук едно момиче. И едно момче. А момчето, ах, момчето!" Из "Опияняващо" ... |
|
"Портокал на Нинко Кирилов е невъзможността да познаваш някого и желанието да го познаваш. Книга, която може би. Не е. Но е. Неудържим експеримент с граматиката и синтаксиса на съществуването, които се разпадат до един делириумен поток на мисълта. А езикът е рана, в която влизаме. И докато мисълта дриблира, напредвайки с топката на съюзите, свързващи неизказаното, тази игра на смисли с ефекта на домино, това налудничаво инвентаризиране на чувствата, това квантово трептене между състоянието ела и действието или, между първото аз и последното ние, се разкрива като това, което всъщност вселюбовна поема. Това е нещо ... |
|
"Вечночервено е летопис за крайната епоха на сърцето, доведено до своите предели, които то трябва да прекрачи, за да изпълни тялото на една остудяваща вселена. Книгата надгражда стилистично и езиково Съвсем друга история, разгръщайки мощта и тематиките си извън личността. С безстрашна болезненост Ева ни води до момента на някаква истина, за която може да се окаже, че не сме подготвени. Въпреки това нейното сияние във вечночервено ни привлича непоносимо." Георги Гаврилов Ева Гочева е родена в Бургас. Завършва руска филология в СУ Св. Климент Охридски . Нейни стихотворения са носители на награди и са ... |
|
Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина. Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на ... |
|
"Сърдечно" е последната издадена стихосбирка на Маргарет Атууд , която съдържа стихове, написани в периода от 2008 до 2019 година. Книгата отразява отминалото време и любовта към живота във всичките му форми и чудатости. В стихосбирката присъстват теми за загубата, неспирния ход на времето, природата и - зомбитата. Стиховете на Атууд са изключително важна част от съвременната световна поезия и в тях се отличава яркото ѝ слово, което се настанява уютно в сърцата на читателите, свива гнездо и отглежда птици. Маргарет Атууд е носител на множество награди. През 2020 година със "Сърдечно" печели ... |
|
"Силни, експресивни, разказващи, обичащи, такива са стиховете в тази книга. Израснали като дърво, с корен в сърцето и дали плодове, които имат вкус на любов. Крайъгълни камъни от един автопортрет, хронология на едно завръщане. А когато направиш избора да се завърнеш, да се върнеш назад във времето, ти не знаеш какво ще откриеш. И това е смелост. Ретроспекцията е динамичен портрет на себе си, разказ за растежа на сърцето, след който отново си цял. Създаден от обич и думи.Ю Ива Спиридонова, редактор "Книга, в която любовта бяга през сезоните, не вярва във възрастта, носи аромат на вода и цветя, приспива тишината, ... |