От автора на "Убийства 4D", "... А те изпълзяват нощем", "Часът на кошмара - 4:50", "9.8 по скалата на болката"."Защо сънуваме толкова много, а си спомням толкова малко? И то само кошмарите! Преследват ни тъмни сенки, настигат ни уродливи същества, лутаме се в тесни коридори, в които въздухът ни свършва, а крайниците ни се движат все по-сковано и тежко сякаш сме обречени. В 4.50 сутринта. Кога започваме да виждаме в жълто? Или в... черно-бяло? От какво се пораждат болката и тъгата? Чиста биохимия ли са или... Тази книга щеше да е само автобиографична, ако в нея нямаше и голяма ... |
|
Поредицата Моята първа книга за емоциите е идеалният помощник за всеки родител, който желае да е от полза за детето в неговите първи срещи с гнева, страха, тъгата и радостта. С помощта на кратка и позната за малкия читател ситуация, той ще се научи да разпознава, разбира и овладява емоцията си. В края на книжката има специален дневник, в който детето може да отбелязва как се чувства през всеки ден от седмицата. А на последните две страници родителите ще намерят препоръки и техники за справяне с бурните емоционални епизоди на малчуганите. Илюстрациите са дело на Милена Миткова. ... |
|
От автора на "Естествен роман" и "Физика на тъгата". Трето издание. ... Част от есетата тук са писани за различни български и европейски издания: "Neue Zürcher Zeitung", "Дневник", "Wespennest", н"ЛИК", "Култура", "SPRITZ", "Тема", "Литературен вестник". Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол. Есето "Невидимите кризи" печели личната награда на проф. Светлозар Игов "Дъбът на Пенчо". Текстовете са събрани за първи път в книга. "За изчерпването на залежите от ... |
|
Сборникът Акорди е композиция от житейски акорди с либрето, странстващо в светове на трепет и изпитания, философски енигми, страст, предателства и стилно напомняне, че понякога животът е рокендрол и точно тогава е хубав. Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено само със своето виолончело и воля за свобода, софийски мускетар, пренебрегнал себе си, за да спаси девойка в навечерието на Коледа, адвокат-мечтател в странен, трескав делник на Пловдив; ще си припомните, че в събота вечер е нормално човек да бъде съблазнен, ще срещнете природата и хората, Любовта като трепет, като страдание, като чудовищна лудост, ... |
|
Моя Моята тъга е тъгата на сухите фонтани. Моята тъга е тъгата на пустите къщи. Моята тъга е обикновена като чайката, грабеща всичко по плажа. Давам ѝ само една троха и тя никога няма да ме напусне. Пейчо Кънев ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Трайно щастие в свят на промени. Негово Светейшество Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту пред Дъглас Ейбрамс. ... Двама духовни гиганти. Двама носители на Нобеловата награда за мир. Седем дни. Един вечен въпрос. Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота? Далай Лама и архиепископ Туту са не само велики духовни водачи на нашето време, те са и нравствени учители. Тяхната смелост и упоритата им вяра в човечността вдъхновяват милиони хора. Те излизат извън пределите на религиозните догми и говорят със загриженост за цялото човечество. Негово Светейшество Далай Лама е преживял повече от 50 години ... |
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
|
Годината в песни ... Основна цел на сборника е учебно помагало за класните и извънкласни форми на работа в съвременното българско училище; чрез предоставяне на разнообразен, лек, достъпен и съобразен с различните възрастови особености на децата, емоционално ангажиращ репертоар - за възраждане на "живото" музициране в клас, за вокалните и вокално - инструментални формации и за училищните хорове. Изданието може се ползва също и от: учители преподаватели студенти по музика детски градини училища и висши учебни заведения с педагогически профил по музика български общности в чужбина детски хорове ... |
|
Житейски типове, характеристики. ... В тази книга великият немски лекар-психолог Алфред Адлер дава задълбочен психологически анализ на житейските типове характери, техните чувства и черти, както и общите им стремежи и цели. В нея се разглеждат следните въпроси: чувство за малоценност; стремежът към значимост и признание; стремежът към превъзходство и власт; чувството за общност - основа на разбирателството и сътрудничеството, което обединява и сплотява всички хора като събратя в човешкото общество; оптимисти; песимисти; нападатели; нападнати; надменност; суетност; скъперничество; агресивност; нерешителност; ... |
|
"Спомняше си как като осакатени и някак мистериозно висяха нарязани на четириъгълници вестници, забити на голям пирон, който стърчеше от червените тухли в тоалетната на двора при баба ѝ. Изпитваше голямо удоволствие да чете разкъсаните изречения и да предполага как свършва изречението. Тъгата ѝ напомняше на капучиното с ванилова есенция и караме. Обичаше да се приютява в това състояние и да прекарва по няколко дни, а понякога и месеци малко или много тъжна. Али нямаше мечти, той имаше планове." Из книгата Фотограф: Виолета Апостолова / Лети. ... |