Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. За вършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", "Събуждането на тревата", "Дъждът на буквите", "Врата към светлината", "Съдът на мъртвите", "Отвъд оградата на самотата", "Почти сбогом", на пиесата "Лето 1014-то", на историко-публицистичния труд "Енциклопедичен речник ... |
|
|
Илюстрации: Алесандра Манфреди. ... Тази книга е пътуване навътре в емоционалния свят на Анна. Тя е чувствително, любопитно дете на седем години, чиито истории отбелязват епизоди от живота ѝ и разказват за нейните емоции: радост, тъга, страх, изненада, отвращение и срам. Всички те са персонифицирани в седем малки очарователни герои. Всяко чувство е реално: малките деца и родителите просто трябва да се научат да се справят с емоциите си. Текстовете и илюстрациите са създадени от екип от невропсихолози и ще помогнат да разберем по-добре как да изразим радостните чувства и как да намерим изход от тъжните. ... |
|
|
"Скъпи читатели, Винаги съм мечтала да напиша книга, която да бъде интересна и интригуваща за децата и не само за тях. Всичко започна с един разказ, който написах в клас. Тогава бях в четвърти клас, навън беше мрачен есенен ден и бях малко тъжна. Написах първия си разказ, прочетох го на приятелките си Лора, Ирен и Рали. Тяхното мнение ме окуражи, след което го прочетох на Люба, Цвети и Ели. Без тяхната подкрепа нямаше да посмея да продължа. Благодаря им много. Учителката също го хареса и аз с голямо желание продължих да пиша. Така и до днес. Благодаря, че четете книгата ми!" Лина ... |
|
|
Дебютната стихосбирка на Виолета Петрова е разказ за пътя към себе си, но началната му точка е краят на всичко, мястото, откъдето да се оттласнеш, за да се върнеш към светлината, която всъщност си. Тя разчупва стериотипите, че пътят има начало и край и доказва максимата, че в пътуването важна е отправната точка и често пъти не е важно откъде тръгваш. Важното е да стигнеш там, където пожелаеш да бъдеш в живота си. Движението при нея е като изгаряне - на любови, мостове, души и лица, за да се случи възраждането, да създаде феникс от пепелта на чувствата. И да полети в собствения си свят."Четете откъдето пожелаете От ... |
|
|
Повече от седемдесет години антиутопията 1984 е настолно четиво за всеки, обичащ свободата. Големия брат, наблюдаващ ни денонощно, отдавна се е превърнал в нарицателно. А фалшивите новини са навсякъде. Колкото и прекален да ни се струва описаният тотален контрол, той е познат в историята. Има го и днес в поне една страна. И липсва гаранция, че няма да плъзне отново по света. Освен прекрасна белетристична творба, изпълнена с бунтуваща се тъга и напрежение, този все по-актуален роман на Джордж Оруел е и включена аларма докъде може да стигне обществото, ако се подчинява на властта сляпо и овчедушно. Книга, която всеки ... |
|
|
Критическа проза. ... Тази книга е посветена на новопроявени тенденции в българската литература от 60-те - 80-те години на XX век и по-специално на т.нар. инфантилна проза. В теоретичен аспект тя разглежда тази проза в качеството ѝ на начален етап в смяната на господствуващия тогава литературен код, а именно катафатичното (в аристотелианския смисъл) с апофатично слово - колебаещото се, нееднозначно слово, възпалително в катафатичната тъкан, схванато в онова време като силно субектно, подменящо и изместващо епическите нагласи, а днес напълно изместило ги. В този смисъл тя е реплика срещу примитивните тълкования на ... |
|
|
Новият роман на Теодора Димова - "Влакът за Емаус" е многопластов разказ за равносметката на един живот, преминал през изпитания и скръб, за бавно прииждащата смърт и преодоляването на страха от нея, за разкриването на вярата ни в Христа, за срещите, към които непрестанно вървим, за любовта, която срещаме, за нашето пътуване през живота. Всеки един от нас носи в себе си образа на евангелските пътници за Емаус, тяхната тъга, покруса и объркване, но също така и тяхното единствено горящо сърце и очите, които се отварят през него. ... |
|
|
"Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника "Кедер" на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото - стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. "Кедер" е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто." Здравка Евтимова ... |
|
|
Общото време и място на действие - Югозападна Чехия през последния четвърт век, както и героите, които често преминават от разказ в разказ, превръщат двайсетте истории от сборника в цялостно произведение. То изобразява живота с меланхолия и носталгия, акварелна тъга, деликатна еротика и светъл хумор. За нас книгата е интересна и като повод за размисъл и сравнение между чешката и българската действителност след 1989 г. Стилът на Хаичек е характерен с непретенциозност и задълбочено познаване на селския живот. Самата тематика определя характера на прозата му - необикновено обикновена и въздушно земна. ... |
|
|
"Поезията на Владислав Христов е лишена от шумове и изпълнена с бистрота. Излъчва спокойствие. Малко думи, пестеливи кадри, мъдрост, оставена да действа сама. На границата между далечния Север и далечния Изток. Наблюдението на света се осъществява от двете страни на далекогледа. Така нещата изглеждат еднакво малки и големи. Такива, каквито са. Смислена книга. Зарежда с тъга и ведрост". Силвия Чолева ”Разгънати хайку или сгънати поеми – Владислав Христов успешно отстоява в тази книга своята категорично въздействаща текстова формула с допълнителна острота, внезапност на смисъла и дълбочина на парадокса.” ... |
|
|
Стихосбирката на Людмила Нинова "Рижите котки" съдържа най-доброто от досегашните ѝ стихотворни послания и в същото време разкрива нови нюанси. Великолепната метафора за рижата котка присъства неслучайно в десетина от творбите. Чрез тази метафора авторката пресъздава спомена за безметежното детство в един пасторален и патриархален свят, натоварва образа с многопосочни значения - вечно мамещата и вечно изплъзваща се истинска любов, горчивината и тъгата от раздялата с любимия, страстното очакване и потъването в света на мечтанията и бляновете, екстазните пориви и главоломните падения. ... |
|
|
"Животът е като кутия шоколадови бонбони - никога не знаеш какво има вътре." Светът никога няма да бъде същият, след като го видите с очите на Форест Гъмп. Малкият сладък глупак Форест Гъмп тръгва на училище. Големият сладък глупак - младежът Форест Гъмп тръгва на война. Героят глупак Форест Гъмп се връща от война. Зрелият сладък глупак Форест Гъмп тича от океан до океан, за да избяга от тъгата. И намира своя син - малкия Форест Гъмп. Вселената затаява дъх - онемяла от толкова любов. ... |
