Авторът е нарекъл книгата си роман от спомени. Свидетел на големите събития от втората половина на миналото столетие и сам участник в не малка част от тях, той открито споделя с читателите тревогите, въжделенията, заблудите си, търси корените и причините назад във времето за величията и паденията в историята, обществата, човешките съдби размишлява върху слабостта на човешката природа да издържи на изкушенията при опитите да се реализират велики идеи, защитава човешкия ум, дух и подвиг. Много са и страниците в книгата, в които Левчев разказва за срещите си с общественици, политици, интелектуалци, с част от най-големите ... |
|
Петте тома на големия наш режисьор, писател, интелектуалец Вили Цанков са подбрали едно невероятно богатство от проза (разкази, новели, повести, романи), пиеси, режисьорски концепции за театрални постановки. В страниците оживяват известни фигури от културния и обществения живот, случки и събития, емблематични за едно отминало време, погледнати проницателно от всевиждащото око на Вили Цанков и разказани увлекателно. ... |
|
Вторият том включва стихотворения и поеми."Аз не познавам друг български поет, който тъй отблизо да е сроден с цялостната народна душа и тъй дълбоко да е почувствал нейната мощ. Той а обичаше той живееше с нея - за него възпроизвеждането на тая душа се налагаше не от литературни съображения, не от изискванията на някоя школа, а от една дълбока вътрешна потребност. Когато изобразява нея, той изобразява в същото време и себе си, слива се всецяло с нейната стихия, без да се обезличава, без да жертва своята индивидуалност. Не трябва да се забравя, че Слвейкова големият художник се обуславя от една мощна индивидуална ... |
|
Книгата включва основните произведения на египетската свещена традиция. Книга на Портите е древноегипетска магическа книга, посветена на пътешествието на Слънцебога в отвъдното. Името си е получила заради портите, които затварят пространствата между различните части на подземното царство. Книгата е предназначена за египетския владетел; била е недостъпна за непосветените. Появява се за първи път в средата на Новото царство (ок. XIV в.пр.Хр.) и е записвана по стените на царските гробници. Изданието съдържа въведение, превод от древноегипетски език (придружен с транслитерация), изображения на сцените и коментар. Публикува ... |
|
От 1943 г. до 2007 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
|
От 1395 г. до 1878 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Преди повече от двайсет години, седнехме ли с проф. Николай Генчев в Кинодейците или в Руския клуб, след третата чашка той се провикваше: "Поете, що не напишеш една забавна история на България!". За съжаление, тогава аз не оцених сериозността на това негово предложение... Преди няколко години обаче, като разгърнах случайно един учебник по история, написан наистина толкова скучно, сякаш авторите са имали едничката цел: да накарат българчетата да намразят историята на своя народ, ядосах се и реших да изпълня поръката на професора. ... |
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен ... |
|
Комплектът се състои от подвижен щанд за храна, който разполага с 2 котлона, рафтчета и фурна с отваряща се врата. Освен това към комплекта са включени отварящ се касов апарат, различни ястия, чинии, тенджера с капак, тиган с капак, чашки, прибори за хранене, черпак, нож, шпатула, бъркалка, кетчуп, щипка и солница. Щандът е с приблизителни размери 90 / 79 / 33 cm. ... |
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
В пети том са отпечатани историческите драми: "Крал Джон", "Ричард ІІ", "Хенри ІV - първа част", "Хенри ІV - втора част", "Хенри V". Съчиненията са в превод на Валери Петров . ... |
|
Книгата "Властта е сладко коренче" е част от поредицата "Съчинения в 8 тома" на издателство "Захарий Стоянов". Историята, тая учителка, която дава ценни уроци, като обяснява и осветлява събитията, фактите, действията на историческите личности, сигурно ще изтъкне положителното и в публицистичното дело на Захарий Стоянов , онова, което е жизнено в неговата журналистика и публицистика. Тя ще посочи отрицателното и ще го заклейми. И от него дори могат да се извлекат поуки: че журналистът и публицистът трябва да остане верен на идеалите си, на народа си и да не се откъсва като Антей от майката ... |
|
"...Шогун беше най-висшия ранг, който някой смъртен можеше да достигне в Япония. Шогун означаваше върховен военен диктатор. Само един от всички даймио можеше да притежава титлата и само негово императорско величество, божественият син на небето, живеещ в уединение в Киото заедно с императорското семейство, можеше да даде титлата. С назначаването си шогунът получаваше абсолютната власт: печата и правата на императора. Шогунът управляваше от името на императора. ... Торанага се усмихна наум... А аз ще се сдобия с истински трофей в голямата игра, започнала в деня, когато тайко умря - шогуната. За това съм се борил цял ... |