"Защо е толкова трудно да дадеш, а толкова лесно - да вземеш! С пълни шепи - ти гребеш и джобовете си пълниш, в стремежа си - напред вървиш, не искаш другите да видиш. За тях дори и не помисляш, ти едничко нещо да подадеш от ненужна вещ, да се отървеш - и това не искаш да дадеш! Но знай, каквото даваш - на себе си го даваш и каквото трябва - получаваш! Защото стореното - седемкратно ти се връща! Смисълът на живота не е в получаването, а в даването!" Свиленка Атанасова ... |
|
Една изповед, която някои биха нарекли, че е тип фентъзи роман, но за авторката е реално. Това е първата ѝ книга. Финансист по професия, успешен мениджър, който се отказва от всички постове и привилегии и поема по Пътя. Оттук нататък се случват поредица от събития, които тя споделя с читателя. На моменти разказът е като екшън. Създателят, Спасителят, Извисените учители и Архангелите, ангелите - всички те са герои в тази книга. Споделят се различни нейни духовни практики и медитации, както и темата за кристалите е застъпена. Като човек, който е бил в бизнес среди, една глава е посветена на въпросите на бизнеса при ... |
|
Млад мъж пристига да летува на море, но веднага бива въвлечен от случайността в поредица загадъчни събития покрай които завързва интересни познанства, справя се с всевъзможни проблеми и намира една нова и красива любов. Интригуващото действие е използвано от автора, за да постави и потърси решението на много въпроси, пораждани от ежедневието. А през погледа на ерудирания главен герой делничните събития изглеждат някак по-особено и различно..."Необикновена творба, караща ни да повярваме, че за щастие чудаците не са се свършили, че техният потенциал в всъщност богатството на нашата нация. Че ако всички гледаме така ... |
|
През 2012 един от най-ярките съвременни австрийски писатели Петер Хандке навършва 70 години. По този повод в книгата са представени неговите две най-нови пиеси. Макар че са различни по форма, между двете пиеси има нещо много общо, защото в техния център е гласът на жената. В центъра е жената с нейните вълнения от срещата й с мъжа. И няма значение кой е този мъж. Няма значение времето, когато се случва това. Няма значение и мястото. Важно е страстта, с която жената върви по своя път. ... |
|
Размисли по пътя за Сантяго де Компостела. ... Иван Драгоев е роден в София през 1971 г. Възпитаник е на НГДЕК “Св. Кирил Философ” и СУ “Св. Кл. Охридски”. Има магистърска степен по философия от Сорбоната и докторска степен по философия в България. В момента живее и работи във гр. Валенсия, Испания. "В този текст става дума само за две неща: за един човек и за един път. Човекът е, разбира се, авторът, а пътят има цел: той е ходът на едно популярно поклонническо пътуване. Фактически Иван Драгоев веднага превръща пътя не в движение нанякъде, а в срещи и случки, които биха могли да се схващат и като незначителни. При ... |
|
Романът на Патрик Зюскинд "Парфюмът" разказва историята на ужасяващото същество Жан-Батист Грьонуй, родено "на дъното", във Франция през XVІІІ век. Той израства без родители, мразен от хората и отритнат от съдбата. Грьонуй обаче има уникалната дарба да притежава невероятно фин нюх, с който усеща миризмите от километри. Мечтата му е да сътвори най-пленителния парфюм с аромата на извечната жена, създадена от Бог за любов и изкушение. Влюбва се, преследва и убива най-красивите жени, чиито ухания улавя, събирайки миризмите от мъртвите им тела. Убийствата му са само средство, за да извлече бленуваното ... |
|
Животът на Грег Хефли в основното училище не е кой знае колко вълнуващ. Затова, когато общината заплашва да затвори рушащата се сграда, той не се натъжава особено. Щом нашият герой осъзнава, че двамата с най-добрия му приятел Раули Джеферсън ще се озоват в напълно различни училища, запява друга песен. Ще успеят ли Грег и неговите съученици да спасят училището си от закриване? Или на дръндьото ще се наложи да отгърне съвсем нова страница? Книгата е част от поредицата Дневникът на един дръндьо на Джеф Кини . ... |
|
"Преди 13 години в Кипър на първи март (Баба Марта) отивам на работа с мартенички. Имах изпратени от България, а и в Лимасол има български магазин, където продават такива и жената, която ги продава, е много мила. Няма да казвам нищо, но едно ходене да поръчам една питка в български ресторант във Виена ме отказа да ходя в българските магазини тук. Не знам какво толкова направих, с какво ги обидих, че говорех на български ли, но минало-заминало и вече не ходя. Та, жената в Лимасол имаше мартенички през цялата година и си бяхме купили по още две. Шефът ми цял ден ме гледа някак любопитно. Не ме пита нищо. На другия ден ... |
|
"Христо Смирненски е анализиран и оценяван все в рамките на идеологията, която е изповядвал. Спорът е бил доколко той надмогва т. нар. пролетарска революция или влиянието на символизма. Според изхода на този спор се е стигало до извода, че Христо Смирненски е или затворен в рамките на един художествен метод, чиято основа е комунистическата идеология (социалистическия реализъм), или е напълно приобщен към цялостния литературен процес. И в двата случая обаче се накърнява стойността на неговото творчество и не се отчита огромното значение, което поетът има за развитието на българската художествена литература именно ... |
|
"Може да се каже, че Панаит Истрати беше един от прототипите на т.нар. "разбунтуван човек", в който Албер Камю видя героя на бъдещата борба в съвременното ни общество. Този разбунтувал се "писател скитник", стигнал от покрайнините на Браила до Париж, отива твърде далече в своя индивидуалистичен бунт срещу "новата класа" - комунистическата номенклатура в Съветска Русия. За него тя е още по-циничен и отвратителен вариант на буржоазията. Драмата на Истрати е в това, че се появява твърде рано. Двадесет години преди дисидента Кравченко, тридесет години преди Солженицин , четиридесет ... |
|
Пресъздаване на война. Тутракан. Пирин Планина. ... Джордже Топарчану (1886 - 1937 г.) е румънски поет, прозаик, мемоарист и публицист, член-кореспондент на Румънската академия на науките от 1936 г. През Първата световна война е мобилизиран и в битката при град Тутракан попада в български плен, който продължава две години. Написаното въз основа на преживяванията по време на пленничеството си, Топарчану издава в няколко книги: "Спомени от битката при Тутракан" (1918 г.), "В ноктите им... Спомени от България и далечните пустини" (1920 г.), "Пирин - планина. Трагични и комични епизоди в плен" ( ... |
|
Издание, допълнено с непубликувани снимки. ... "Събитията се явяваха, изменяха, а наедно с тях и хората. Аз живеех с тия събития, всякога с молива или писалката в ръка, дружах и с много от чинителите на събитията и си взимах бележки - някои върху дребни късчета хартия, а други оставаха в паметта ми. Така у мене се събраха доста много спомени, защото и години доста много преживях. Един ден се яви при мене представител от издателството на Писателския съюз и ми предложи да напиша някои от моите спомени и да ги предам на издателството. На тая покана отговорих благосклонно, защото тя идваше от място отговорно и осведомено, ... |